Обичам всяка една минута прекарана в Свиленград
Свиленград има своя герой зад кулисите на големия спорт. Денислав Проданов днес стои рамо до рамо с Александър Василев в един от най-вълнуващите моменти в историята на българския тенис – юношеския финал на US Open 2025. Макар имената на треньорите рядко да се чуват толкова силно, именно техните умения, отдаденост и вяра карат шампионите да полетят. За кондиционния треньор Денислав това не е просто професия – това е мисия, която започва в Свиленград и достига до Ню Йорк, пред очите на целия свят. За мен беше истинско удоволствие да разговарям с толкова целеустремен и вдъхновяващ млад човек. В това интервю той разкрива своя път, своите емоции и какво значи да носиш духа на родния си град на най-голямата сцена:
- Дени, нека се върнем към най-ранните ти спомени и първите стъпки в тениса. Как започна твоят път в спорта? Помниш ли първите си посещения на кортовете в Свиленград?
- Помня, разбира се! Както и при много други деца, родителите ми искаха да спортувам нещо за удоволствие и здраве. Опитахме различни спортове, като от тях тенисът ми хареса най-много. Една тренировка доведе до друга и така постепенно се стигна и до състезателния тенис. Започнах на 7 години при Мира и Елена Цингови. На по-късен етап работих изцяло с Марин Атанасов. На 14 години се преместих да живея и тренирам в Бургас, а на 16 години отидох да се състезавам в София в ТК “15:40”, където работя и днес. Минаха 16 години от първата ми тенис тренировка в Свиленград, но помня всичко, сякаш беше вчера.
- Ти самият си бивш успешен тенисист. Какво те мотивира да смениш ролята си от състезател на кондиционен треньор?
- Никога не съм имал намерението нито идеята да стана кондиционен треньор. Ако нямаше пандемия през 2020 година, най-вероятно никога нямаше да се стигне до тук. 2020-а беше много важна година за моето развитие, но за жалост по това време не се провеждаха турнири, с които да подобря ранкинга си, за да участвам по турнирите, на които сега пътуваме със Сашко. Финансово беше непосилно да се поддържа състезателен процес, още повече по време на пандемията, където доста от спонсорите значително ограничиха възможностите за договори и подпомагане. И така постепенно стигнах до осъзнаването, че мечтата за професионален тенис може би няма да се осъществи. По същото това време ни беше забранено да играем тенис и единствената ми опция беше да поддържам физическата си подготовка. В почти всяка сфера, ако правя нещо, за мен е важно да знам какво, как и защо правя, а не просто да правя неща по инерция. Затова започнах да чета за различни аспекти на физическата подготовка и осъзнах всъщност, че имам огромен интерес към тази сфера без дори да съм подозирал. Колкото повече тренирах през този период, толкова повече въпроси ми изникваха и преди лягане прекарвах по 2-3 часа в търсене на отговори в Интернет и по учебници. Неусетно и сякаш много плавно и спокойно тези обстоятелства ме насочиха към тази професия, в която чувствам, че мога наистина да бъда полезен на хората, с които работя.
- Съвсем наскоро, през юни, защити с отличие дипломната си работа в НСА, специалност кондиционна подготовка. А вече си с толкова грандиозен успех като треньор. Как се събрахте с Александър Василев и как би описал съвместната си работа?
- Честно да кажа, не съм сигурен дали началото на работата ми със Сашко не беше на късмет. Той си търсеше нов кондиционен треньор, а аз от време на време играх тенис с него, преди да пътува по турнири. Един ден решихме да направим една тренировка на лостовете в парка и явно му е харесало, защото след няколко дни Мишо (неговият тенис треньор) ми каза, че Сашко иска да започнем да работим заедно. Пожелавам на всеки треньор да има такъв състезател. Работата с него и Мишо е много лека и синхронизирана. Доверието, според мен, е определящо, за да бъде успешен всеки тренировъчен процес не само за него, но и за всеки друг състезател и треньор. Той ни има доверие, че всяко решение, което вземем, е съобразено с това да напредва и да се чувства спокоен и сигурен. Ние от друга страна му имаме доверие, че всичко, което сме му поставили като задачи, ще бъде изпълнено по план. Това гради една силна връзка в екипа, което прави ежедневната работа изключително приятна и интересна.
- Кондиционната тренировка при всеки състезател е уникална. Какво я прави такава и какви са основните предизвикателства при работата с млад състезател като Александър?
-Кондиционната подготовка е уникална не само в тениса, защото всеки един състезател е уникален. Всяко дете има различна структура, физиология, ограничения, стил на игра, силни и слаби страни. От мен се изисква да структурирам тренировъчен план, който да взема предвид всички тези фактори и да максимизира физическото развитие на спортистите, така че те да бъдат по-добри атлети. Независимо дали става дума за тенисист, футболист, плувец или какъвто и да е друг спорт. Когато работя с млад състезател, винаги гледам да внимавам с две неща:
I До колко тялото му е готово да понесе натоварването или да изпълни правилно конкретното упражнение, така че да не се получат негативни ефекти, като контузия или претоварване. Съответно тогава ще направя необходимите промени в тренировката.
II Как се чувства състезателят. На първо място всички сме хора. Всички имаме лични притеснения и проблеми. Категорично смятам, че работата ми като кондиционен треньор е по-маловажна от това да бъда опора на децата, с които работя. Предпочинам състезателят да пропусне няколко упражнения и да прекара това време в разговор с мен, ако това ще го накара да се почувства по-спокоен и подкрепен. Защото в крайна сметка и ChatGPT може да ти даде сериите и повторенията и да ти каже „Действай!“. Работата с хора обаче, за мен е доста по-комлексна.
- Достигането на двама българи на финал на US OPEN 2025 е исторически момент за България. Как възприе този факт?
- Това, което осъзнавам не само от US Open, но и от другите шлемове, е, че няма невъзможни неща. Много мразя да използвам клишета, но това е самата истина. Преди една година не би ми минало през ума да играем финал на такъв турнир. Не ми се вярваше, че можем да сме конкурентни на момчетата от големите академии с огромните екипи от експерти и треньори, но ето ни тук. Две българчета ни го доказват непрестанно турнир след турнир, а ето, че сега те играха на финал. Абсолютно всичко е възможно - за някои по-лесно, за други по-трудно, стига да имаш сърце за тази работа.
- За всеки един тенисист е мечта да достигне до такъв финал, било то и като треньор. Как преживя ти този момент, какво беше да си до Александър през тези дни?
- Да присъствам на този финал беше една огромна привилегия. Да си на 7600 км от вкъщи и да си на този огромен корт, пълен с българи, пеещи химна по време на награждаването, е нещо наистина специално, което не може да бъде описано. Няма как да излъжа и да кажа, че не ме боли, че Сашко загуби, въпреки че шампионът, също беше българин. Да бъда до Сашко през всички тези дни, беше уникално. Еуфорията от тежките победи, гордостта след преодолените пречки по пътя към финала, да бъда там на първия ред до него в най-важните моменти, когато сърцето на всички ни се пръска. Това за мен е нещо, което и да искам няма как да опиша с думи.
- Какво за теб е най-голямото постижение – самият финал или процесът, който ви доведе дотам?
- За мен най-голямото постижение е човекът, в който се превърна Сашко през целия този процес, водещ до този финал. Купата е ценна, но качествата, които той изгради, възмъжаването му през всичките тези месеци, за да превъзмогне всички трудности, съзряването му, за да осъзнае цената, която трябва да плати, за да достигне до този финал. Това е истински ценното постижение за мен. А най-хубавото е, че всички ние около него растем ден след ден, за да продължаваме да се борим за такива състезания.
- Какво донесе обратно със себе си от Ню Йорк като опит, знания и емоция?
- От Ню Йорк се връщам най-вече с много глад за работа. Виждайки какво правят другите треньори и състезатели по състезанията и виждайки какво е нивото, знам, че не сме далеч от тях. Разбира се, има и друга страна на монетата... в България е по-трудно откъм възможности и финанси, за да се пробие, но що се отнася до нещата, които ние можем да контролираме, като работната етика, постоянството, вложените усилия и упоритостта, никой не може да ме убеди, че няма как да не ги догоним, а и да ги задминем. И, разбира се, като всеки един турнир, този донесе още повече опит - нови ситуации, нови емоции, нови грешки, нови постижения.
- Колко важна беше физическата подготовка за представянето на Александър Василев в Ню Йорк, особено в дългите и напрегнати мачове?
- Трудно е да се каже, тъй като в един мач от ключово значение са различни фактори - тактическият подход, психическата настройка и устойчивост и, разбира се, физическата подготовка. За да стигне до финала със сигурност физическата подготовка на Сашко беше от огромно значение. Не само, че имаше нужната издръжливост и сила, но и знанието, че има достатъчно добре подготвено тяло, му даваше спокойствие и още повече увереност във важните мачове, продължаващи близо 3 часа.
- След такъв голям успех, какви са следващите цели, които си поставяш с Александър, а и на самия себе си?
- За работата със Сашко целите са да пробие в мъжкия тенис и да направи добър ранкинг. Там вече физиката е на много високо ниво. Всичко, което той притежава в момента като качества, трябва да стане два пъти, ако не и повече, по-добро. За мен самия целите винаги са били едни и същи: да помогна колкото се може повече, на колкото се може повече хора. За всеки различен състезател, целите са различни: от 7-годишните, където целта е да ги науча да изпълняват правилно упражненията и да поставя основите как да тренират разумно, чак до 18-20-годишните, където вече приоритетите са свързани с последователна, структурирана програма, и трябва да извлека от тези състезатели техния максимум, така че да си вършат максимално добре работата като тенисисти.
- Какво би казал на младите таланти от Свиленград, които мечтаят да постигнат успехи в спорта?
- Бих казал няколко неща: Първо, това, че си роден в малък град или в среда с ограничени възможности, не променя твоята работна етика, воля или каквито и да било качества като човек. Работата, която вършиш, е 100 пъти по-важна от условията, които те заобикалят. Тренирал съм с хора от малки градове и села и съм тренирал с хора, отгледани в академии. В крайна сметка всички тренират с една щанга, всички бягат еднакви дистанции, всички са хора. Истинската разлика е кой ще даде всичко от себе си, а не кой откъде идва или с какво разполага. Второ, поставете си голяма цел или мечта и я гонете с малки стъпки и задачи. Много често голямата цел изглежда внушително голяма и е трудно да не се обезкуражим и откажем. Една е гледната точка ако кажа „след 1 месец трябва да съм отслабнал с 3 кг или да мога да клекна със 120 кг“, съвсем друго е да си кажа „окей, нека просто да отида във фитнеса след 30 минути и да си направя комплекса за загрявка. Или нека да отида до магазина, за да взема плодове и месо, но без да минавам през щандовете със сладко“. Доста по-лесни и постижими задачи за изпълнение, но в същото време правя крачки към своята цел. Голяма част от това Сашко да се чувства добре по време на дългите турнири е фактът, че гледаме какво имаме да изпълним в следващите 30-60 минути. А не какво гоним от понеделник за неделя. Неусетно тези малки крачки се превръщат в един дълъг път, в който сме постигнали толкова много, а на пръв поглед правейки малки и прости задачи. И трето, намерете правилните хора, които да бъдат до вас. Колкото и силна да е волята ви, неправилните хора до вас могат да ви съсипят години на градене и развитие, а подкрепата и помощта на правилните хора могат да ви направят 2 пъти по-силни и успешни. Търсете хора, които искрено се радват за вашите успехи и ви натискат да ставате още по-добри, дори и да са по-директни и строги. Всичко останало просто не си заслужава загубата на енергия и време.
- Макар да работиш на световно ниво, как поддържаш връзка с родния си град и какво означава Свиленград за теб?
- Обичам всяка една минута прекарана в Свиленград. Да съм си вкъщи, да е спокойно, да не съм заобиколен от хора, шум и стрес през цялото време. Жалко е това, че нямам много възможност да се прибирам често. Имам сравнително малко приятели в Свиленград, поради факта, че не съм прекарвал много време в града за последните години. Това не е някакъв проблем, тъй като, когато се прибирам, най-голям приоритет е да прекарвам колкото е възможно повече време със семейството си. Имам страшно силна връзка с родителите си и сестра си и се гордея с този факт. Чуваме се абсолютно всяка вечер, без изключение, когато не съм си вкъщи и не бих искал да е по друг начин. Основен принос да имам добра връзка със своите състезатели, се дължи на средата, в която моите родители са ме отгледали и възпитали. Те и сестра ми ме научиха какво означава да се грижа за околните и да нося отговорност за хората, които са важни за мен. Честно казано, ако имах възможността да водя същата работа, със същите състезатели, но в Свиленград, няма да се замисля дори за момент.
- Ако трябва да опишеш с едно изречение твоя път „от Свиленград до финала на US Open“, как би звучало то?
- Малко е трудно да събера 16 години в едно изречение, но може би би звучало нещо като: „Малките крачки днес, изминават голямата дистанция утре.“
- Кои са най-важните уроци, които си научил от спорта и които прилагаш в живота си?
- Уроците са твърде много да бъдат изброени, но това, което все повече започва да ми става ясно, е, че хубавите неща стават с време и натрупване. Работата на корта и във фитнеса ме научи, че с една тренировка чудеса не стават. Чудесата стават ден след ден, с натрупване, с практика. Да, лесно е да се каже, трудно е да се изпълни. Изискват се дисциплина, самоконтрол, осъзнатост. Осъзнавам, че това важи за почти всичко в живота: научаване на език, ново умение, физическо подобряване, добиване на опит. Вече не ме притеснява фактът, че за някои неща в моя живот трябва да отделя месеци или години, за да постигна нещо, ако наистина го искам. Ще има лоши дни, ще има мързел, съмнения и какво ли още не, но най-важното е да се правят крачки. Независимо малки или големи.
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА