Наказанието не потиска детската агресивност, а напротив - води до нейното активизиране
Иванка Ванкова е магистър психолог. Член е на Дружеството на психолозите в България. Има частен кабинет в Свиленград. Като психолог е помагала на най-различни хора – деца, подрастващи, възрастни с девиантно поведение и мн. др. Ето какво каза тя в интервю за читателите н в. „Старият мост“:
- Ваня, първият учебен ден е най-стресиращ за първокласниците. Как родителите могат да помогнат на децата си да се адаптират по-лесно?
- Първата година на обучение в училище е изключително сложен, преломен период в живота на детето. Тя е свързана с промяна на мястото, което детето заема в системата на обществените отношения, с промяна на начина му на живот, с нарастване на психоемоционалното му натоварване. На мястото на безгрижните игри идват ежедневните учебни занятия. Постъпвайки в първи клас, детето попада в нов детски колектив и нови възрастни. Налага му се да установи контакти с връстници и педагози, учи се да изпълнява училищната дисциплина, да поема нови отговорности, свързани с учебната дейност. Родителите имат особено важна роля в създаването на подходяща емоционална среда, която помага за адаптацията на първолака. Те трябва да имат адекватни очаквания за постиженията на своето дете в учебния процес, което им позволява да не проявяват свръхкритичност и да не стресират първокласника с прекалени изисквания. Задължително трябва да вярват в способностите и бъдещите успехи на детето, което е от огромно значение, защото помага на първокласника да развие увереност в собствените си възможности и го поощрява да изпълнява съответните на възрастта му задължения в училище и у дома. Децата с висока степен на адаптация към училищно обучение обикновено идват от семейства с авторитетен, а не авторитарен стил на родителско отношение. Те имат ясна представа за съответните на възрастта им граници и норми на поведение, по-лесно установяват контакт с учителите и по-бързо привикват към училищните изисквания. Най-важният фактор за успешен старт в училище е системно общуване между родителите и детето.
- Какво смяташ за пищността и суетнята около първия учебен ден?
- Първият учебен ден е едно изключително вълнуващо преживяване - както за родителите, така и за децата. В суетата около пазаруването и подготовката на децата за първия учебен ден обаче понякога родителите забравят да поговорят с тях за емоциите, които те преживяват във връзка с този ден. Този на пръв поглед „дребен“ детайл оказва изключително важна роля във връзката, която изграждат с детето си и в неговото успешно започване на нов етап в живота му.
- Как се отразява първият училищен звънец на по-големите ученици? Имат ли и те нужда от специална подкрепа, или се приспособяват по-лесно?
- Лятната ваканция по правило е най-дълга и съответно периодът от завършване на училище до първия звънец заличава всички придобити училищни навици. През лятото децата, независимо от възрастта, си лягат по-късно и стават също по-късно. Не очаквайте да промените изведнъж летния им ритъм на заспиване и не оставяйте това за последния възможен момент. Децата, за разлика от възрастните, имат нужда от малко по-дълъг период за адаптация – поне седмица. Започнете с половин час и постепенно, ден след ден, „издърпайте“ заспиването в обичайното за училище време. Същото направете и със ставането. Така те няма да усетят рязко промяната и ще свикнат лесно с новия ритъм. В периода на адаптация децата ще опитват да отлагат подготовката на уроците за следващия ден и домашните, за да поиграят още малко или просто, за да си говорят по телефона с часове с най-добрия приятел. Бъдете непреклонни и наложете строги правила. Домашните и уроците трябва да бъдат подготвени навреме, а не в последната минута. Това е важно, защото ако сега позволите на детето да ги отлага, то този му навик ще остане и след периода на адаптация.
- Според проучване, най-големият страх на българските деца е да не изостанат материално от връстниците си. Каква е ролята на материалните неща при учениците?
- Децата растат с очакванията, че трябва да имат всичко, което пожелаят. Множеството реклами, които ги заливат ежедневно, подсилват това грешно възприятие. Освен това ги карат да мислят, че материалните придобивки дават повече самочувствие и удовлетвореност. Покажете на детето си кои са истински важните неща в живота: че можете да се забавлявате, без да харчите баснословни суми; изградете у децата чувство за благодарност за нещата, които имат, вместо да мислят непрекъснато за тези, които нямат и искат да притежават; подбирайте наградите, с които поощрявате доброто поведение - замяната на материалните награди с подаряване на емоционално преживяване е сигурен начин да предпазите детето си от превръщането му в материалист; внимавайте какво говорите пред децата - ако обсъждате завистливо новите обувки на приятелка или коментирате последния модел телефон, с който незнайно как се е сдобил ваш колега, пред детето, това ще породи същото поведение и от негова страна; научете децата да предават доброто нататък - като ги учите да помагат на други хора, които имат нужда, ще изградите в тях навик да не се фокусират само и единствено върху собствените си нужди и желания; определете семейните ценности - например, ако щедростта е една от тях, то тогава научете децата си да споделят това, което притежават, с тези, които имат по-малко от тях.
- Напоследък голям шум се вдигна около идеята на издателство „Просвета“ да направи цветни и черно-бели учебници. До какво може да доведе едно такова деление на децата?
- Недопустима е подобна образователна дискриминация. Разликата в цената между цветен и черно-бял учебник е нищожна – 3 лева, доколкото съм запозната. Но вредата, която може да нанесе това деление върху психиката и самочувствието на учениците е огромна и несъразмерима с пари. Материалното положение е друг, много често срещан аргумент, на базата на който протича противопоставяне между децата, както според самите ученици, така и според учители и родители. Децата изолират, подиграват онези, които не могат да докажат способностите, уменията си чрез демонстрация и подчертаване на финансовото си положение. По-богатите деца демонстрират своето превъзходство и подиграват по-бедните, социално слабите, подчертават белезите на по-ниския им материален статус. Формират се групи на материален признак. Тук и родители, и учители са единодушни например – униформите са ефективен механизъм за туширане на явното сред учениците социално неравенство.
- Как ти се струва идеята за електронни учебници?
- Това е бъдещето. Но електронните учебници трябва да се разглеждат като продължение на печатните книги, а не да ги подменят. Те трябва да бъдат допълнение към печатната версия. Четенето на печатни издания е дълбоко вкоренено в културата на човека, така че преминаването от печатен към електронен формат ще е по-трудно в обучението и трябва да стане постепенно. Ученето е социален процес и той предполага педагогическо общуване, в което добрият учител трябва да знае как да комбинира правилно електронните и хартиените учебници и помагала.
- Малко да се отклоним от темата, но няма как да не те попитам. Преди десетина дни в Стрелча 11-годишно дете се самоуби с ловната пушка на баща си. Черната статистика сочи, че около 50 деца в България се самоубиват всяка година? Какво ги подтиква към това?
- Винаги обръщайте внимание на следните фактори, които показват, че е възможно детето или юношата да мисли за самоубийство: при дискусиите ви с детето относно детските самоубийства се наблюдават нездравословни фантазии по темата, вследствие на епизоди на самоубийствата във филми, новини; детето чете литература за самоубийство или съответната информация в Интернет; желанието за самота, отхвърляне на диалог не винаги е показателно за предразположение към самоубийство, но винаги говори за морален дискомфорт на детето; в дискусии, ако детето казва, че е абсолютно безполезно за всеки, че ако то е отишло някъде, никой няма да го търси, и дори няма да забележи отсъствието му. В никакъв случай не оставяйте без внимание подобни изказвания, и не се шегувайте. Опитайте се да разберете причината за това чувство на незначимост и да убедите детето на обратното. Дори музиката или картините може да служат като знаци за родителите, че нещо не е наред. Други от признаците са внимателно маскираните опити на детето да се сбогува с вас - говори с необичайната любов за вас, като се опитва да завърши всички си задължения възможно най-скоро; даване на любимите и най-ценните си неща, с които никога не бе се разделило, на приятели. Ако родителите забележат подобни признаци, трябва да отделят цялото си внимание на детето и ако не са в състояние да се справят със съществуващия проблем сами, да не се колебаят да потърсят незабавна помощ от специалист. Също родителите трябва да са наясно с това, че често тийнейджъри с опит за самоубийство не винаги искат да умрат. Причината за такъв опит за самоубийство често става баналното желание да се привлече вниманието на другите, един вид вик за помощ. За тези деца прерязаните вени или хапчетата са единственият начин да демонстрират тяхното отчаяние. Въпреки това много често подобни опити да привлекат вниманието към себе си довеждат до увреждане и/или дори смърт на детето.
- В последно време агресията между подрастващите става все по-често срещана. Как да се преборим с този проблем?
- Учете децата да поемат отговорността за постъпките си върху себе си, а не да стоварват своята вина на другите. Развивайте у агресивните деца чувство на съчувствие към връстниците, към живия свят въобще (хора, животни, растения). Да се помага на детето правилно да оцени както собственото си емоционално състояние, така и на детето жертва. Да различава чувствата си, да умее да ги разбира и анализира. Да се научи детето да излее гнева си по по-приемлив начин (да къса хартия, да удря по надуваеми играчки) или с полезни способи, като го запишете да тренира някакъв спорт. Така натрупаната негативна енергия се трансформира в конструктивна. Ограничете времето, което детето ви прекарва пред малкия екран, и подбирайте разрешените за него предавания и филми. Отделяйте време заедно да гледате избраните предавания и коментирайте образите – така ще дадете правилна насока на детското възприятие. Винаги търсете причината, отключила агресията на детето ви. По-важно от конкретната ви реакция е да откриете източника и да го елиминирате. Обясненията за последствията от агресивното поведение запазете за моментите, когато детето е спокойно – идеалното време за подобни разговори е вечер преди лягане. Стимулирайте го да споделя своите чувства, мисли, страхове и опасения. Не правете грешката да задоволявате само „външните нужди“ на децата си – като скъпи дрехи или последен модел GSM и компютър. Така то ще е материално задоволено, но с изкуствено завишена самооценка, която не обезпечава и не запълва емоционалните „пукнатини“ в детската душа. Абсолютно недопустими са физическите наказания като основна възпитателна мярка. Никога не осъждайте самото дете а неговата лоша постъпка. Запомнете добре: наказанието не потиска детската агресивност, а напротив - води до нейното активизиране. Тук много важно е да се подчертае, че наказанието трябва да съответства на провинението. Когато е неадекватно приложено, то още повече обърква детската душа, стресира и фрустрира детето. То започва да се съмнява в истинските чувства на родителите си. Най-важните обаче са превантивните мерки, отколкото това да съсредоточим усилията си след някое ужасяващо престъпление.
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА
