85-годишната баба Киркица Пешева от село Дервишка могила отглежда 2,5 дка тютюн, въпреки възрастта си. За годините си тя изглежда добре и е много подвижна. Тютюна сама си го гледам, като ми се наложи понякога си хващам работници да ми помагат, обясни възрастната жена. Освен цигарената суровина, тя отглежда и зеленчуци. Обработва не само собствения си двор, но и още два в селото, които са изоставени.
Сади тикви, картофи, домати, пипер, лук и др. Възрастната жена гледа прасе, овце, кози, кокошки. Аз не мога да стоя без работа, трябва да имам какво да правя, сподели баба Киркица. В къщата си тя живее съвсем сама. Единият й син е строителен предприемач и е собственик на строителна фирма, живее в Стара Загора. Другият й син е в Казанлък, но работи при брат си. Много пъти са ме викали да отида да живея при тях, там всичко ще ми е осигурено, но аз не искам, тук няколко жени отидоха при децата си, затвориха ги в апартаменти и измряха, каза баба Киркица. Не ме е страх, че съм сама, то слушам, че в градищата по-лоши работи стават, допълни тя.
Възрастната жена не остава без работа и през зимата – гледа си животните и подготвя произведения тютюн за предаване. Преди да се пенсионира е работила в ТКЗС-то. Сега получава 205 лв. пенсия. Понякога парите не й стигали, тогава се обаждала на синовете си и те й изпращали.
През живота си старицата е ходила само веднъж на почивка – на Павел баня. Не искам никъде да отивам, тук ми е добре, каза баба Киркица. Тя останала млада вдовица, още не била навършила 30 години. Сама изучила синовете – единият е строителен инженер, а другият – машинен. Благодарна съм на Бога, че ми даде здраве, за да мога да работя, сподели жената на преклонна възраст. Досега тя не е имала сериозна болест. Преди време й изписали хапчета за оросяване на мозъка, пила ги и после ги спряла. Хапва си всичко, алкохол не пие.
В момента жителите на Дервишка могила са 19 – основно възрастни хора, по-младите се броят на пръсти. Обитаеми са 11 къщи, останалите се рушат. В селото има две магазинчета. В тях се продава само хляб, който се доставя три пъти седмично, кафе и безалкохолни напитки. Другите продукти от първа необходимост хората си набавят от Студена или Свиленград. Тук няма кой да купува салами и други такива неща, отварям, за да има къде да се съберем, да се видим и да сменим някоя приказка, каза Мария Дичева, която държи едното магазинче. Иначе нямам никаква печалба, то само тока си не мога платя, допълни жената.
СМ
