Иванка Ванкова, психолог: Все повече са хората с психични проблеми

Паническата атака се оказва най-честата диагноза в Свиленград. Трябва да приемем проблемите, а не да бягаме от тях

 

Иванка Ванкова е магистър психолог. Завършва висшето си образование във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. На 37 г. е, родена в Ивайловград. Преди 14 години съдбата я отвежда в Свиленград, където сключва брак с вече бившия си съпруг. През последните 7 години до момента работи в Дома за възрастни хора с психични разтройства – с. Пъстрогор. За да помогне на повече нуждаещи се от услугите й през целия ноември Ваня работеше безплатно

 

• Ваня, мнозина не знаят каква точно е разликата между психолог и психиатър. Би ли обяснила?

• Най-просто казано психиатърът е медик, който изписва лекарства в дадена ситуация при даден проблем. Ние – психолозите, не работим с лекарства, работата ни е предимно консултативна и терапевтична.

• Колко души и с какви проблеми те потърсиха по време на безплатните ти консултации?

• Потърсиха ме над 60 души - деца, подрастващи и възрастни, като проблемите им бяха от най-различно естество. С някои от тях беше достатъчна само една консултация за намиране на отговор, свързан с тяхно временно притеснение, дори и само нужда от споделяне и разбиране. Дойдоха и много хора с панически атаки. Това се очертава да е най-същественият проблем в Свиленград. Паническа атака е тревожно състояние, което предизвиква много физиологични симптоми, наподобяващи различни болести. Първата мисъл на човек, изпаднал в такова състояние, е, че получава инфаркт. Оттам започва да търси лекарска помощ и да си прави най-различни изследвания. При мен идва след като вече е преминал през кабинетите на всички възможни лекари и си е направил всички възможни изследвания. Най-кратко казано паническа атака е страх, страх от самите симптоми, които веднъж си получил, да не ги получиш пак, да не изпаднеш в безизходно положение, страх да не умреш.

• В Америка, а и в Западна Европа, почти всеки се обръща към психолог, но в България, като че ли хората се срамуват да потърсят услугите му...

• Мога да кажа, че хората имат нужда от такъв специалист и все повече прибягват до услугите на терапевт. Лично при мен, след като обявих, че ще водя безплатни консултации в Свиленград, пациентите се увеличиха. Това е един вид стимул да ме потърсят, но в никакъв случай не казвам, че е основната причина. Те самите споделят, че не това е мотивът им да дойдат. Причината да не ме търсят е липсата на информираност за разликата между психолог и психиатър. А и малцина знаят, че в града има психолог. Затова и реших да дам възможност на повече хора да посетят такъв вид консултации. Не само да има повече информираност, но и да успеят да пречупят стереотипите, наложени с времето, че когато посещаваш психолог, непременно имаш някакъв психичен проблем. Искам да разберат, че срещата с терапевт им дава възможност да разговарят със страничен човек, който може да погледне по-обективно на проблема и да им помогне сами да намерят решението му.

• Според статистиката, всяко трето семейство в България страда от домашно насилие. Има ли начини тази агресия да бъде преодоляна и животът на двойката да тръгне по нормално му?

• Има начин да бъде преодолян абсолютно всеки проблем. Основното е хората да признаят най-напред пред себе си, а след това и пред психолог, че съществува такъв. Да имат воля да се справят с проблема и повече от всичко да желаят това да стане. Обикновено при агресия в семейството психологът трябва да работи с абсолютно всички членове на фамилията.

• Насилието в семейството води и до ръст на детската престъпност. Посещават ли те родители, които търсят помощ за отрочетата си?

• Съществува връзка между детската престъпност и насилието в семейството. Деца, имали възможност да наблюдават агресивно поведение на възрастен, по-късно също проявяват агресивност. Това обаче не означава, че трябва категорично да се абсолютизира само факторът семейство за формирането и развитието на агресия и престъпно поведение у децата и юношите. Семейството не действа изолирано, а успоредно с въздействието на много други фактори – приятелски кръг и училищна среда на детето, също и неговите индивидуални особености.

• Какви съвети би дала на родителите?

• Обръщайте внимание на настроенията и интересите на децата си, отделяйте време за разговори и общи занимания, споделяйте с тях свои лични преживявания от детството, които имат и поучителен елемент, давайте добри примери и бъдете подкрепящия и доверения човек за децата си. Обсъждайте общи планове, вслушвайте се и се вглеждайте повече в техните прояви и изказвания, породени от някакви притеснения. Наблюдавайте по-подробно техните реакции в определени ситуации, отношението им към различните проблеми в семейството, в училището и извън него.

• Прави впечатление, че все по-често могат да се видят хора, които си говорят сами. На какво се дължи това?

• Да, наистина все по-често хората започват да си говорят сами. Това може да се дължи на различни причини – момент на емоционално състояние, резултат от психична болест. Факт е, че има вече много хора с психични разтройства. Някои от тях са настанени в специализирани институции, но голяма част не са. Те се разхождат свободно из града и са около нас. Някои от тях си приемат медикаментите, които им са изписани от психиатър, и са абсолютно безопасни. Има и такива обаче, които не си вземат лекарствата, макар че са болни. Никой не е застрахован от психично разтройство.

• Ти работиш в Дома за възрастни хора с психични разтройства в с. Пъстрогор. Каква е възрастта на жените в него и кое отключва заболяването им?

• Възрастта на жените, страдащи от психични разстройства в Дома, е различна. Според наблюденията ми през последните години преобладават случаи на все по-млади хора на средна възраст 35 – 40 години. Причините за отключване на психично разстройство могат да бъдат различни, но при всички случаи стресът, под който живеем и проблемите от битов характер, трудностите във взаимоотношенията с хората, имат огромно значение и, разбира се, неоказаната навременна професионално помощ на тези хора.

• Какви са методите, които прилагаш при терапии с пациентите си?

• Работя главно с когнитивна терапия, т. е. преобразуването на страха, промяна в отношението към проблема, приемането му, обичането му, разбирането, а не бягането от него. Около един час трае консултация с мен, която преминава в приятелска обстановка. Хората искат да бъдат изслушани, разбрани правилно, насочени в правилна посока и най-вече да получат надежда, че не всичко е загубено. Липсва им вярата, самоувереността и аз работя над това, за да им покажа, че те са силни личности и могат сами да се справят с голяма част от трудностите си.

• Предполагам, че проблемите на пациентите ти натоварват и теб психически. Как успяваш да се отърсиш от тях?

• Понякога се натоварвам с проблемите на хората прекалено много, защото ги съпреживявам заедно с тях. За да мога да вникна в същността, за да мога да почувствам те как се чувстват, е неизбежно. Намирам различни начини да релаксирам. Оставям си дни, които са само мои и мога да си почина и да пътувам. Не съм по-различна от останалите, също имам свои проблеми, които естествено трябва да разрешавам. Опитвам се да бъда позитивна и да помогна с това на хората и мисля, че успявам. За мен най-важното е когато след няколко срещи мой пациент погледне оптимистично на нещата, колкото и да е бил отчаян преди това.

• Кое те подтикна през целия ноември да даваш безплатни консултации?

• Мисля, че всеки специалист може да бъде полезен на обществото и да го направи безплатно. Хората имат нужда от това дори да е само за един-единствен ден. Когато можеш да помогнеш със знанията си, трябва да го правиш, но не непременно срещу заплащане. Нека не превръщаме нашата професия или призвание в търговия. Вярно е, всеки има нужда от пари, далеч съм от мисълта да обезценявам труда на хората и съм против това. Наближава най-светлият християнски празник – Коледа, точно сега е моментът да правим такива малки жестове и подаръци към хората. По този начин ще се преобърне и мисленето им към лекари или някой друг специалист. Ако искаме да ни уважават, ние също трябва да проявим уважение към тях. Тук е моментът да благодаря на много мои приятели, които прегърнаха тази идея за безплатните през ноември консултации, помогнаха ми да я осъществя, подкрепиха ме по всякакви възможни начини. Това показва, че човешкото у хората не е изгубено. Иска ми се някакси това, което аз правя, да бъде последвано от различни лекари и специалисти.

• Безплатните консултации, които даде, бяха до края на ноември. След приключването им може ли хората пак да те намерят?

• Абсолютно всеки може да ме потърси, на никого не съм отказала дори, когато се е налагало аз да посетя човека у дома. И след ноември на никого няма да откажа помощ, независимо дали има възможност да си заплати или не.

• Нямаш работещ кабинет в Свиленград. Защо?

• Все още обмислям вариант да отворя кабинет, който да е в Свиленград, но не мога да достигна до това решение. Причината е, че хората не са пречупили стереотипите да влязат в кабинет, на който отвън има табела „Психолог“. Може би фактът, че ще ги види някой познат и ще започне да говори, че посещава психолог, ги притеснява. Работя вкъщи и хората могат да се обадят и да ме посетят.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА