Екзекуцията на редколегията на френското сатирично издание „Шарли Ебдо“ хвърли света в ужас, а лозунгът „Аз съм Шарли“ се превърна в знамето на свободата за милиони хора. Атентатът, станал на 7 януари, бе посочен от АФП като най-кървавото подобно нападение през последните 40 години. При него загинаха общо 12 души – двама полицаи и десет журналисти. Няколко дни по-късно в подкрепа на общите усилия за борба с тероризма и в памет на 17-те жертви на джихадистките атаки в Париж по улиците на френската столица премина милионно шествие - „Марша на солидарността“. В манифестацията участваха над 40 ръководители и представители на много чужди държави (б. ред. в това число и Турция) и международни организации. За кървавия атентат разговаряме със световноизвестния мим от Свиленград Герасим Дишлиев – Геро, който играе и преподава в Париж. Той живее съвсем близо до редакцията на атакуваното издание. Ето какво сподели Геро за читателите на „Старият мост“:

Искаме изваждане на тройната коалиция по места от властта

25 години от създаването си отбеляза Съюзът на демократичните сили (СДС) на 7 декември. СДС е учреден през 1989 г. като коалиция от група неправителствени организации и възстановени стари партии, целта на които е отхвърлянето на комунистическата система. Тогава за пръв председател е избран Жельо Желев. СДС се регистрира като политическа партия през 1998 г., а голяма част от организациите, които до този момент я съставляват, прекратяват самостоятелното си съществуване като политически партии.

Вече 11 деца са се родили с помощта на фондацията

Мария Иванова е координатор на фондация „Искам бебе“ за Свиленград и Любимец. Като такъв тя е част от организаторите на традиционния вече благотворителен концерт „За едно дете повече“. Самата Мария е трябвало да извърви дълъг и труден път в своя живот, докато на бял свят се появи дъщеричката й Надежда. Тази година пък решава да стане донор на яйцеклетка и с това да внесе светлинка в живота и на други хора с репродуктивни проблеми. Ето какво сподели Мария в интервюто си за „Старият мост“:

В Османския архив в Истанбул открих много документи за Свиленград. Ранната история на града ни до началото на ХХ век е тъмно петно

Стефан Димитров е на 34 години и е от Свиленград. Завършил е история в ПУ „Паисий Хилендарски“ със степен бакалавър, има и магистърска степен по „Дипломация и международни отношения“. През 2009 г. е приет за редовен докторант в Института по история към БАН и след 4 години е защитил успешно докторската си дисертация на тема „Население и селища в Сакар планина и прилежащия район през ХV – ХVI век“, която е базирана основно на османски документи от този период. По време на докторантурата си изучава османотурски език. Освен това, владее английски, турски и руски език, както и старогръцки и старобългарски. След защитата на докторската си дисертация получава покана и остава да работи като асистент в Института по история към БАН. Същевременно от януари 2013 г. Стефан Димитров работи като уредник в Общинския исторически музей. Тази година той прекара три месеца в Истанбул, като през това време работи в Османския архив и се натъкна на интересни факти от историята на Свиленград.

• Г-н Димитров, наскоро прекарахте три месеца в Истанбул, като през това време работихте в Османския архив. Каква конкретна задача имахте там?

• Отидох в Истанбул благодарение на стипендията „Робърт и Нели Гипсън“ на Американския научен център, която всяка година подпомага млади български учени с докторска степен в областта на хуманитаристиката. Беше обявен конкурс, кандидатствах с проект „Демографска характеристика и икономическа активност на населението в Югоизточния дял на Балканите ХV – ХVI век“. Комисия от доценти и професори, която е базирана в Щатите, анализира проектите и ги оцени. От общо 16 кандидата от България бяха одобрени само 4, за мое щастие аз бях сред тях. Така три месеца - от 1 април до 30 юни, прекарах в Истанбул. Там бях в Американския научен център, ползвах тяхната база, а работех в Османския архив. Американците страшно много подпомагат дейността на млади учени. Основната ми цел през тези три месеца беше да издиря документи, свързани с демографската характеристика и стопанската активност на населението в Източни Родопи, Сакар и Странджа планина, т. е. днешната Югоизточна България. С какво са се занимавали хората, каква е етнорелигиозната им характеристика, каква е тяхната социална, професионална структура, изобщо ежедневието на хората. Кои етнически и религиозни общности са преобладавали, къде са били разпространени те. Османският архив в Истанбул е най-голямото хранилище на османски документи. Може да се каже, че е един от най-модерните в Европа, защото по-голямата част от документите са дигитализирани. Откриват се бързо по ключова дума с компютъра и лесно можеш да ги прегледаш. Може много бързо да ти запишат на CD, флашка или дискета всичко, което поискаш, и то на символични цени – 15-16 стотинки за документ от една страница, което е нищожна цена. В Османския архив има сведения не само за историята на Балканите, но и за Близкия Изток, Северна Африка и изобщо навсякъде, където се е разпростирала Империята. Именно там открих и много документи, свързани със Свиленград и най-ранния период от създаването на града – построяването на моста с целия комплекс. Там има много интересни сведения за хората, които са живели тук, с какво са се занимавали и каква е била стопанската им активност.

• На какви нови факти се натъкнахте по време на работата си в Османския архив?

• Информацията, която се съдържа в документите, е обемна и много интересна. По отношение на Свиленград открих най-ранните османски данъчни регистри от 1570 г., в които Свиленград се среща под името Джиср-Мустафа паша, т. е. Мостът на Мустафа паша. В тези регистри са описани поименно мъжете глави на домакинства, неженените мъже, вдовиците по махали. Накрая са описани всички данъци, които е плащало населението. Открих и друг османски данъчен регистър от 1580 г. Тези източници на информация са много ценни, защото освен за етнорелигиозната структура на населението, дават информация и за именната система на хората. А по имената може да се каже каква част от християнското население са българи и каква са гърци. Също така попаднах на опис на занаятчиите в Свиленград от ХVII век. В него всички занаятчии са описани по имена и като еснафи – еснаф на бъчварите, на железарите, на златарите, на бакалите и т. н. Наистина през ХVII век в града около моста и по цялата главна улица е кипял активен труд на занаятчии, които са предлагали своята стока не само в Свиленград, но и на пазарите в Одрин поради близостта на двете селища. Има и един интересен документ за моста Мустафа паша, явно при някакво голямо наводнение през 1806 г. или по-рано петте централни свода са се срутили. Близо 10 години мостът не е функционирал, жителите са преминавали с каяци, лодки, от единия бряг до другия. В последствие тогава местен османски представител тук, кадията, изпраща писмо до Истанбул като иска разрешение да се изпратят майстори и да започне ремонт на съоръжението. В документа се посочва от кои административни единици /кази/ какви майстори да дойдат. Например от Пловдив да дойдат железари, от другите подбалкански градове – дървари, каменоделци, за да може да се поправи мостът. Съоръжението е било поправено за шест години. Срутените сводове са били пет, а при ремонта от тези 5 са направили 4. Дори и днес като се погледне моста се вижда, че в големината на сводовете в двата края има симетрия, а средните са по-различни. През 1812 г. съоръжението вече е било поправено. Най-вероятната причина за разрушаването на моста е наводнение. Открих и сведения, свързани с църквата „Св. Троица“, като през 1898 г. църковното настоятелство е отправило искане за поправка на Червеното училище. Интересното е, че документът е написан на османотурски език, а отдолу църковните настоятели са си написали имената и са се подписали на български език. С друг документ от следващата година църковното настоятелство получава разрешение да извърши ремонта. Впоследствие в края на деветнадесети век в махала „Баяндър“ българите са направили искане за строеж на църква, като в документа има, според моето скромно мнение, прекрасен архитектурен план и до ден-днешен с малки изменения храмът си е същият. Десет години по-късно жителите на същата махала правят искане за построяване на камбанария, и тя има архитектурен план. Има сведения също за църквата в „Гебран“, за българската църква „Св. Никола“ в Одрин, която вече е изчезнала, за Червеното училище, както и за дейността на българите в Свиленград. Интересното е, че документите обхващат периода от средата на ХVI век до началото на ХХ век.

• Каква работа ви предстои сега със събраните документи?

• Събрах тези документи, които са най-представителни и съдържат най-много информация. Сега ги обработвам и живот и здраве някой ден ще ги публикувам. Трудното е, че османотурският език е мъртъв, пише се на арабски и е много сложен за разчитане. Освен това крие много подводни камъни, човек може лесно да се обърка. Започнал съм с най-ранните документи и ще следвам хронологията. В момента превеждам опис на населението в Свиленград от 1570 г. Най-общо тези документи дават информация какви хора са живели тук, с какво са се занимавали, от къде са дошли тези хора, техните наследници дали са останали тук, какво е било имущественото им състояние, дали са били християни, мюсюлмани, евреи, арменци. Може да се види, че една пъстра палитра от етноси и религии са живели в града. Също така може да се проследи по какъв начин се развива градът. То е едно селище, което постоянно се разраства, като голям стимул за развитието на нашия град е близостта на Одрин. Защото Одрин е един голям консуматорски център, който постоянно има нужда от хранителни стоки, облекла, обувки, животни и т. н.

• Вие сте хабилитиран учен. Защо избрахте да работите в Свиленград?

• Избрах да работя в Свиленград, защото това е моят роден град. Освен това, ранната история на Свиленград до началото на ХХ век е едно тъмно петно, непозната е. С познанията, които имам по османски език и османска история, искам да допринеса да излезе на бял свят историята на града и вече да имаме конкретни факти от нашето минало, а не както е досега само предания, легенди, неясноти, неточни факти. А избрах да работя в музея, защото това е мястото, което ми дава възможност да се развивам, да работя в сферата, в която искам.

• Освен работата в музея, с какво друго се занимавате в момента?

• Работя и по документите за Свиленград от Османския архив. В момента подготвям и статия за едно англоезично списание, което се разпространява в Европа и в цял свят, за преобразуването на Одрин от типично византийски град в типично османски. Живот и здраве очаквам догодина да излезе на бял свят като книга и докторската ми дисертация. Тя съдържа интересни сведения за селата в община Свиленград. Например Левка е било селище с преобладаващо християнско население и то българско. В началото на деветнадесети век се развива много, голямата българска общност започва и строи църква, училище, камбанария. Населението на Левка е било много активно, хората са търсили да закупуват книги за училището, богослужебна литература за църквата, за което в онези години се е искало да имаш голямо самочувствие и национална идентичност като българи. Работя и като асистент в Института по история към БАН, като се занимаваме основно с периода от историята на българските земи – ХV- ХVII век. В същото време кандидатствам за стипендии в различни научни организации, участвам в конференции в България и чужбина.

• Много ли са „белите петна“ в историята на Свиленград и региона?

• Особено за османския период има още много работа. Османският архив в Истанбул съдържа много документи, но трябва доста хора с десетилетия да работят, да превеждат, за да се попълни хронологията. В новата история също има доста “бели петна“. Един от проблемите беше изяснен на организираната от музея конференция за Балканската война. След това беше издаден сборник, като вече е ясно щабове на кои войски са били в Свиленград, къде се развиват военните действия. Но има още работа. Във Възрожденския период също има спорни въпроси за уточняване. Основните сведения, с които сега разполагаме, са дописки на местни жители, местни търговци, които са кратки и лаконични.

Интервюто взе:

Елена МИХАЛЕВА

Паническата атака се оказва най-честата диагноза в Свиленград. Трябва да приемем проблемите, а не да бягаме от тях

Иванка Ванкова е магистър психолог. Завършва висшето си образование във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. На 37 г. е, родена в Ивайловград. Преди 14 години съдбата я отвежда в Свиленград, където сключва брак с вече бившия си съпруг. През последните 7 години до момента работи в Дома за възрастни хора с психични разтройства – с. Пъстрогор. За да помогне на повече нуждаещи се от услугите й през целия ноември Ваня работеше безплатно

• Ваня, мнозина не знаят каква точно е разликата между психолог и психиатър. Би ли обяснила?

• Най-просто казано психиатърът е медик, който изписва лекарства в дадена ситуация при даден проблем. Ние – психолозите, не работим с лекарства, работата ни е предимно консултативна и терапевтична.

• Колко души и с какви проблеми те потърсиха по време на безплатните ти консултации?

• Потърсиха ме над 60 души - деца, подрастващи и възрастни, като проблемите им бяха от най-различно естество. С някои от тях беше достатъчна само една консултация за намиране на отговор, свързан с тяхно временно притеснение, дори и само нужда от споделяне и разбиране. Дойдоха и много хора с панически атаки. Това се очертава да е най-същественият проблем в Свиленград. Паническа атака е тревожно състояние, което предизвиква много физиологични симптоми, наподобяващи различни болести. Първата мисъл на човек, изпаднал в такова състояние, е, че получава инфаркт. Оттам започва да търси лекарска помощ и да си прави най-различни изследвания. При мен идва след като вече е преминал през кабинетите на всички възможни лекари и си е направил всички възможни изследвания. Най-кратко казано паническа атака е страх, страх от самите симптоми, които веднъж си получил, да не ги получиш пак, да не изпаднеш в безизходно положение, страх да не умреш.

• В Америка, а и в Западна Европа, почти всеки се обръща към психолог, но в България, като че ли хората се срамуват да потърсят услугите му...

• Мога да кажа, че хората имат нужда от такъв специалист и все повече прибягват до услугите на терапевт. Лично при мен, след като обявих, че ще водя безплатни консултации в Свиленград, пациентите се увеличиха. Това е един вид стимул да ме потърсят, но в никакъв случай не казвам, че е основната причина. Те самите споделят, че не това е мотивът им да дойдат. Причината да не ме търсят е липсата на информираност за разликата между психолог и психиатър. А и малцина знаят, че в града има психолог. Затова и реших да дам възможност на повече хора да посетят такъв вид консултации. Не само да има повече информираност, но и да успеят да пречупят стереотипите, наложени с времето, че когато посещаваш психолог, непременно имаш някакъв психичен проблем. Искам да разберат, че срещата с терапевт им дава възможност да разговарят със страничен човек, който може да погледне по-обективно на проблема и да им помогне сами да намерят решението му.

• Според статистиката, всяко трето семейство в България страда от домашно насилие. Има ли начини тази агресия да бъде преодоляна и животът на двойката да тръгне по нормално му?

• Има начин да бъде преодолян абсолютно всеки проблем. Основното е хората да признаят най-напред пред себе си, а след това и пред психолог, че съществува такъв. Да имат воля да се справят с проблема и повече от всичко да желаят това да стане. Обикновено при агресия в семейството психологът трябва да работи с абсолютно всички членове на фамилията.

• Насилието в семейството води и до ръст на детската престъпност. Посещават ли те родители, които търсят помощ за отрочетата си?

• Съществува връзка между детската престъпност и насилието в семейството. Деца, имали възможност да наблюдават агресивно поведение на възрастен, по-късно също проявяват агресивност. Това обаче не означава, че трябва категорично да се абсолютизира само факторът семейство за формирането и развитието на агресия и престъпно поведение у децата и юношите. Семейството не действа изолирано, а успоредно с въздействието на много други фактори – приятелски кръг и училищна среда на детето, също и неговите индивидуални особености.

• Какви съвети би дала на родителите?

• Обръщайте внимание на настроенията и интересите на децата си, отделяйте време за разговори и общи занимания, споделяйте с тях свои лични преживявания от детството, които имат и поучителен елемент, давайте добри примери и бъдете подкрепящия и доверения човек за децата си. Обсъждайте общи планове, вслушвайте се и се вглеждайте повече в техните прояви и изказвания, породени от някакви притеснения. Наблюдавайте по-подробно техните реакции в определени ситуации, отношението им към различните проблеми в семейството, в училището и извън него.

• Прави впечатление, че все по-често могат да се видят хора, които си говорят сами. На какво се дължи това?

• Да, наистина все по-често хората започват да си говорят сами. Това може да се дължи на различни причини – момент на емоционално състояние, резултат от психична болест. Факт е, че има вече много хора с психични разтройства. Някои от тях са настанени в специализирани институции, но голяма част не са. Те се разхождат свободно из града и са около нас. Някои от тях си приемат медикаментите, които им са изписани от психиатър, и са абсолютно безопасни. Има и такива обаче, които не си вземат лекарствата, макар че са болни. Никой не е застрахован от психично разтройство.

• Ти работиш в Дома за възрастни хора с психични разтройства в с. Пъстрогор. Каква е възрастта на жените в него и кое отключва заболяването им?

• Възрастта на жените, страдащи от психични разстройства в Дома, е различна. Според наблюденията ми през последните години преобладават случаи на все по-млади хора на средна възраст 35 – 40 години. Причините за отключване на психично разстройство могат да бъдат различни, но при всички случаи стресът, под който живеем и проблемите от битов характер, трудностите във взаимоотношенията с хората, имат огромно значение и, разбира се, неоказаната навременна професионално помощ на тези хора.

• Какви са методите, които прилагаш при терапии с пациентите си?

• Работя главно с когнитивна терапия, т. е. преобразуването на страха, промяна в отношението към проблема, приемането му, обичането му, разбирането, а не бягането от него. Около един час трае консултация с мен, която преминава в приятелска обстановка. Хората искат да бъдат изслушани, разбрани правилно, насочени в правилна посока и най-вече да получат надежда, че не всичко е загубено. Липсва им вярата, самоувереността и аз работя над това, за да им покажа, че те са силни личности и могат сами да се справят с голяма част от трудностите си.

• Предполагам, че проблемите на пациентите ти натоварват и теб психически. Как успяваш да се отърсиш от тях?

• Понякога се натоварвам с проблемите на хората прекалено много, защото ги съпреживявам заедно с тях. За да мога да вникна в същността, за да мога да почувствам те как се чувстват, е неизбежно. Намирам различни начини да релаксирам. Оставям си дни, които са само мои и мога да си почина и да пътувам. Не съм по-различна от останалите, също имам свои проблеми, които естествено трябва да разрешавам. Опитвам се да бъда позитивна и да помогна с това на хората и мисля, че успявам. За мен най-важното е когато след няколко срещи мой пациент погледне оптимистично на нещата, колкото и да е бил отчаян преди това.

• Кое те подтикна през целия ноември да даваш безплатни консултации?

• Мисля, че всеки специалист може да бъде полезен на обществото и да го направи безплатно. Хората имат нужда от това дори да е само за един-единствен ден. Когато можеш да помогнеш със знанията си, трябва да го правиш, но не непременно срещу заплащане. Нека не превръщаме нашата професия или призвание в търговия. Вярно е, всеки има нужда от пари, далеч съм от мисълта да обезценявам труда на хората и съм против това. Наближава най-светлият християнски празник – Коледа, точно сега е моментът да правим такива малки жестове и подаръци към хората. По този начин ще се преобърне и мисленето им към лекари или някой друг специалист. Ако искаме да ни уважават, ние също трябва да проявим уважение към тях. Тук е моментът да благодаря на много мои приятели, които прегърнаха тази идея за безплатните през ноември консултации, помогнаха ми да я осъществя, подкрепиха ме по всякакви възможни начини. Това показва, че човешкото у хората не е изгубено. Иска ми се някакси това, което аз правя, да бъде последвано от различни лекари и специалисти.

• Безплатните консултации, които даде, бяха до края на ноември. След приключването им може ли хората пак да те намерят?

• Абсолютно всеки може да ме потърси, на никого не съм отказала дори, когато се е налагало аз да посетя човека у дома. И след ноември на никого няма да откажа помощ, независимо дали има възможност да си заплати или не.

• Нямаш работещ кабинет в Свиленград. Защо?

• Все още обмислям вариант да отворя кабинет, който да е в Свиленград, но не мога да достигна до това решение. Причината е, че хората не са пречупили стереотипите да влязат в кабинет, на който отвън има табела „Психолог“. Може би фактът, че ще ги види някой познат и ще започне да говори, че посещава психолог, ги притеснява. Работя вкъщи и хората могат да се обадят и да ме посетят.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

• Венета, нападателите, пребили баба ти и дядо ти, бяха заловени и изправени пред съда. Какво наказание заслужават според теб?

• Заслужават най-тежкото наказание, защото е нечовешко да посегнеш по този жесток начин на възрастни хора. Не съм юрист, но съм човек. За мен хората, независимо кой какъв е, на първо място трябва да са човеци. Не може да се постъпва така. Искам максимални присъди. Повярвах вече на МВР, сега остава да повярвам и на съда. Криминалистите си свършиха перфектно работата, откриха ги в кратък срок. Тук е мястото да благодаря на полицаите от Свиленград, Любимец и Хасково, които денонощно работиха по случая и вложиха голямо старание да намерят престъпниците. Сега очаквам и съда да си свърши работата. Това ще бъде удовлетворение не само за семейството ми, но и за цялата общественост.