В моя живот съм се качвал на самолети, които летят на 10 км височина, на Айфеловата кула в Париж, на 110-етажния небостъргач в Чикаго, но по-високо от дядо Кольовото дърво в моето родно село нийде не видях...”.
Тези редове са написани от ветеринарния лекар и хабилитиран старши научен сътрудник Тодор Кокошаров, а родното му село е Студена. За това ”заветно ъгълче в Родината” разказва току-що излязлата му книга „Там, където съм роден”.
Скромният труд, както го нарича авторът, първоначално е замислен като описание на родословното дърво. Но докато се рови в архивни материали и разпитва по-възрастни хора, той решава да напише кратка история на Студена.
Авторът разказва за вековните гори в този край, описани още от кръстоносците, за хората,дошли тук от седем села през 17 век, за кладенчетата, от които отпивали Вълчан войвода и поп Мартин... Любителите на справките ще прочетат, че преди да влезе административно в Хасковски окръг Студена /преди това с името Соунджак/ е принадлежала към Одрински вилает, към Сливенското окръжие, Бургаски окръг и Старозагорска област. Най-много жители – 1934, селото е имало през 1946 г. /сега те са около 700/. Документи, запазени в държавни архиви и цитирани от изследователя, припомнят построяването на училище и мандра, създаването на читалище /с радиоапарат!/, основаването на трапезария за бедни ученици, докарването на питейна вода от амбициозен кмет. Неизвестен автор от дислоциран врачански полк през 1940-41 г пък прославя селото във войнишка песен: „Студенци тук сред вихър и мъгла/ са стражи верни с мраморни чела...” Специална глава е отделена на борбата за българщина в този край: роденият в Соуджак архимандрит Пантелеймон, първият свещеник Анастас Събев, който владеел седем езика, първият учител Петър Александров, дошъл от Одрин да сее светска култура и просвета. Значително място е отделено на стопанския живот в склоновете на Сакара - земеделие, животновъдство, занаяти. Хронологичното описание с перото на научен работник е изпъстрено с емоционални спомени на автора за детство и юношество, белязани от труд в помощ на семейството. Припомняйки завета на Г. С. Раковски „стари обичаи не презирай“, Т.Кокошаров описва бита и душевността на своите предци и днешни земляци: къщи, облекла, празници, езически и религиозни вярвания. Неподправен е споменът как в Студена лекували деца от магарешка кашлица: влизаш във фурната за хляб на двора, на входа и запалват сурови дърва, всичкият пушек минава през тебе, и готово. Кое е най-дълголетното семейство, кой донесъл първия грамофон, кога потеглил първият рейс за Свиленград, кой взел три дипломи за висше образование - всичко това читателят ще научи, щом прелисти новата книга, обогатила краеведската литература за Свиленградския край. Снимки на младоженци от миналия век, на партийни секретари и на репресирани след 9.9.1944 г, на председатели на ТКЗС и на самодейци допълват автентичните данни.
Интересът към миналото ще ни направи по-мъдри. Не може да се върви напред и нагоре без родова, национална, духовна памет, казва Тодор Кокошаров, който вече е замислил нова книга.
Златка Михайлова
