Нашенец е един от най-успешните фотографи в България

- Г-н Бонев, широко популярен сте като един от най-актуалните фотографи в България в момента. Малцина обаче знаят, че корените Ви са от нашия край – Свиленград, Любимец...

- Роден съм в Свиленград през 1970 г., но до 14-ата си година съм живял предимно в гр. Любимец. Всъщност може да се каже, че съм наполовина любимчанин , наполовина свиленградчанин, тъй като баща ми е от Любимец, а майка ми от Свиленград. Летните ваканции изкарвах почти изцяло при баба ми и дядо ми в Свиленград. Tова са едни от най-хубавите ми години - безгрижни и пълни с много слънце и игри на футбол и фунийки... Родителите ми се преместиха в София през 1985-а година и оттогава досега живея в София. Честно казано, трудно свикнах с по-динамичния живот в София и през първите години много тъгувах за родния край. Сега моите деца прекарват безгрижно ваканциите си в Любимец при баба си и дядо си , а и аз често се върщам там. Чистият въздух, слънцето и спокойствието са неща, които липсват в София, така че смятам децата си за късметлии. Родени са в София, но до такава степен свикнаха с Любимец, че дори в едно съчинение големият ми син беше написал, че родното му място е Любимец...

- Кога започнахте да се занимавате с фотография?

- За първи път се докоснах до магията на фотографията, когато бях на 7 години и наблюдавах как се появяват изображения върху белия лист фотохартия в тъмната стаичка на чичо ми Димитър Бонев. От тогава фотографията стана мое любимо занимание, а от 1991 г. с известни прекъсвания се превърна и в източник на доходи.

- Значи това е Вашата професия...

- Честно казано, когато говоря за фотография, ми е трудно да изрека за себе си думата "професионалист" или "професионален фотограф" , защото веднага се сещам за една мисъл на моя приятел Георги Величков : "Разликата между професионалиста и любителя е като между професионалистката и влюбената жена. Едната го прави за пари, а другата от любов" . Изпитвам удоволствие от "рисуването със светлина" , независимо дали ми плащат за това или не. Точно поради тази причина се старая да приемам поръчки, които отговарят на личните ми предпочиатния и разбирания за фотография. Обичам репортажния начин на снимане, с много уловени уникални моменти и без груби манипулации. Обичам да работя с естествена светлина, когато това е възможно, въпреки че разполагам със студио в центъра на София.

- Участвате ли в изложби?

- Като един от основателите и администратор на най-големия български сайт за фотография Фото Форум ( www.photo-forum.net ), съм организирал с моите колеги над 30 фотографски конкурси и изложби. Лично съм участвал в много колективни изложби, имам и някои самостоятелни. Тях може да разгледате в личния ми сайт www.bonibonev.com . В студиото на Фото Форум ежемесечно организираме фотографски лекции, семинари и обучения, в които често вземат участие известни български фотографи. Веднъж в годината, на различни интересни места в България, събираме над 200 любители на фотографията в тридневен Фото Форум Фест.

Между другото Александър Петров, един от съдружниците ми във Фото Форум, е също свиленградчанин, а друг наш колега - Васил Николов, е от Любимец.

- От форума Ви става ясно, че имате подчертан интерес към фотографската техника.

- Тъй като съм електронен инженер по образование, винаги ми е била интересна и фотографската техника. Написал съм над 200 страници фотографски статии в печатни медии, част от които технически. Също така съм автор на десетки онлайн тестове във Фото Форум на фотографски камери и обективи. Съавтор съм на първия български онлайн фотографски самоучител " Как да правим по-добри снимки с цифров фотоапарат", както и на фотографската книжка "На Фокус" . Вероятно любовта ми към писането е наследство от дядо ми Боню Бонев, който през 30-те години на 20-ти век е издавал за региона на Любимец и Свиленград вестник с доста приличен за онова време тираж, а по-късно написа и книга, посветена на родния край.

- Само заради бизнеса ли се насочихте основно към сватбената фотография?

- Със сватбена и друг вид комерсиална фотография се занимавам по-интензивно от няколко години. Харесвам изчистената неманипулирана фотография с много уловени мигове, портрети и детайли. Обичам черно-бялата фотография, защото при нея се усеща по-добре чистия графичен рисунък на светлината. Освободена от излишни цветове, фотографията остава само като обем, форма, светлина и сюжет. Обичам метафоричните разкази, при които човек трябва да мисли, а не само да възприема директно видяното. В сайта ми може да разгледате една изложба, в която съм показал развитието на една сватба само в черно бяло и само чрез детайли - без нито едно конкретно лице. От една година съм член съм на световната организация за сватбена фотожурналистика WPJA и все по-често снимам извън пределите на България.

- Какво ще пожелаете на многобройните читатели на в. „Старият мост“?

- Искам да поздравя всички читатели на "Стария мост" и да им пожелая да се стремят към това, което обичат. Човек е истински щастлив, когато изпитва удоволствие от работата си. Сигурен съм, че ако си упорит и не се отказваш, рано или късно ще постигнеш целта си!

Интервюто взе: Николай КОЛЕВ