Локален античен път, който е минавал през скалния комплекс „Глухите камъни“ и землищата на свиленградските села Сива река и Мезек е описан в научния труд на н. с. д-р Митко Маджаров „Римските пътища в България“. Книгата излезе от печат през февруари т. г.
За нас особен интерес представлява частта, в която са описани римските пътища в Родопите и най-вече Източният презродопски римски път. При с. Долни Главанак в посока североизток от Източния презродопски римски път се отклонявал локален античен път. Той преминавал през западните покрайнини на с. Малко Брягово и през землището на на с. Ефрем се изкачвал по билото на Източнородопския масив „Гората“, минавал покрай връх Света Марина. Твърде вероятно е на Света Марина да е имало тракийско светилище от предримската епоха. В източното подножие на този връх е разположен скалният комплекс-светилище „Глухите камъни“ с издълбани в скалите над 200 трапецовидни ниши, възникнал през ранножелязната епоха.
Споменатият локален римски път е преминавал през северната страна на този комплекс и, следвайки посока изток, се отправял към местностите Курт кале, Шарения дъб, Ленчовия панаир, Големите пърнари и чинара към землищата на Сива река и Мезек. На около 2,5 км югозападно от с. Сива река и до днес е запазено трасето на стар път, известен сред местното население с името „Друма“. В този район пътят е преминавал покрай неизвестно досега антично селище, което на базата на открития на повърхността керамичен материал най-общо може да се датира от предримската епоха. Селището е разположено в местността Къшлата, на около 1 км югозападно от Сива река. Най-после може би ще се потвърди моята теза, че преди много векове селото е било именно на това място, но са необходими още проучвания на специалисти.
Книгата на н. с. д.р Митко Маджаров е едно прекрасно двуезично, луксозно издание с богати илюстрации и справочен инструментариум. Тя представлява интерес не само за специалисти, но и за обикновения любопитен читател, защото хвърля светлина от далечни векове за нашия район. Авторът е наш земляк, корените му са от с. Орешец. От 1990 г. Маджаров е ръководител на археологическите проучвания в Диоклецианопол и директор на Националния археологически резерват и музей Хисаря, има над 30 научни публикации.
Атанас КУМАНОВ
