Колоездачът Николай Милков: Един ден ще участвам в Тур дьо Франс

Първо бях във Франция за 5 години, където смених два отбора. Състезавах се на доста добро ниво. След това получих предложение от Полша и заминах. Тази година отборът повиши категорията си и ще се състезавам на най-високо ниво. Следващата ми цел е след изтичане на договора да подпиша с един от челните отбори в света.

- Защо избра колоезденето?

- Просто исках да тренирам нещо. Отначало се насочих към футбола, но без желание, а и не ставах за този спорт. Към колоезденето се запалих от мои съученици и реших да пробвам.

- В кой полски клуб се състезаваш?

- Живея във Вроцлав, а иначе седалището на клуба ми „ЦЦЦ Полстат“ е в друг град. „ЦЦЦ“ е много известна фирма за обувки в Полша, която е и износител в цяла Европа.

- Във вашия спорт целият отбор подкрепя един и само той накрая на състезанието става победител. Не може да няма интрига между момчетата в отбора.

- Ние сме един екип и между нас цари голямо разбирателство. Няма как да има интрига, защото се борим за една кауза- успеха на отбора.

- Свикна ли вече с града, с отбора? Къде повече ти харесва в Полша или Франция?

- Да. Хората в Полша са като българите, езикът ни е сходен, а и вече една година съм там. В Полша ми е по-добре, защото отборът е по-голям и е професионален. Там се състезавам на по-високо ниво, отколкото във Франция. Чувствам се удовлетворен.

- Като изключим спорта?

- Като изключим спорта, Франция ми харесва повече. Смятам, че тя е най-красивата държава в Европа. Има и море, и планина, а и много исторически забележителности.

- Щеше да участваш на Олимпийските игри. Какво стана, че не замина?

- Малко ме ощетиха от нашата федерация. В началото на годината ме гласяха да ходя и накрая се отметнаха. Сложиха техни си хора, а мен ме игнорираха. Това момче, което го пратиха на моето място, дори не успя и да завърши, отказа се. Шефът на отборът, за който се състезава, има позиции във федерацията, и искаха да пратят техен човек.

- Какви са впечатленията ти за колоезденето в Свиленград?

- Доколкото имам информация, отборът е само от начинаещи. Треньорът се занимава с двайсетина момчета. Но да не забравяме, че и аз от тук съм тръгнал и стигнах до професионално ниво. Няма невъзможни неща, защото все отнякъде трябва да се започне. С тези хора постигнах една от моите мечти. Като започнах, си нямах представа за какво става въпрос. Благодарение на малко късмет и на тогавашния президент на отбора в Свиленград Павлин Паришев успях да изляза в чужбина, където всичко потръгна много добре.

- Има деца, които тепърва тръгват по твоите стъпки. Какво ще ги посъветваш?

- Трябва да си казват, че всичко е възможно и ще успеят. Не е важно откъде тръгваш, а къде отиваш и докъде можеш да стигнеш.

- Кое е най-голямото ти постижение?

- Тази година спечелих в Полша много престижно 8-етапно състезание- „Балтик Карпач“. Също така завърших първи и в еднодневно класическо състезание. Имам и много втори и трети места. Чрез тях успях да утвърдя позициите си и от отбора останаха доволни от мен. Както вече казах, подписах нов двегодишен договор.

- Коя титла ти е „най-скъпа“?

- Тази година станах шампион на България в дисциплината „По часовник“. Догодина ще ми направят специален екип. Камъкът си тежи на мястото и затова българските отличия са ми най-скъпи.

- Напоследък в колоезденето се заформи голям скандал покрай положителните проби за допинг на Ланс Армстронг. Какво мислиш за това?

- Твърдо против допинга съм, защото смятам, че спортистите трябва да са равнопоставени. Не мога да разбера обаче, защо журналистите се наостриха и раздуха тези скандали точно в колоезденето. За никого не е тайна, че допинг има във всеки спорт. А случаят Армстронг е много странен. Защо скандалът избухна точно, когато той реши да се включи в политиката? Защото има много фенове, които щяха да го подкрепят. Това не е удобно за някой. Не вярвам, че Армстронг е виновен.

- Спортът е до време. Един ден трябва да се откажеш. Към какво мислиш да се преориентираш? Смяташ ли да учиш нещо?

- Имам средно, но нямам време да запиша висше образование. През повечето време не съм в България. Дори и задочно да запиша, пак се изисква присъствие. За момента съм се посветил единствено на колоезденето, защото двете неща не са съвместими. След време, като приключа със спортната си кариера, мога да помисля да уча.

- За какво мечтаеш?

- Желая да участвам в Тур дьо Франс. Сигурен съм, че един ден това ще се превърне в реалност. Ако наистина силно желаеш едно нещо, рано или късно то се случва.

- Мечтаеш за Обиколката на Франция. А участвал ли си в Обиколката на България?

- Да, и то два пъти. За съжаление не съм я печелил. Вече нямам право да участвам в нея, защото отборът, за който се състезавам, е с по-висок статут.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА