Любопитно: През 1870 г. довели на кон от Казанлък първата учителка в Свиленград*

Още тогава общинското ръководство решава в освободената сграда да се открие гимназия за момичета, каквато тогава нямало в града. Цели две години търсели учителка, но не могли да намерят, пишат Разбойникови в „Миналото на Свиленград“.

През това време, на 28 февруари 1870 г., Високата порта издава ферман за учредяване на самостоятелна българска екзархия. Будните родолюбци в града начело с учителя Христо Попмарков използват удобния момент, за да осъществят замисъла за девическа гимназия, както и основаване на народно читалище. Отново започват да пишат писма до училищата във всички по-големи градове на страната, в които заявяват, че търсят учителка за бъдещото школо. „Най-после обадили се от Казанлък – пишат братя Разбойникови. - И младият момък Христо Гачев Бахаров заминал, условил учителката г-жа Мария Григорова и на кон я довел в Свиленград по Петровден.“

На 5 юли 1870 година училището за девици в Гебран е открито. „След водосвещението г-жа учителката сказа едно словце прилично за случая и разпали ревност у жителите да пращат девиците на училище, та първия ден имахме 50 девици в училището, които вече начнаха“, отбелязва събитието в. „Македония“ (20 юли 1870 г.), цитиран от Разбойникови. Така Мария Григорова започва работа в Гебран.

На края на учебната година годишният изпит на нейните ученички е едно от събитията в града. Ето какво пишат Разбойникови в „Миналото на Свиленград“. „На изпита на мъжкото училище присъствали малко мъже и те бързали да свърши изпитът и да отидат в кръчмите, обаче на изпита на момичетата се юрнали жените, па и мъже „като не видвали друг път такова изпитване, събраха се дотолкова, щото и дворът не може да ги събере“ („Право“, 2 авг.1871 г.). Учителката ни г-жа Марийка Драгоева Григорова сказа едно словце, което доказа, че и жената трябва да се учи, защото и тя е създание божие“.

Местен кореспондент на вестник „Македония“ от 18 май 1871 г. пък пише: „За голямо чудо ни се видя бай Петко (Славейков), дето девойчетата ни са толкова напреднали в 10 месеца разстояние. Но за тоя им напредък оставаме крайно признателни за неуморните старания и грижи, които е полагала госпожа учителката ни“.

По-късно Мария Григорова се омъжва за Крушо Драгов от кв. Гебран, няколко години след това обаче прекъсва работа, тъй като излиза в майчинство.

След пристигането си в Свиленград Мария Григорова става много добра приятелка с Василка Папазова. Тъй като семейството на учителката е сравнително по-заможно от това на дружката й, Мария подарява кожухчето си на Василка. „Спомням си, че баба пазеше дрехата за по-официални случаи, обличаше я, когато ходи на църква например – разказва дарителката на дрехите Веска Коларова, която носи името на баба си. - По-късно на мама й дожаля да хвърли контошчето и го запази в ракла, като го наложи в орехова шума против молци. Знам, че на няколко пъти го е показвала на квартални изложби за стари градски дрехи и носии“. Години по-късно на Василка Коларова също й дожалява да затрие едновремешната дреха и продължила да я пази.

След откриването на музея в Свиленград през 2002 г. тя решава да я дари. Освен кожухчето, са предоставени още сако, риза, пола и престилка, които веднага са изложени на видно място. По-късно обаче уникалните експонати са преместени в хранилището на музея и посетителите не могат да ги видят. „Причината да не бъдат изложени е недостатъчната експозиционна площ, с която разполагаме“- заяви Елена Митева, директор на Историческия музей. - В момента в двора се изгражда допълнителна сграда от 160 кв.м, в чиято изложбена зала ще можем да разположим редица експонати“- уточни тя.

Заедно с дрехите Василка Коларова дарила на музея и читанка за IV отделение и помагало за I отделение, чийто автор пък е зетят на учителката Мария Драгова – Георги Саманджиев. Учебниците са отпечатани в Цариград и по тях са се обучавали много от по-възрастните сега свиленградчани.

Христина Иванова

На снимката горе: Учителката Мария Григорова (седналата). Снимката е правена през 1906 г.

*Любопитната статия на Христина Иванова е публикувана за пръв път във в. Старият мост през 2002 г. С малки съкращения и допълнения сега я поместваме в сайта на вестника.