Константин Георчев наследява занаята на дядо си и баща си
44-годишният Константин Георчев е единственият часовникар в общината. Преди време майсторите са били трима-четирима, но постепенно се пенсионирали. Преди година баща ми също излезе в заслужен отдих и така останах само аз, каза Константин.
Занаятът се предава в семейството му по наследство. Часовникар и златар е бил дядо му Кочо Георчев, който е известен на свиленградчани като Кочо Златаря. След това и баща му - Никола Георчев, се занимавал с поправката на часовници до пенсионирането си. Именно той е предал занаята на Константин, който по образование е ветеринарен техник и 19 години е работил като такъв. В свободното си време обаче се е занимавал с часовници. Започнал да се учи и да поработва занаята от 1991 г. От осем години това е основната му дейност. Притежава и майсторско свидетелство. Смятам, че за първата си професия се бях объркал, сега работя с любов и се чувствам на мястото си, харесва ми, че нямам началник на главата си, сподели Константин.
Въпреки че е единствен тук, часовникарят отчита спад в оборота и казва, че бизнесът върви трудно. Идват хора, но времената се промениха и кризата се отразява, каза Константин. За 2009 г. годишният му оборот бил с 10 % по-малък от 2008 г. По думите му такъв спад се отчитал от 2-3 години насам. Напоследък безработицата е голяма, а часовникът трябва на хора, които ходят на работа, каза майсторът. Освен това нашият град е малък и спокоен, тук няма за къде толкова да се бърза, допълни той. Частите, които са му необходими, с всяка година се оскъпявали. Понякога ремонтът на един часовник излизал повече от стойността му.
Според Константин часовникът вече е предимно аксесоар, като е отпаднала класическата му функция. Сега технологиите са много напреднали, всеки разполага с джиесем, който отмерва времето, каза той. Освен това, повечето хора работят на компютри, които също показват часа, допълни майсторът-часовникар. По думите му жените предпочитали най-вече типа гривна, а мъжете залагали и на спортните, и на класическите. Когато разговарям с непознат, винаги обръщам внимание какъв часовник носи и така преценявам възможностите му, това ми е професионално изкривяване, обясни занаятчията.
Досега той не е поправял старинен часовник. С антиките се занимавали определени специалисти, които имали необходимата материална база. Попадал му е стар стенен часовник с три различни мелодии – за кръгъл, половин и четвърт час. Той е само за ценители и е собственост на мой роднина, обясни майсторът. Иначе за него е уникален този, който е наследил от дядо си – златен джобен часовник. Пак от дядо си е получил и над 50-годишен стенен античен часовник. Сам пък си е купил няколко от любимите си марки - „Тисот“, „Лонджин“, „Цертина“. Искам да притежавам и много други марки, но не съм имал възможност да си ги купя, каза майсторът. Според него часовникът е по-класен, ако е тънък.
Елена МИХАЛЕВА
