От много години заедно превръщаме всяка последна сряда на месец февруари в розов празничен ден! Както знаете, всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоза и насилието в училище.
Денят на розовата фланелка е само повод да напомним, че от всички ни зависи какъв ще бъде животът ни занапред! Всички Вие, обединени срещу насилието и тормоза, сте силата, която може да направи този свят по-добър!
За съжаление, днешните идоли все по-често са обект на систематизирана алчност: за пари, за власт, удоволствие, слава, храна и пиене. Вместо от това „да бъдем“, все по-често се интересуваме от това „да имаме“ и „да употребяваме“. А колко от нас, ставайки сутрин, се запитаха: кои сме, за какво сме дошли на този свят, с кого вървим, накъде вървим и докъде можем да стигнем! Мислим, че живеем, а всъщност съществуваме , обградени от вещи, лакеи, лъжеприятели и лъжелюбови.
В Деня на розовата фланелка, когато светът се противопоставя на насилието в училище, запитахте ли се как възпитавате децата си? Научихте ли ги, че всички сме хора, но по-важното е да бъдеш Човек?! Все по-често по медиите се тръби за деца, тормозили, били, унижавали други деца. Още по-страшното е, че слушаме и за деца-убийци. А грешката за това дали не се крие в нас-възрастните?! Децата са отражение на своите родители. Тогава!!!
Не се ли учат те на лицемерие и подлост именно от възрастните, не подхранваме ли ние у тях злобата, завистта и алчността?! Нека не си кривим душите, а да си признаем поне пред себе си стореното върху младото поколение. Запитайте се: научихме ли децата си на милосърдие, състрадание, добротворчество. Запалихме ли огъня към знанието, посочихме ли пътя към училището, библиотеките, книжарниците, литературата, театъра, изкуството, не към дискотеките, кръчмите и кафенетата? Ако отговорът е „Да“, значи сме си свършили работата.
Но!!!
Като им пълним джобовете с пари, а гардеробите – с дрехи, свършихме ли си работата? Като ги натирихме на улицата, без да им обясним колко опасни са наркотиците, безразборният секс, тютюнопушенето, алкохолът, свършихме ли си работата? Като говорим пред тях против училището и учителите и не виждат смисъл в образованието, свършихме ли си работата?
За съжаление, днешността ни е белязана със знака на отчуждението между хората и това е една от причините да се роди онази първобитна агресивност, залегнала още в детска възраст и станала основна за много човешки и обществени драми. Агресивността е навсякъде, плаши ни... но нашият защитен механизъм постепенно започва да свиква с нея и да я приема като част от нормалното. Да иронизираш и тормозиш човека, който страда, който е беззащитен, който е паднал, най-малко е безчестие и подлост. Да се държиш агресивно с по-слабия е позор и престъпление, а днес нашият модел на поведение е точно такъв: зъбим се, бранейки се.
Бъдете добри и научете децата си на толерантност!
Д.Ц.