На 14 т. г. май се навършиха 71 години от откриването на сградата на свиленградската гимназия „Д-р Петър Берон“ - наследница на гимназията в гр. Одрин, Турция. Свиленградската смесена гимназия се създава при крайно тежки условия в разорения от турското нашествие град.
Гимназията е извикана на живот от нуждата да съдейства за културния възход на един новоосвободен край на родината и наред с другите културно-просветни фактори има своя значителен принос за духовния подем на града ни.
Училището носи името на безсмъртния котленец д-р Петър Берон. Той е бил не само учен, но и новатор – педагог през Възраждането. Носел в гърдите си една велика любов към своето изстрадало отечество, тънещо в мрак и робия. С вяра в светлото бъдеще на Родината Берон се заема да й служи със сила и жар, с духа и с цялото си материално състояние. След трагичната му кончина на 21 март 1871 г. имотите му биват разпродадени и получената колосална за времето си сума от 400 000 златни лева по завещание е дадена за създаването на гимназия в Одрин, където да се учат будните български деца. Възпитаниците на одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ след завършване на образованието са пръснати из цялата страна. Те стават професори, висши чиновници и държавни служители, адвокати, лекари, писатели, учители...
Още с обявяването на Балканската война през 1912 г. обаче турските власти закриват гимназията и разгонват учениците. Едва през 1922 г се открива гимназия в Свиленград . Тя започва своя живот през учебната 1922-1923 г. само с IV клас от 40 ученика . През 1931/32 година се открива и VII клас и гимназията става пълна. Като такава тя просъществува само 2 години – до 19.V.1934 г., когато след преврата се закриват десетки пълни гимназии в страната.
През 1937 г. Гимназията е възстановена с IV, V, VI, VII клас , а през 1938 г. на 7 октомври с писмо на МНП се получава разрешение свиленградската гимназия да носи името "Д-р Петър Берон" и признание за приемница на одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон”. На 14 май 1939г. тържествено се освещава новата сграда на гимназията /сега в нея се помещава ПГССИ „Христо Ботев“/. Преди това, на 15 октомври 1938 г. кметът на Свиленград Стойчо Старирадев свиква представителите на всички културно-просветни и професионални организации в града и разяснява целта на събирането. След обсъждане се избира комитет, който да бъде натоварен с изнасяне на тържеството: за председател е определен Стойчо Старирадев – председател на училищното настоятелство и кмет на Свиленград, а за секретар – директорът на гимназията Борис Иванов. В комитата влизат още Иван Карлов – помощник-кмет, Герасим Дишлиев – средищен директор, Иван Димитров – председател на родитело-учителския комитет, Владимир Разбойников – председател на кооперация „Коприна“ и Георги Янков – председател на читалище „Просвета“
По случай освещаването на сградата комитетът поканил на тържеството Негово величество царя на България и всички министри, началниците на отдели към разните министерства, както и всички заслужили граждани на Свиленград, които живеят другаде.
Ангел ВЪЛЧЕВ
