16
Пет, Ное
18 Нови статии

Любопитно
Инструменти
Шрифт

Цеца Владимирова: Искам да бъда пример за другите от малцинството, които само си търсят причини, за да не успеят в живота

Представите ни за ромското малцинство най-често са свързани с липсата на образование и ниска здравна култура. Българинът възприема ромите по един и същи начин. Те си остават цигани. Но в тази общност има много образовани хора, с високо социално положение и култура.

За да пречупя стереотипите, искам да ви срещна с красивата Цеца Владимирова, която живее в ромската махала на Свиленград. През тази учебна година момичето ще е в 12-и клас в СУ „Д-р Петър Берон“. Пълна отличничка е по биология и химия. Общият й успех в края на 11-и клас е 5, 75. Обича да ходи на училище и да учи. В 8-и клас бе единствената ни ученичка без нито едно отсъствие, независимо дали извинено, или неизвинено, сподели пред „Старият мост“ директорът на СУ „Д-р Петър Берон“ Мариан Боянов. От няколко години насам пък през лятната си ваканция момичето работи в шато „Катаржина Естейт“, за да събере пари и да си купи учебници.

Цеци е амбициозна млада девойка, която след завършване на средното си образование иска да следва медицина. В избора й помогнала учителката й по биология Севдалина Пейкова, която видяла у момичето голям потенциал. Вярвам, че ще успее, тъй като е изключително нахъсана да сбъдне тази си мечта. И не само това. „Искам да продължа образованието си не само заради себе си, а за да бъда и пример на останалите от нашето малцинство, които само си търсят причини, за несгодите си в живота.

Не трябва да седнеш и да оплакваш съдбата си,

а да се бориш за едно по-добро бъдеще. Когато видиш, че друг ром е успял, ще набереш смелост и стимул и ти да се пробваш да постигнеш нещо в живота“, споделя момичето. С това си изказване Цеци показва, че не остава пасивна спрямо съдбата на хората от нейния етнос. В разговора ни на няколко пъти тя даде идеи за по-успешното интегриране на ромската общност. На въпроса ми: „Как ще стане това?“, без да се замисли, отговори, че

образованието е съществена част и предпоставка към добрата интеграция.

„Може би мисленето трябва да се промени на самите роми и това мислене да се хване още в началните етапи на образованието на децата. Ако децата израснат в една среда, в която са заобиколени от мотивирани други такива, ще имат един по-друг мироглед за света около себе си“, разсъждава отличничката. „Не се чувствам различна. Хората ме възприемат такава, каквато съм. Не ме възприемат по това как съм облечена, как говоря, как изглеждам. Възприемат ме заради личностните ми качества. Съучениците ми в училище ме приемат, защото знаят, че и аз мога да им дам това, което и те на мен. Понякога дори се допитват до мен за уроците“, разказва Цеца. Въпреки това и на нея й

се е случвало да усети пренебрежение за това, че е ромка.

За такова отношение към себе си даде за пример случаят преди две години, когато Министерството на образованието взе решение да отпуска ежемесечно стипендия от 30 евро на ромски ученици, които имат успех в училище над 3,50. „Тогава съучениците ми реагираха по-остро, не точно към мен, а всеобщо, че и те имали отличен успех, но вземали по-ниска стипендия. Разделение винаги ще има, но това трябва да ни прави по-силни и по-стремителни, за да се докажем, че и ние можем, че по-тъмният цвят на кожата ни не ни прави по-малко хора“, заяви Цеца. Иначе, за да се подготви за кандидат-студентските изпити,

през това лято посещава курсове в София.

Лекциите са организирани от ромската фондация „Тръст за социална алтернатива“. По две седмици от летните месеци на училищната ваканция Цеца ходи на лагер, където под зоркия поглед на ментори тя и други нейни връстници от етноса се обучават по биология и химия. „Часовете са от 08:00 до 15:00 ч., като развиваме теми. Следобед се подготвяме за другия ден, тъй като ни изпитват. От 1 до 16 юли взехме целия материал по биология и химия за 8 клас. През август ще продължим“ разказва момичето. В края на юли пък Цеца бе и на организиран от неправителствената организация „Аррете“ лагер „Заедно напред“ в Банско. С нея бяха и още няколко ромчета от Свиленград – Радостина Иванова, Ана Иванова, Христо Юлиянов, Андрей Казаков от ПГССИ „Христо Ботев“. Впрочем,

съдбата на Цеца никак не е лека.

Била 4-годишна, когато родителите й се развеждат и създават други семейства. Момичето пък е отгледано от баба си по бащина линия, на която е кръстено. Връзката им е силно емоционална. И няма как да бъде по друг начин, тъй като през последните 14 години от моето съществуване тя за мен е и баща, и майка, споделя бъдещата лекарка. Дядо й починал преди десет години и двете с баба й остават сами. „Понякога ми е било много трудно. Замислям се, обаче, че, ако не ми се бе случило всичко това, животът ми едва ли би се развил в тази посока. Тук е мястото да благодаря на баба си, която с лишения ме е отгледала и е дала всичко от себе си да ме възпита. Без нея нямаше да съм това, което съм. Затова един ден, с Божията благословия, ако успея да завърша медицина, искам да работя в свиленградската болница, за да съм близо до баба си“, споделя Цеца със сълзи на очи. Срещата ми с баба Цеца Никифорова е не по-малко емоционална. Възрастната жена с гордост прегръща внучка си и заявява, че

може да си отиде от този свят спокойна, че е изпълнила дълга си.

„Ще се радвам и ще умра спокойна. Доволна съм, че съм отгледала едно прекрасно дете. Признавам си, че я държа изкъсо и й се карам, но искам да бъде стриктна в учението и бъдещата си работа, за да върви с гордо вдигната глава. Пускам я да излиза най-късно до 21:30 ч. Красива е и ме е страх някое момче да не я открадне за жена. Не искам да се омъжи малка. Трябва да вземе занаята си в ръце и чак тогава да създава семейство. Да не чака подаяния от съпруга си, а да се грижи редом с него за препитанието на семейството си. Да е горда и да разчита на себе си“, споделя баба Цеци.

Внучката й също е против ранните бракове при ромите.

Не крие, че мнозина от махалата, в която живее, са я питали дали вече нямало да се омъжва. Амбициите обаче на младото момиче са съвсем в друга посока. Иска да сбъдне мечтата си да стане лекар и чак тогава да мисли за семейство. „Твърдо съм против ранните бракове в нашия етнос. Безсмислено е да родиш дете, когато ти самата си все още дете и не можеш да се грижиш за себе си. При нас мнозина се женят на по 12 – 13 години, но след няколко години им писва и изоставят децата си. По този начин ги обричат и лишават от по-добро бъдеще. Не им оставят място за избор“, казва момичето. И докато всички дискутират колко лош е имиджът на ромите в България и дали може да се подобри, Цеца прави плановете си за бъдещето. Непрекъснато отритвани и поругавани като малцинство в България,

тя напук иска да се развива именно тук,

независимо, че баща й Ангел от години живее във Франция. Иска да остане тук, защото е българка и България е нейна родина. „Не е тайна, че всички отлитат и заминават в чужбина да търсят своята реализация. Но аз искам да покажа, че един млад човек може да се реализира дори и в трудните условия тук, въпреки лошата ни здравна система. Искам да покажа, че аз мога да работя в България, да се развивам в България, тук е семейството ми, корените ми, приятелите. Тук е моята общност“, не спира с ентусиазма си бъдещата лекарка.

Диляна ЦВЕТКОВА