Г-н Желев, след сагата с изкупната кампания производителите се сблъскаха с още един проблем - договорените количества тютюн за 2014 г. са три пъти по-малко, а заложената реколта – същата. Означава ли това нови ексцесии?
Явно ще се стигне до нови конфликти. Мога да говоря конкретно за Мустрак, където отглеждам тютюна си. Една от фирмите, която миналата година бе договорила около 150 тона, сега е заявила 50. Тютюнът е заложен за 2014 г., но питам: „Кой и на каква цена ще го изкупи?“.
Никоя от фирмите не казва какви ще са цените. Един пример ще дам. Гледате 20 дка тютюн, а имате договорени 5 дка на средна цена 5, 70 лв. Идва фирмата, взема договореното количество на 5, 70 лв. За другия тютюн ви казва, че няма да го остави, но ще го купи на 3 лв., което обаче е много под себестойността. Какво правим тогава? Лично аз нямам сключен нито един договор за новата кампания. В Капитан Андреево пък фирмите са загърбили производителите все едно не съществуват.
През изминалата изкупна кампания „Булгартабак“ спаси положението с неизкупения тютюн. Очаквате ли и сега да ви подаде ръка?
Защо „Булгартабак“ изкупи залежалия тютюн, защото държавата има 31 % дял във фирмата. Най-вероятно държавата нарочно не е продала дяловете си, за да може, когато се получат подобни ексцесии с изкупната кампания, да се намеси „Булгартабак“. Тази година, примерно, е взела наднормено около 200 тона, които де факто не й трябват. Тези пари ги дава държавата и са от бюджета. Но какво ще стане догодина, ако залежалият тютюн не е 200, а 1 200 тона? Пак ли трябва „Булгартабак“ да се намеси, а другите фирми да гледат сеира. Мисля, че не е реално. Всички изкупвачи чакат на пазара да излезе „Булгартабак“, за да видят какви цени ще предложи. Пак казвам: между фирмите съществуват картелни споразумения. Затова ме намразиха и нямам сключен договор с нито една от тях. Добре, Живо Желев няма да гледа тютюн, но ще остане докрай честен и точен спрямо тютюнопроизводителите.
Тогава защо сте заложили повече тютюн от договорения?
Тютюнът го заложихме още през февруари, както му е редът. Фирмите обаче изчакваха и започнаха да сключват договори един месец по-късно. Трябваше да дойдат при нас още през януари и да заявят от какви количества имат нужда, за да знаем и ние колко да сеем. Така и нито една фирма не се появи в село тогава, а подготовката за кампанията няма как да бъде отложена за по-късен етап. Идват и мънкат, че шефовете им забранили да сключват договори с мен, защото съм участвал в протестите срещу тях. А живеем в демократична държава. Кое ни е демократичното?
Вие самият бяхте изпаднали в безизходица. В края на тази изкупна кампания имахте непродаден около 20 тона тютюн. Това доведе до сблъсъци с представители на фирмата изкупвач „Миссириан“. Какво точно се случи тогава?
Случилото се тогава стана ясно на всички, които гледаха видеото. Бях се подготвил, защото знаех как ще процедира една фирма, която не си е изпълнила условията, заложени в договора с мен и останалите производители. Трябваше до 30 март да ни изкупят заявения тютюн. Те обаче бяха приключили с изкупната кампания още през април, без да стъпнат в Мустрак и нашата стока остана. Най-официално ги поканих да си изпълнят задълженията по договора. Веднага след моя призив се появиха в село и експертът Илия Киряков ми съобщи, че на 22 март ще дойдат да купят договорената продукция. Взеха проби и си заминаха. Знаех как ще постъпят, като дойдат в уречения ден, защото 100 пъти ми казаха, че нямат нужда вече от тютюн. Реших, че ще ни дадат 3 – 4 лв./кг само и само да отбият номер. И така стана. Затова бях поканил адвокат Милчев и двама независими експерти, плюс видеокамера и 50 – 60 души свидетели, които също бяха ощетени от тази фирма. На 22 март представители на фирмата дойдоха с два джипа, но без кантари и камиони, което означаваше, че не са дошли да купуват. Най-виновен за всичкото, което стана, е Илия Киряков. Той бе сключил договорите, но неговото име го няма в жалбата, подадена в прокуратурата срещу мен. Тепърва предстои да се разпитават свидетели по случая. Не казвам, че не съм сгрешил, но никой няма право да се подиграва с труда на българина. В яда си човек е нормално да постъпи така. Затова бях извикал видеокамера, затова разпратих записа по медиите. Нищо не съм скрил. Трябваше да се разбере как постъпват фирмите спрямо нас – тютюнопроизводителите. Когато имат нужда от тютюн, го вземат и мухлясал. И обратното – дори стоката да е с перфектно качество, нямат ли нужда от нея, казват, че не е добра. Казал съм на „Миссириан“: Дали ще ме осъдят, дали ще лежа в затвора, не ми пука. Аз не съм бай Хасан от Джебел, на който му „смъкват кожата“ всяка година и човекът, защото няма с какво друго да се занимава, пак се нагърбва да гледа тютюн и пак го ощетяват. Те помислиха, че Живко Желев е като бай Хасан. Там им беше грешката. Ще се подиграват с труда ми и с този на децата ми, а затова, че съм ги напсувал и съм ги изгонил, те и семействата им не можели да спят спокойно. А знаят ли моето семейство как се чувства? Знаят ли, че съм плакал в едната стая като малко дете, а децата ми – на 22 и 27 г., са се събрали в другата за някакъв празник. 20 години съм бил полицай и съм се научил да прикривам сълзите си, но и аз съм човек - и аз плача, и аз се смея.
Вие се оформихте като неформален лидер на тютюнопроизводителите в региона. Срещате ли подкрепа от хората?
От някои да, от други – не. Тези, които са гледали видеото от конфликта с представителите на „Миссириан“, ме подкрепят. След като бях в предаването по Нова ТВ „Събуди се“, в Мустрак дойдоха два автобуса с фенове на ФК „ЦСКА“. Те заявиха, че са солидарни с мен. При българина винаги трябва да стане нещо, за да се подкрепим и да се хванем ръка за ръка. Ние обаче трябва да се борим да го предотвратим, а не като стане да сме солидарни един към друг.
На 27 април участвахте в среща – дискусия „Проблеми и перспективи пред тютюнопроизводството в България в контекста на новата общоселскостопанска политика 2014 – 2020 г.“. Какви въпроси бяха засегнати на срещата?
На срещата присъства г-н Георги Ралчев - държавен експерт в Дирекция „Държавни помощи и регулации“ на Министерство на земеделието и храните. Пред събралите се над 80 производители от областите Хасково, Пловдив, Кърджали, Пазарджик и Стара Загора той заяви, че тютюнът няма да бъде забраняван за отглеждане, няма да бъде ограничаван, няма да има и квоти като едно време. Разясни и необходимостта от изготвянето на единен регистър на тютюнопроизводителите, чрез който ще се улесни работата на МЗХ по отношение на идентифицирането и планирането в областта на тютюнопроизводството. Доста въпроси бяха засегнати, свързани с това, че не само ние, но и други земеделски производители са недоволни от изкупната кампания. Видяхте какво се получи и с гроздето миналата година – цената му падна до 20 ст./кг. В Димитровче дори останаха необрани лозя. Има пък хора, които са дали стоката си, но все още не са получили парите. Дали изобщо ще ги вземат, не се знае. Живеем в държава, в която не знаем накъде отиваме. Всички единодушно излязохме със становище, че правителството трябва в най-скоро време да се намеси. Нито една от фирмите изкупвачи не дойде на срещата.
Очаква ли се след създаването на регистър на тютюнопроизводителите и фирмите купувачи проблемите в сектора да отшумят?
Проблемите в сектора ще отшумят, ако правителството направи една стратегия поне за 5 години напред. Да знаем какво дават държавата и фирмите, плюс – минус 30 – 50 ст. разлика между отделните производители.
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА
