Какво е това споделена икономика? Отговор на този въпрос даде наскоро в интервю по Нова телевизия не някой мастит професор, а един дванадесетокласник – Ясен Георгиев от Свиленград. Още като ученик в основното училище той и приятелят му Христо Димитров създадоха социалната мрежа ShareIT, която вече не съществува. От bTV тогава дадоха публичност на постижението им в националния ефир.
Ясен е печелил много награди от олимпиади и национални състезания по информационни технологии и програмиране. През 2013 г. бе обявен за „Ученик на годината“ на община Свиленград и заслужи 12-месечна стипендия за стимулиране на даровити деца от Министерството на образованието и науката.
- Ясене, каква беше темата на интервюто?
- На 2 октомври в NOVA бях поканен да изкажа мнението си за регулацията в споделената икономика. Читателите могат да го гледат на сайта ми: www.yasen.me. - Нека накратко обясня какво е споделена икономика. Имаш нещо, което можеш да споделиш и за това го даваш на някой другиго за определено заплащане. Веднага давам пример: споделеното пътуване. Пътуваш до София и имаш 4 свободни седалки. Защо пък да не изкараш някакъв лев? За това ги споделяш и хората, които ще пътуват с теб, ти плащат за услугата. Важно е да се уточни, че има посредник (платформа), най-често сайт или мобилно приложение, който свързва двете страни. Пример за такива са OLX.bg, AirBnb и… GoodKnight, разбира се. В България няма установена държавна регулация, което е проблем. Но пък има друг вид регулация, на чийто малък пръст дори държавната не може да стъпи – и това е обратната връзка (коментарите). Преди да наемеш човек, трябва задължително да прочетеш коментарите, оставени от други хора, които са го ползвали. Точно за това не препоръчвам споделеното пътуване през Facebook, защото там е трудно да видиш обратната връзка към някого.
- С какво се занимаваш сега?
- Точно както в добро старо време, когато бях в Свиленград – с доста неща, но в една леко по-различна насока. От 2009-та се занимавам с програмиране. И като цяло все още се занимавам с това.
Програмирането си ми остана страст. Но един програмист народ не може да спаси, затова съм се ориентирал и към предприемачеството. Предприемачът е човек, който мечтае и предприема действия, за да може мечтите му да станат реалност. Мечтая за един по-добър свят. За една по-добра България. За една велика България. Българите сме едни от най-интелигентите народи, но за съжаление много ни мързи и много ни е страх. Причините могат да бъдат много - най-вече исторически и политически. Но живеем в 21. век и вярвам, че светлото бъдеще предстои и зависи от нас, младежите, да създадем света, за който мечтаем. Аз сам не мога да направя това, но мога с личен пример да покажа, че един българин може да постига мечтите си. Няма значение от какво семейство идваш. Вярвам, че всичко зависи от нас самите, и ако просто мрънкаме и недоволстваме – нещата няма да станат по-добри. Трябва да вярваме в мечтите си и да бачкаме яко (и ефективно!) за осъществяването им. Допълнително, занимавам се с ораторство – обожавам да говоря пред хора на смислени теми. Преди няколко месеца водих кратка лекция преди 20-тина студенти в Технически университет - София. В края на октомври в Севлиево ще говоря за уеб дизайн, а първата седмица на ноември съм в Пловдив, за да обясня на ученици за силата на духа и как всеки може да сбъдне мечтите си.
- Вече студент ли си?
- Не, все още съм в 12-клас и въпреки, че имам цяла учебна година пред мен, вече започвам да се натъжавам от факта, че ще сте разделя с любимия Правец. А, да – нека припомня – уча в Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи в Правец. Може би най-доброто училище в България. И лично съм се убедил в това. Тук е и идеалното място да благодаря на моята скъпа класна от Свиленград, която убеди родителите да ме пратят там, на 360 км от дома – г-жа Мариела Сиракова от ОУ “Иван Вазов”. След 12-клас съм се ориентирал да остана в България, защото софтуерната индустрия дава едно невероятно предимство – няма значение къде си, за да бъдеш наистина добър в това, което правиш, просто защото цялата необходима информация я има в Интернет.
Най-вероятно ще продължа обучението си в Технически университет – София, тъй като имам поглед, че е едно добро място. Между-другото мечтая един ден да преподавам във ВУЗ.
- Имаш ли собствен бизнес?
- Съосновател и технологичен директор съм на GoodKnight – иновативна платформа за намиране на почасови детегледачки в София. От 2015-та се занимавам с това и за 1 година, откакто е пусната за публично ползване, станахме лидери на пазара в София. Освен на родители, помагаме и на детегледачи, защото им даваме една невероятна възможност – да имат допълнителен доход. Те избират на каква цена, за кого и кога да работят. Средно в GoodKnight една детегледачка изказва по 7.50 лв./ч. за едно дете.
- Доколкото знам, откакто учиш в Правец, се издържаш сам. С каква дейност?
- Напълно сам никога не съм се издържал, но пък се стремя да имам допълнителен доход.
- Как така при тази продължаваща чалгизация на обществото ни, се впечатляваш от класическата музика и изкуствата?
- Живеем в 21. век и сме заобиколени от технологии, работа, стрес. Много е важно да поддържаме душата си здрава, за да можем да оцеляваме в този напрегнат и динамичен свят. Точно затова съществува изкуството – за да лекува душата ни. Освен това, то ни кара да бъдем по-щастливи. Призовавам всеки, който чете това интервю, да даде шанс на изкуството и да отиде на театър, концерт или друго културно мероприятие. В нашето читалище постоянно гостуват всякакви спектакли. Но те често си отказват гостуванията си, защото свиленградчанинът няма навика да си купува билети. Та, да – предварително си купувайте билети, за да може да има театри, за да може да си нахраните душата и да имате един по-щастлив живот. Ще оцелеете един ден без кебапчета или дюнери. Учете децата си да ценят и да се наслаждават на изкуството! Един ден ще са ви благодарни! Театър, книги, танци, музика, рисуване… възможностите са много. А и всичко изброено го има в нашето малко и китно градче. Класическата музика е в сърцето ми още от времената, когато живях в Свиленград и свирих на тромпет. Тогавашната музикална школа, която за мое най-голямо съжаление вече не съществува, ни учеше да свирим най-вече класическа музика. И от там тръгна тази моя страст. А относно чалгата - тя трябва да съществува, просто защото има изключително много фенове. Това е в основата на капитализма - предлагаш онова, което се търси, и печелиш. Аз не съм ѝ фен, но когато ходя по дискотеки се забавлявам на нея. В ежедневието не мога да я слушам.
- Ти май и четеш много. А художествена литература обичаш ли? Имаш ли предпочитани автори? -
- Имам приятели и познати, които четат много повече от мен, така че не съм от най-четящите. Но пък гледам да чета възможно най-много. Сега съм си поставил цел да чета поне по 3 книги на месец. За месец октомври вече съм готов с едната - “Кради като крадец” на Остин Клиън. Невероятна книга! Падам си най-вече по практични книги на тематики като себеосъзнаване, комуникации, бизнес развитие. Любими такива са “Лидерът, който нямаше титла” на Робин Шарма, “Стив Джобс” на Уолтър Айзъксън, “Алхимикът” на Паулу Коелю. Последната е може би най-любимата ми книга, която някога съм чел. Всяка една персона трябва да я прочете! Не съм чел достатъчно, за да имам предпочитани автори. Но пък съм стигнал до извода, че ако човек иска да се научи да продава, трябва да чете Кармайн Гало; ако иска житейска мъдрост - Робин Шарма; ако иска да се научи да бъде успешен - да чете биографии на успели хора.
- А Христо Димитров какво прави? Как се развива? - Христо следва мечтите си - изучава компютърни науки в Кардиф, Великобритания. Тази година е първа година там. Смело заявявам, че той може би е най-интелигентният човек, когото познавам. Пожелавам много здраве и щастие както на него, така и на семейството му!
Интервюто взе: Стефка КОЛЕВА
