Отсечката към митническия терминал е не само кошмарна, но и опасна. Всеки ден шофьори, митничари, спедитори страдат от престъпното безхаберие на властите
Тир пропадна и повече от час стоя заклещен в огромните като кратери дупки на улицата, водеща до митническия терминал в квартал Гарата. Наложи се тежката машина да бъде теглена с въжета, за да излезе от коварните капани. Вбесени шофьори изливаха възмущението си, твърдейки, че с такива условия не са се сблъсквали никъде по света. За европейска държава пък е още по-недопустимо, негодуваха те.
Водачите се страхуват вече да минават оттук и използват други улици на квартала, въпреки заплахата да бъдат глобени. Всеки ден над 100 тира идват по тази отсечка да обмитяват превозваните стоки в митническото бюро. Напълно разбитото 300-метрово трасе е кошмарно не само за шофьорите, но и за митничарите и спедиторите, които се трудят тук. Истински ад е, когато завали дъжд – тогава всички газят в кал и вода до колене. Задръстванията заради дупките често блокират и работата в бюрото. Въпреки че този проблем е откакто бе построен митническият терминал преди няколко години, никой не си мръдва пръста да го разреши. Улицата се води към общинската мрежа и е задължение на общината да я поддържа. Тя бе асфалтирана, но явно некачествено, защото бързо се разби. 
След като местните власти затвориха квартала за тежки камиони, тази отсечка остана единствената за обслужване на колите в митническото бюро. На практика задълженията на общината се изчерпиха със сделката с Агенция Митници, предоставяйки й 5,5 декара земя в края на квартала за митническия терминал срещу масивната сграда „Дом на съвета“ до ОбА, която малко по-късно Фуат Гювен закупи от общината. Според осведомени общината се ангажирала тогава да поддържа инфраструктурата в района. Сега явно от местната администрация се надяват държавата да поеме финансирането на улицата, тъй като тя основно обслужва митническия терминал. Вместо обаче само да се надяват, трябва да поемат инициативата. Все пак става въпрос за общински път, който е част от жилищен квартал. Пък Владислав Горанов сигурно ще развърже кесията, но трябва партньорски и аргументирано да се разговаря с него. Едно е ясно – тази улица не може повече да съществува така. Не само защото е опасна, но и защото е срамно и позорно, както се казва, да се излагаме пред чужденците. Нека общинските власти проявят същото старание както към инфраструктурата пред казината. Все пак митницата продължава да е една от емблемите на града. Тук се трудят десетки свиленградчани – митничари, спедитори, шофьори... Освен това улицата се ползва и от жители на квартала, жп служители и др.
Николай Колев
