Всяко нещо, останало от древността, буди интерес и подозрения - като най-древния занаят и най-древния данък - митото. Неизменно съмненията са придружeни и с легенди, и с негативни коментари.
В нови времена, спомене ли се митница, всеки прави асоциация с контрабанда, проверка, недоброжелателност, лошо отношение, кражба, вpъзки, канали, охолен живот и прочее къде основателни, къде не чак толкова митничарски митове и реалности. Сега институцията митници има огромно значение в развитието на държавата, без да се влиза в излишни азбучни постулати, че събира около половината приходи в държавния бюджет. Не случайно новото пpавителство се надява, че ако спpе "течовете" пpез гpаницата, има шанс да закъpпи бюджета - сега и в бъдеще.
Професията митничар е сложна, когато се изпълнява стриктно - работи се приблизително със сто нормативни документа. Страната ни вече е член на Европейския съюз и трябва да е ясно, че ЕС е преди всичко митнически съюз и контролът по външните му граници е от изключителна важност за всички държави членки. И макар всички да са солидарни в прилагането на правилата, тежестта пада върху нас - като външна граница на Съюза. Затова обществото трябва да е информирано и да следи усилията, насочени към осветляване и модернизиране на системата.За пореден път - като при всяка смяна на властта, всички се втренчиха в митниците. Не бива обаче да се забравя, че също като МВР, това е консервативна система и изисква много твърд и сериозен подход.
Законът, по който се работи в момента, е образец на митническия кодекс на ЕС. Приет е през 1998 година и е в сила от 1999-а. Променян е над петнайсет пъти и с правилника за приложение представляват солидна и модерна устройствена нормативна база. Но обстоятелствата вече са различни. Отделно е устройственият правилник на Агенция Митници, приет с постановление на Министерския съвет от 2001 г. Стъпвайки на тази база, новото ръководство на агенцията трябва де реши в дългосрочен план какви законодателни инициативи трябва да предприеме:
- в изграждането на законодателния и оперативен капацитет
- за създаване на митнически процедури за улесняване и насърчаване на законната търговия
- за контрола за обмитяването
- за взаимодействието във и извън системата за информационните системи за стимулиране на служителите и още ред други условия.
Това обаче е в перспектива.
Сега е време за структурна и персонална реформа. Новите шефове трябва да кажат какво се прави с този апарат от близо 4000 служители - достатъчни ли са, или пък не. И кой какво работи, кой го контролира и какви са резултатите, постигнати от всяко звено.
Основен отговор чака и обществото, и Брюксел - как ще изглежда управленската структура на агенцията, вече като членове на ЕС.
През 1998 година законът беше писан с желанието на властите и целта на държавата да паднат визовите ограничения и България да получи покана за членство. Сега това е изпълнено и сме изправени пред друго предизвикателство - Шенген и ефективен контрол над външната граница на ЕС. Затова трябва да се променят и политиката, и целите на митниците, и организационната структура, и новите задължения на системата. Такава структурна и целева реформа не може да се случи само с няколко кадрови рокади по върховете. Но е възможно това да стане, и то бързо и лесно, с промяната с промени в устройствения правилник и правителственото постановление.
В момента действат Централно митническо управление, Регионални митнически дирекции и териториални митнически управления -митници, митнически пунктове, митнически бюра.
Основно промяната трябва да засегне регионалните дирекции и бюра.
Дискусионен е въпросът дали дирекциите да останат 5, както е досега или да се трансформират. Закриването им също е вариант, но засега ЕС подкрепя идеята да има второ управленско ниво в митниците. Но едно е безспорно - регионалните дирекции не може повече да са в този си вид, създадени са по-друго време, с други цели и задачи, сега условията, при които бяха сформирани да действат, не съществуват.
Най-голямата митническа дирекция е в София - тя обслужва цяла Западна България - от Видин до Кулата, Калотина, Аерогарата, митническите бюра и други по-малки структури.
Това е митница в митницата, а и обществено известен факт е, че директорът на РМД-София е по-силен от директора на Агенцията. Затова, след като сме външна граница на ЕС, цялата западна граница трябва да е в една нова регионална дирекция и да се специализира в конкретните практики на граничния контрол.
РМД-Пловдив също трябва да се преструктурира, не е по-различно от София. Там трябва да се съсредоточат усилията във вътрешността на страната, митническата облагаема стойност и каргото.
Южното направление също трябва да се обособи в ново РМД - цялата граница с Турция да се ръководи от едно място, подобно на „софийската митница".
РМД-Бургас, като отпадат митническите пунктове Лесово и Малко Търново, заедно с РМД-Варна, трябва да се обединят и усилията им да се насочат към морска външна граница (на страната и на ЕС).
Трансформацията на РМД-Русе трябва да е в същата посока.
Трябва да бъдат закрити и няколко митнически бюра - сред тях има доста "рискови" и такива, които напълно бездействат.
Възниква въпросът за отговорностите и контрола. Нека е нетрадиционен: по-малките центрове да поемат управлението, така ще се създаде конкуренция.
Със специализацията на отделните учреждения ще се засилят приходите и контролът ще е по-ефективен. Отделно служителите ще бъдат следени по-изкъсо и тези, които не са ефективни - нямат актове, нямат разкрития - ще разберат, че мястото им не е там.
Ако се създаде такава организация, няма да има и служители, които с години са на едно и също място и така се рутинират, че стават приятели с контрабандистите.
Нужна е мандатност и в митниците. И съсредоточаване на силите в борбата с наркотрафика по така наречения "Балкански път". Извеждане на мобилните групи и организирането им по нов начин. Натиск от държавните власти за стриктно изпълнение на договора с "Агентите на Короната" и отчетност за дейността и ефективността им. Договорът с тях не може да бъде развален, но пък може да дейността им да стане прозрачна, а не обществото да знае само легендите.
Това са само малка част от многото мероприятия, които предстои да се предприемат в митниците, ако разбира се, новите шефове наистина искат обществото да погледне благосклонно към системата.
Само с отстраняването на Цайса и Марадоната и с оставането на Шперплата реформа в митниците няма да се случи.
Надявам се, че финансовият министър Симеон Дянков, който обеща в началото на седмицата тотални митнически промени, и новият шеф на агенцията Ваньо Танов да са наясно, че без законодателни промени нищо ново няма да има в митниците. Ще се сменят само прякорите.
Георги ШИШКОВ