17
Сря, Апр
28 Нови статии

Любопитно
Инструменти
Шрифт

Над век близки на Мария Григорова пазили нейни дрехи, преди да ги дарят през 2002 г. на новооткрития общински музей

Учителката Мария Григорова пристига в Свиленград на Петровден (29 юни ст. ст.) 1870 г., за да започне работа в новосъздаденото девическо училище в кв. Гебран. Две години преди това гръцкото училище в града е закрито.

Още тогава общинското ръководство решава в освободената сграда да се открие гимназия за момичета, каквато тогава нямало в града. Цели две години търсели учителка, но не могли да намерят, пишат Разбойникови в „Миналото на Свиленград“.

През това време, на 28 февруари 1870 г., Високата порта издава ферман за учредяване на самостоятелна българска екзархия. Будните родолюбци в града начело с учителя Христо Попмарков използват удобния момент, за да осъществят замисъла за девическа гимназия, както и основаване на народно читалище. Отново започват да пишат писма до училищата във всички по-големи градове на страната, в които заявяват, че търсят учителка за бъдещото школо. „Най-после обадили се от Казанлък – пишат братя Разбойникови. - И младият момък Христо Гачев Бахаров заминал, условил учителката г-жа Мария Григорова и на кон я довел в Свиленград по Петровден.“

На 5 юли 1870 година училището за девици в Гебран е открито. „След водосвещението г-жа учителката сказа едно словце прилично за случая и разпали ревност у жителите да пращат девиците на училище, та първия ден имахме 50 девици в училището, които вече начнаха“, отбелязва събитието в. „Македония“ (20 юли 1870 г.), цитиран от Разбойникови. Така Мария Григорова започва работа в Гебран.

На края на учебната година годишният изпит на нейните ученички е едно от събитията в града. Ето какво пишат Разбойникови в „Миналото на Свиленград“. „На изпита на мъжкото училище присъствали малко мъже и те бързали да свърши изпитът и да отидат в кръчмите, обаче на изпита на момичетата се юрнали жените, па и мъже „като не видвали друг път такова изпитване, събраха се дотолкова, щото и дворът не може да ги събере“ („Право“, 2 авг.1871 г.). Учителката ни г-жа Марийка Драгоева Григорова сказа едно словце, което доказа, че и жената трябва да се учи, защото и тя е създание божие“.

Местен кореспондент на вестник „Македония“ от 18 май 1871 г. пък пише: „За голямо чудо ни се видя бай Петко (Славейков), дето девойчетата ни са толкова напреднали в 10 месеца разстояние. Но за тоя им напредък оставаме крайно признателни за неуморните старания и грижи, които е полагала госпожа учителката ни“.

По-късно Мария Григорова се омъжва за Крушо Драгов от кв. Гебран, няколко години след това обаче прекъсва работа, тъй като излиза в майчинство.

След пристигането си в Свиленград Мария Григорова става много добра приятелка с Василка Папазова. Тъй като семейството на учителката е сравнително по-заможно от това на дружката й, Мария подарява кожухчето си на Василка. „Спомням си, че баба пазеше дрехата за по-официални случаи, обличаше я, когато ходи на църква например – разказва дарителката на дрехите Веска Коларова, която носи името на баба си. - По-късно на мама й дожаля да хвърли контошчето и го запази в ракла, като го наложи в орехова шума против молци. Знам, че на няколко пъти го е показвала на квартални изложби за стари градски дрехи и носии“. Години по-късно на Василка Коларова също й дожалява да затрие едновремешната дреха и продължила да я пази.

След откриването на музея в Свиленград през 2002 г. тя решава да я дари. Освен кожухчето, са предоставени още сако, риза, пола и престилка, които веднага са изложени на видно място. По-късно обаче уникалните експонати са преместени в хранилището на музея и посетителите не могат да ги видят. „Причината да не бъдат изложени е недостатъчната експозиционна площ, с която разполагаме“- заяви Елена Митева, директор на Историческия музей. - В момента в двора се изгражда допълнителна сграда от 160 кв.м, в чиято изложбена зала ще можем да разположим редица експонати“- уточни тя.

Заедно с дрехите Василка Коларова дарила на музея и читанка за IV отделение и помагало за I отделение, чийто автор пък е зетят на учителката Мария Драгова – Георги Саманджиев. Учебниците са отпечатани в Цариград и по тях са се обучавали много от по-възрастните сега свиленградчани.

Христина Иванова

На снимката горе: Учителката Мария Григорова (седналата). Снимката е правена през 1906 г.

*Любопитната статия на Христина Иванова е публикувана за пръв път във в. Старият мост през 2002 г. С малки съкращения и допълнения сега я поместваме в сайта на вестника.