14
Пет, Дек
13 Нови статии

Любопитно
Инструменти
Шрифт

 Балканската война силно почуква и на мустафапашанските двери. Есента настъпва. Листата на дърветата пожълтяват и окапват, а във въздуха се носи мирис на барут и война. Появява се едно чувство на тревожна напрегнатост и очакване. То отново събужда и повдига българския дух на по-будните българи в града на коприната. Сред тях е и един сърцат и смел български берберин ( бръснар ) .

Преди 1912 г.,, още през турско, на днешния ъгъл на улиците „Христо Ботев” и „Тодор Кирков” се намира малката схлупена берберница (бръснарница) на Георги Николов Иванов– Брадичката. Той е дребен, жилав, смел и хитър, с една дума пишкин човек. Един ден някакъв грък, негов съсед, се скарал с баща му Никола, който му направил бележка, че с всяко оране на нивата си, която е съседна на тяхната, той отнема по една бразда от тяхната земя. Когато двамата се карали, покрай тях минал младият Георги и чул, че гъркът псува баща му и презрително го нарича „гяур”. Това много обидило и разгневило младия български бръснар. Кръвта му кипнала. На бегом отишъл вкъщи, взел скрития си барабанлия, върнал се, и без съд и присъда, изпразнил 6 куршума в гърлото му. След това, разбира се, турските власти го арестували и по етапен ред с конвой от заптиета го изпратили в Одрин.

По време на разпита от турския военен следовател Брадичката видял, че на стената виси острата му сабя. Издебнал разпитващия, когато се навел за секунда да вземе нещо от пода, грабнал сабята и му отсякъл главата. След това арестуваният българин излязъл спокойно от стаята, минал хладнокръвно покрай външната охрана, като казал на пазвантите, че отива да вземе кафе на началника. Като „отмъкнал кола”, по най- бързия начин избягал от Одрин през р. Марица. Минал транзит, като „малка спирка“ през родния си град и на 21 септември 1912 г. се намерил в четата на войводата Пейо Яворов, която се сформирала в София. С нея той участва в освобождението на Банско, Разлог и Неврокоп. На 27 октомври четите на Яворов, Христо Чернопеев, Михаил Чаков и Йонко Вапцаров освобождават 50 - хилядния град Кавала. Сред тях е и 20 - годишният храбрец от Мустафапаша Георги Николов.

На 21 ноември 1912 г. Яворов разформирова четата си. Нашият герой се завръща в освободения Свиленград и отворил отново берберницата си. На стената закачил портретите на големия наш революционер Христо Ботев, на войводите Стефан Караджа, Хаджи Димитър и македонските войводи начело с Пейо Крачолов Яворов, с които са воювали заедно. Знаел доста от неговите стихотворения и често ги рецитирал. В една ниша в стената, която преди била долап, поставил Евангелието с кръстосани върху него кама и револвер. Брадичката доста сносно знаел френски език. Изглежда, че е участвал в Първата световна война, а може би е бил с години военнопленник във Франция и от там да е научил езика. Но вече няма възрастни негови комшии и съратници, които да кажат точно какво и как е било.

След 9 септември 1944 г. Брадичката си останал сам на частно бръснар в малката си берберница. Мобилизирали го при изкопните работи на бившия ресторант „Република”. Там намерил една купа пълна със жълтици. От милицията пак го дърпали, но той не цепел басма на никого. Псувал наред комунистите. Съдът го осъдил на бързо за „дребно хулиганство”. Излежал си присъдата, но не забравил тези, които са го осъдили. Един ден Брадичката бил в изграждащата се няколко етажна къща на своите роднини Сердарови - срещу старата гимназия „Д-р Петър Берон”. Като видял, че отдолу минават тогавашният началник на РУ на МВР и прокурорът на града, започнал да хвърля по тях тухли от прозореца на последния етаж. Как му се е разминало не се знае. Дядо Георги, когато поостарял, децата от махалата започнали да се шегуват с него и подигравателно му подвиквали: „Брадичка, я спрегни глагола аз имам брадичка на френски”. Той веднага се вкисвал, подгонвал ги, но къде ще ги стигне със старите си кокали... И понеже бил голям физиономист, отивал в ОУ „Иван Вазов” да ги хване за ушите, но учителите не го пущали в стаите. Един ден отишъл в дома на едно от момчетата, което непрекъснато го дразнело, и казал на майка му: „Булка, очепи си чатала на кълките да види синът ти на какво викат брадичка!” Жената се развикала, теглила му едни клетви и Брадичката, като пребито псе, си подвил куйрука и се прибрал в дома си. И както се казва: „Вълкът като остарее, става за кашмер на кучетата.”

С напредване на годините дядо Георги се разболял от неизличима болест. Един нещастен ден сложил конопеното въже на една греда в бръснарничката си и увиснал на него. Понеже бръснарничката му била много ниска и краката му опирали о земята, той ги свил, когато увиснал, и така го намерили - със свити крака. Собственоръчно написал бележка: „ Не са ме питали, когато съм се раждал, но няма да остава болестта да се гаври с тялото ми. Ще умра, когато аз кажа!”. Както живял, така и умрял - с чест и достойнство. И когато той пожелал. Брадичката не цепел басма ни на властта, ни на болестта! Жалко, че сега никой не знае къде е гробът му и нямаме негова снимка.

Използвани източници: 1.Кн. „Романът на Яворов” на Михаил Кремен, изд. „Български писател”, С., 1972 г.,част ІІ, стр.27; 2. Георги Атанасов Николов "Йонко"- 67 г.; 3. Петър Анастасов Широв - 71 г.; 3. Стефан Михайлов Стефанов "Руснака"- 77 г. Забележка: Освен това името Георги Николов от Свиленград се среща на стр. 468 под № 1293 и на стр. 500 между номерата 556 и 557 от Архивни справочници - "Македоно- Одринското опълчение 1912-1913 г." Личен състав по документи на Дирекция "Централен военен архив",т. 9 изд. С., 2006 г., но все още не е уточнено дали същото лице е и нашият герой.

Атанас Куманов