Характерна черта от доста време на местната управа е раздвоението. То им позволява да правят каквото си поискат, без да се съобразяват с предизборни обещания, идеологически и политически обвързаности. По този начин защитават тезите си от какъвто ъгъл си поискат, без да обръщат внимание на непрекъснатите противоречия, които се изразяват в действията им.
Спокойно могат да издигнат двуликия Янус в нова емблема на Свиленград, тъй като основната техника, която използват, е угодата. Раздвоението на мисълта им пречи да обърнат подобаващо внимание на развитието на града. Само една ли е алтернативата на Свиленград - казина, няма ли други инвеститори, или има, но те не са удобни?
Местната управа използва много странен стил в отношенията си със свиленградчани, който се изразява в следното : всичко се разделя най-малко на две, първо се лепят етикети и се сипят заплахи, а след това се подава ръка. Ето го и тарикатският афоризъм: ”Ако единият крак е по-дълъг, няма как другият да не е по-къс”. Да стоиш на кръстопът и да се чудиш кого да смачкаш и на кого да се подмажеш, не е мениджърски подход. Всеки назначен в управата на града трябва да отговаря професионално на длъжността, която заема, и да свършва поне на 50% работата, за която му се плаща. Общината не е частна фирма и ние, гражданите, трябва да сме регулаторът и с пълно право трябва да им искаме сметка как и защо действат по определен начин.
Особено сложно е,че ако от решенията, които се взимат за Свиленград, не зависят само твоята лична съдба и благоденствие, а какво ще се случи с нашия град в настоящето. Те направиха блестящ шпагат между освободители и поробители. Може би сме единствените които два пъти в годината честваме едно и също – Освобождението на България от турско робство на 3-ти март и на 5-и октомври- празник на Свиленград, и пак Освобождението от турско робство. Похвално е издигането на паметник на ген. Никола Колев - от една страна се демонстрира за пред камерите патриотична нотка, а, от друга, всичко се дава на анадолските съседи. Как този герой ще се почувства обграден от турски символи и казина? Хубаво е поставеното над града българско знаме, а същевременно да напълниш с делиормански орди общината, центърът - тъмен нощно време, а околовръстното грее, показвайки пътя към „храмовете на щастието“ и т.н.
Раздвоение и двуличие – това е. Шест месеца общинските съветници не могат да изберат председател на общинския съвет. Ако си това, което декларираш и свободно изповядваш идеологията на партията, с която си станал общински съветник, досега трябваше да няма проблеми. Европейската практика е проста и логична. Сестринските организации са заедно и правят коалиции със сходни такива. Тук как е: ГЕРБ+РБ=ЕНП, патриотите са в консерватори и реформисти, това е мнозинството в Европарламента. ГЕРБ+Патриотите управляват страната. Свиленградските съветници по тази схема са: ГЕРБ- 8, РБ- 2,Патриоти-2. Ето европейското мнозинство, но раздвоението говори за анадолско-трапезно мнозинство, което работи и беше избрало комунист за председател. Този кръжок е изграден изцяло върху циничния принцип на максимална изгода при участието във властта и няма сила, която да го разклати. Проблемите са големи и намирисват на патология. Време е за диагноза и по тяхната логика - веднъж медицинска, втори път - изхвърляща.
Замислете се: така ли искате да продължава, какво оставяме на децата си. Хора със съмнителни качества да управляват? И при това двулико разделение ли - нито риба нито рак, нито хладък, нито горещ... И накрая- дуалистичен град, та да приляга по-добре на двуличния характер на мнозинството.
Георги Шишков