В Румъния субсидията за глава добитък е 1200 евро, а ние получаваме за крава по 200 лв. и за бивол по 800 лв.
Семейството на Минка Димитрова се занимава с животновъдство от 2000-та година. Отглежда крави и биволи в свиленградското село Студена. Избира живота на село, защото е по-спокоен. Минка и съпругът ѝ Райчо са стартирали с десет телета и 2 – 3 биволици, а сега стопанството им наброява около 200 добитъка. Не разчитат на европейски програми, а предпочитат да инвестират собствени средства. „Програмите не са за всеки, изискванията са много и трудно изпълними за нашите условия“, сподели Минка в интервю за „Старият мост“. Ето какво каза още тя:
- От колко време се занимавате с животновъдство и как започна всичко?
- Със съпруга ми Райчо се занимаваме с животновъдство от 2000-та година. Омъжихме се през 1992 г. По онова време той работеше като старшина в местното поделение, а аз отглеждах тютюн до закриване на поделението. След това Райчо започна работа към една частна ферма в селото, като задължението му бе да гледа телета. Аз пък правех хляб във фурната. Райчо имаше огромно желание да създадем собствена ферма и аз го подкрепих. Стартирахме с 10 телета и 2 – 3 биволици. Макар да е трудно, малко по малко ги увеличихме и стигнахме днешната бройка. Постигнатото през тези 19 години ни е коствало много труд и лишения, но нито за миг не сме се замислили да кандидатстваме по някакви европейски програми. Всичко сме правили със собствени средства. А и програмите не са за всеки, изискванията са много и трудно изпълними за нашите условия. Така сме по-спокойни, когато решим можем да продаваме или купуваме.
- Вие сте единствените, които отглеждате биволи в община Свиленград. Защо решихте да се занимавате точно с това?
- Решихме да отглеждаме биволи, защото са по-устойчиви на заболявания. Непретенциозни към храна животни, които бяха на изчезване. Месото и млякото им са с много добро качество. За съжаление, цената не отговаря на високото качество. В момента килограм живо тегло се продава за 2 – 3 лева. Биволското мляко пък е колкото овчето – 1,20 лева за литър. Дори наскоро го и намалиха на 0,90 лв. за литър. Това не е нормално, нали? Едно кафе от автомат е 0,50 лева, а в заведенията дори достига 2 лева.
- Според теб колко трябва да е изкупната цена на млякото и месото?
- Изкупната цена на млякото трябва да бъде 1, 60 лева, а на месото – 6 – 7 лева за килограм живо тегло. За да бъде рентабилно съотношението фермер – мандра/ кланица – краен потребител, трябва да бъде регламентирана цената.
- Сами ли се грижите за биволите?
- Да. Аз, съпругът ми, децата ни Ивелина и Александър и свекър ми.
- Кои са основните проблеми в бранша, които ви пречат и трябва да се оправят, за да има човек интерес да се занимава с този бизнес?
- Един от основните проблеми в този сектор е липсата на работна ръка. Наемаме хора, идват за седмица или месец и се отказват. Наясно сме, че работата не е лека, но на село друго няма. Нещата, които ни пречат, са от чисто административен характер – купища наредби, мерки и документи. Освен това, трябва да бъде сменена и референтната година, която в момента е 2009-а. По онова време, например, ние имахме 18 броя животни и в момента получаваме субсидии само за тях. Сега стадото ни наброява около 200 животни, което означава, че за около 180 не вземаме субсидия от държавата. Не е справедливо и би трябвало референтната година да бъде сменена, но явно на някого не му изнася това. Заедно с Румъния влязохме в ЕС. Те субсидират на глава добитък по 1200 евро. Ние получаваме за кравите по 200 лв., а за биволите по 800 лв. Това сравнение прави нашите субсидии смешни. Да не говорим, че не ни ги дават навреме, а на 2-3 транша. Но това е България, за жалост. А за млякото ние не получаваме субсидии.
- Животновъди в цялата страна се оплакват, че има несправедливо разпределение на пасищата. Как стоят нещата в община Свиленград?
- Да, за съжаление е несправедливо и община Свиленград не прави изключение. Хора без животни ползват пасища, а за нас с реалните животни няма.
- Съжаляваш ли, че сте се насочили към този бизнес?
- Не, защото го вършим с удоволствие. Макар трудът да е много, ние обичаме нашите животни, а и виждаме как с всяка изминала година фермата ни нараства и няма нищо по-хубаво от това. Както вече казах, стартирахме с 10 телета и 2 – 3 биволици, а сега стопанството ни наброява около 200 крави и биволи.
- Какви са бъдещите ви планове?
- Бъдещите ни планове са свързани с това фермата ни да се развива. Макар и трудно сме положили основите със съпруга ми, а децата ни ще продължат. Синът ми Александър тази година завършва „Ветеринарна медицина“. Дъщеря ми Ивелина завърши миналата година специалност „Зооинженер“. Тази година завърши магистратура за технолог на мляко и млечни продукти. В децата ни е надеждата!
- Защо според вас сте единствените в общината, които отглеждат биволи?
- Навярно, защото биволите са животни с буен темперамент и се изисква по-голяма снизходителност и правилен подход към тях. Късното съзряване на женските и по-бавният прираст на мъжки приплоди също не са за предпочитане сред фермерите.
- Занимаваш се активно и със самодейна дейност в читалището в с. Сладун. Как успяваш да съчетаваш двете неща?
- Когато човек има желание, намира и начини. Успявам така да съчетая нещата, че, ако имам участие на някакъв фестивал, от предния ден гледам да свърша работата и за този. Но и благодарение на Ивелина, която ако я няма, няма да мога да отида никъде. Активната ми самодейна дейност ми дава сили и ме зарежда. Ежедневието ми е изключително натоварено, но облека ли носията и изляза ли на сцена, това ме зарежда.
- На тези местни избори беше кандидат за общински съветник от ДПС. Защо избра точно тази партия?
- Тя беше единствената партия, която ми предложи за тези избори да бъда техен кандидат за общински съветник. Който и друг да ми беше предложил, бих се съгласила. Единственото ми желание е било да помогна с каквото мога на малкото хора, които останахме по селата. Исках да се боря и за подобрението на състоянието на пътя, който води до Маточина и минава през нашето село. Децата ми този път го изминават всяка седмица и имам огромното желание състоянието му да се подобри. Благодарна съм на малцината, които гласуваха за мен. Може да са малко, но това са чисти гласове и от сърце. Според мен на местни избори предимно човек не гледа партията, а личността. Мисля, че за тези 28 години тук в Студена и в общината като цяло съм се доказала като човек не само аз, а и цялото ми семейство. Хората гласуваха за личност.
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА
