Христо, ти си най-младият кмет в област Хасково. Не смяташ ли, че си твърде млад за тази длъжност?

Млад съм, да! Но смятам, че имам натрупан достатъчно управленски опит, за да заемам длъжността. Не е важно на колко си години, а какви качества притежаваш и дали си открил своя път в живота.

Къде успя да натрупаш управленския си опит?

Професионалния си път започнах като секретар на читалището в Лозен, след което учредихме етнографския музей в селото, създадох и Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“, който се утвърди като един от най-големите фолклорни фестивали в нашия регион. За 6-те години на съществуване на фестивала на неговата сцена са се изявили над 6000 изпълнители от цялата страна. Фестивалът се провежда под патронажа на Министерството на културата. Рабатата ми в лозенското читалище (през всичките години, както аз, така и моите приятели и съмишленици работим на доброволни начала) откри за мен един нов свят, който не познавах до този момент – светът на изгубеното Лозен, на богатото нематериално културно наследство на селото. В тази насока аз и моите приятели от читалището постигнахме много през годините. Освен откриването на етнографския музей в селото и националния фолклорен фестивал, който споменах по-горе, за периода от 2008 до днес ние успяхме да заснемем два документални филма за две национални телевизии, посветени на обичая Ирминден, който представя обредното приготвяне на подници в селото – най-отличителния елемент на локалното духовно наследство. Реализирахме редица проекти, пак в тази насока, няма да изброявам, за да не отегча читателя. Възродихме интереса и към културно-историческото наследство на селото и района – организирахме съвместно с Националния археологически институт с музей към БАН изложба, посветена на Светилището на Тракийския конник при с. Лозен - едно от четирите най-големи, открити досега в римската провинция Тракия. Благодарение на изложбата най-отличителните паметници, открити в Лозен преди повече от 100 години, отново се завърнаха в селото и жителите имаха възможността да се докоснат до това, което сме дали на историята.

На балотажа за теб гласуваха 209 избиратели, а за опонента ти Ангел Гинев – 81. Как успя да спечелиш доверието на своите съселяни?

Винаги съм работил в обществен план и може би точно това е бил скритият ми коз, ако мога така да се изразя, с който спечелих доверието на хората.

Какво включва програмата ти за развитието на Лозен?

Наясно съм с проблемите на селото. Все пак живея тук откакто се помня. През този мандат е предвидено в Лозен да се реализират редица проекти, свързани както с инфраструктурата, така и с развитието и обогатяването на културния живот на селото. Проекти, свързани с популяризирането на селото и превръщането му в една привлекателна дестинация за развитие на културен и селски туризъм. На първо време, най-належащо е да се поднови водопроводът на селото, защото водата, която пием сега, не става дори за битови нужди, а плащаме най-скъпата вода в България. Предвидено е ремонт и рехабилитация на уличната мрежа – ще бъдат асфалтирани изцяло 3 – 4 улици и ще бъдат изградени тротоари към тях. Ще бъдат също така ремонтирани изцяло тротоарите по главната улица на селото. Предвиден е проект за реконструкция и ремонт на читалището, чиято сграда е в окаяно състояние. Ще бъде реставрирана църквата „Св. Димитър“ в селото, която също има вопиюща нужда от ремон. Предстои да бъде ремонтирана цялостно детската градина в Лозен и тя да заработи с пълен капацитет. Това означава, че ще бъдат разкрити още 3 групи, което от своя страна ще разкрие нови работни места в селото. За информация на читателите в момента детската градина в Лозен работи само с една група. Ще бъдат предприети мерки за развитието на Етнографския музей в селото и неговото разширяване, като в това число е заложено и откриването на нови постоянни изложби. Всичко, което изредих досега, няма как да се случи без подкрепата на кмета на Община Любимец – Анастас Анастасов, и цялата общинска администрация. Аз вярвам, че нещата в Лозен ще се случат, защото през годините г-н Анастасов доказа, че работи и за малките населени места в нашата община. Едва ли има лозенец, който е забравил 12-те години на разруха и упадък по време на предшественика на г-н Анастасов. Тогава, когато и малкото асфалтирани улици в Лозен бяха разбити от преминаващите тежкотоварни камиони от действащата кариера край селото. Може би някои от читателите ще ме обвинят в пристрастност, но фактите са такива! През този период не е реализиран нито един проект за селото. Факт е, че през изминалия мандат 2011 – 2015 г. нещата в Лозен започнаха да се случват, защото има воля за разрешаването на проблемите от общинското ръководство и има желание за работа. Ето защо аз съм обнадежден и вярвам, че заложените проекти ще бъдат реализирани и след четири години Лозен ще бъде променен към по-добро!

С какво си се заел сега?

В момента сме предприели мерки за спешен ремонт на църквата в селото, както и дейности по облагородяване на прилежащото пространство. Храмът ще бъде отворен всяка неделя и на големите християнски празници, дори при липса на свещеник. Всички ремонтни дейности към момента се извършват на доброволен принцип, с дарения и подкрепата на общинското ръководство. Нещото, което лично на мен ми направи впечатление, е, че хората в Лозен могат да бъдат обединени, да се грижат сами за селото си и да си помагат.

Какво кара един 29-годишен човек да живее на село, било то и като кмет, когато може да има хубава работа в града?

Въпросът за хубавата работа е въпрос по-скоро на гледна точка. Аз мисля, че имам хубава работа и в Лозен, било то като кмет или секретар на читалището. Вярно е, че градът предоставя много възможности за развитие, но според мен човек се чувства най-добре в родния си край. Камъкът си тежи на мястото!

Нещата, които те вълнуват в момента...

Жив съм - това си е едно чудо. Когато бях на 50 години, реших да си направя равносметка и написах:

В „Българско стихотворение“, писано, мисля преди повече от 10 години, казваш: „България търгува със парцали от раклата на своя комунизъм. България е гладна просякиня. С душа поциганена, необута, тя проси чуждоземна милостиня…“ Променило ли се е нещо днес?

Иска ми се да живеем в една по-духовна и по-човешка България. За съжаление, не е така, народът се измори, ние живеем с идеала за търпимата мизерия, ако имаме вино, нямаме сол. 90 процента от българите живеят с това - да имат за хляб и вино. И как ще мръдне българинът в духовността си с тези „кучешки идеали“? Имах един куплет: „Българийо, къде са ти юнаците... от българите кой ще те спаси...“ Жестоко е, но за съжаление е вярно. А за Свиленград.... Аз почти десет години го гледам от терасата, но от децата и от мои гости разбирам, че градът е променен, по-красив и по-европейски.

Като заговорихме за духовното... Защо, според теб, стойностното изкуство отстъпи място на чалго-мутренската култура?

За чалгакултурата ми е трудно да говоря, просто не мога да се вмъкна в „кожата“ на тези, които я харесват, не ги разбирам, аз имам друга душевност. И мисля, че всичко се свежда пак до духовността. Духовно извисен човек никога няма да хареса „Биг брадър“ и разни халтури, с които, за съжаление, ни заливат и телевизията, и пресата.

„България – това съм аз“ е цитат от едно друго твое стихотворение. Напоследък обаче все повече млади хора търсят щастието си извън родината...

Спомням си, че поетесата Елка Няголова ми беше казала, че видяла млади хора на летището, които напускали България с моята „Българска молитва“ в ръка. И това ми даде кураж, че не всичко е нахалос, има надежда. Не от хубаво бягат младите, не. Но пък някои се и завръщат. Може пък и те като мен да са си казали: „България - това съм аз“. Надявам се да е така.

Г-н Иванов, участвахте в протеста на полицаите в Свиленград и в София. Защо се включихте?

Защото смятам отношението към мен за несправедливо и като всеки гражданин, обект на несправедливо отношение, използвах най-демократичната форма, а именно протеста. Напрежението в МВР се натрупва от години, постоянно се демонстрира сила, а демотивацията някак си става ежедневие.

Говори се, че полицаите, участвали в протеста, ще бъдат отстранени от работа. Не се ли страхувате от уволнение?

Ако се страхувахме нямаше да сме на улицата, точно защото не ни е страх излязохме, за да се борим. Всеки си носи рапорта за напускане в задния джоб, някои вече го пуснаха под въздействието на емоциите, но ние не смятаме да отстъпваме от исканията си. Ще се борим дори и за тези, затиснати зад бюрата колеги, които следят протеста от медиите.

Вие самият смятате ли да подадете рапорт за напускане?

Да, ако бюджетът в този му вид се приеме. При това, ще напусна не само аз, а и много от моите колеги. Лично аз, ако не се удовлетворят исканията ни, смятам да емигрирам в чужбина. Все още обаче не съм решил в коя държава.

Мнозина споделиха мнението, че исканията ви не са справедливи. А според вас?

Българинът е готов да застане срещу всеки, който се бори за по-добър живот, вместо да застане до него. Сещам се за една приказка, как уловил златната рибка и пожелал две неща - да умре на комшията кравата, и да умре неговата крава, за да няма от кого комшията да си купи мляко. Такава ни е народопсихологията, да не обичаме хората, които се борят за правата си, до там, че не забелязваме как и нашите права не се спазват.

Какво възнаграждение получавате?

Основната заплата на всички служители е около 650 лв., като към нея се добавят пари за храна, прослужено време (стаж) и т. н. Последния месец взех 890 лв.

Защо, въпреки че правителството оттегли предложението си за орязване на социалните придобивки, протестите продължават?

Защото, въпреки че правителството ни обеща някои неща след протеста, който проведохме лятото, то ни излъга. Подозираме, че и сега ще ни излъже. Имахме една декларация от министър Румяна Бъчварова, в която твърди, че тези неща няма да се пипат, а стана точно обратното. Освен това такива решения се взимат след обсъждане на Тристранния съвет, страна от който е нашият синдикат. Това решение се взе под масата, в последния час на последния работен ден. Като добавите това, че правителството не може да оттегли предложението си, защото това пак е незаконно разбирате защо продължаваме. Предложението може да се оттегли едва след първото четене, веднъж постъпило предложението няма законен начин да бъде върнато. Очевидно или ни лъжат, или не познават закона.

Някои подозират, че с протестите се цели дестабилизиране на страната и че едва ли не ви използват за държавен преврат...

Дестабилизиране на държавата може да стане единствено, ако промените се запазят, ще последват масови оставки и не само в МВР, а по-масовите ще са в МО (Министерството на отбраната). На работа ще останат само служителите, които не разчитат на заплата и са корумпирани, или тези, за които народа казва, че освен полицай от него нищо друго не става. Далече сме от идея за преврати и сваляне на правителства.

С какво работата на полицаите е по-тежка от тази на другите професии?

Мога да ви дам пример с верижната катастрофа в тунела, там бяха полицаите. Нощно време трима полицаи задържат група от над 50 души, както каза министърката „в добра спортна форма и доста агресивни“. Знаете, че България е страна с много празници, в които се почива. За полицаите няма почивка, те са на работа денонощно. Няма как да се сравнява трудът на полицая с този на някой, който работи зад бюро.

МВР действително се нуждае от реформи. Какви според Вас трябва да са те?

Ние никога не сме били против реформите, само че това да намаляваш заплати не е реформа. За да ви го онагледя - в МВР има под 19 000 полицаи, които работят „на терен“, не е нормално администрацията да е повече от работещите навън. За всяка една реформа е нужен бюджет, в случая орязването на заплатите не се припокрива с това. Както чух на протеста, в МВР поръчките са доста раздути, например един кубик дърва се предлага на гражданите за 60 лв., а в МВР бил 95 лв... ако министър Горанов иска да спести от бюджета, може да започне от това.

Говори се, че гранични полицаи са замесени в трафика на имигранти... Вярно ли е това?

През годините има колеги, които са били подведени под отговорност за трафик на хора, някои дори лежаха в затвора, доколкото ми е известно. Корупцията е навсякъде и не е произведена в България. Въпрос на желание от страна на държавата е да се справи с нея. Разбира се, всеки е невинен до доказване на противното.

Даниела, лесно ли се става юрист в САЩ?

Не, определено не е лесно. От една страна самото образование отнема много време – поне 7 години след завършване на средно образование. От друга страна е доста трудно. След първата година в юридическия факултет останахме само 2/3 от курса, защото другите не се справиха с изпитите. Докато завърша, групата ми остана наполовина. След като се дипломирахме трябваше да се явим на държавен изпит, за да получим лиценз да практикуваме. Изпитът беше изключително труден – продължи 3 дни от 8 сутринта до 5 следобед. Бях в една стая с 3 000 други колеги. Само 39 % от всички, които се явиха, получиха лиценз. Изпитът в калифорнийския университет, в който учих, е най-тежкият в 50-те щата на Америка.

Започна ли да практикуваш професията си?

Да, започнах да практикувам още в деня, в който дадох клетва пред съдия, че ще спазвам законите от Конституциите на Америка и Калифорния. Моят шеф ми предложи да станем съдружници, след като минах държавния изпит, така че започнах работа по професията си веднага.

Каза, че си съдружник в кантора. Как успя да пробиеш в професията?

По време на цялото ми обучение в юридическия факултет работех в кантора и научих много. Едно е да учиш по учебниците, а съвсем друго – да практикуваш. Имах огромно предимство пред състудентите си, които избраха само да учат или да работят в съвсем друга сфера по време на обучението си. Предимството да работиш за адвокат, преди да си станал адвокат е, че се натрупва безценен опит. Бих го препоръчала на всеки студент по право. Практиката е задължителна част от образованието.

Колко души работят в кантората?

Засега сме трима.

Труден ли бе пътят ти до тук?

Не мога да кажа, че ми е било много лесно. Но определено не ми бе изключително трудно. Положих голямо усилие и труд, които в Америка се ценят. Ученето никога не ме е затруднявало и това ми помогна страшно много.

Към коя сфера на правото се насочи?

В момента в нашата кантора практикуваме основно семейно право. Това е областта, в която съм работила през последните почти 4 години, и в която се чувствам в „свои води“. Имаме различни идеи да разнообразим практиката и в други области, но в момента това си остават само бъдещи планове.

В България съдебната система е с най-ниско доверие. Как е в Америка?

За американската съдебна система казват, че е една от най-добрите в света. Никъде няма идеална съдебна система, но законите, прозрачността на съдебния процес и достъпа до системата са на много високо ниво. Всеки може да разчита, че ще получи своя ден да бъде чут пред съда.

Какво ти харесва и какво не в съдебната система там?

Харесват ми достъпа и прозрачността на съдебната система. Не одобрявам факта, че Америка е държавата с най-много затворници в света. Дори за малки нарушения те вкарват в затвора. Надявам се, че новите закони ще подобрят положението.

За какво най-често се съдят хората в Америка?

За абсолютно всичко. Нямам статистични данни за най-често водените дела, но истината е, че американците се съдят за абсолютно всичко.

Кое досега ти е било най-трудното дело?

Делата тук протичат с години. Случаите, по които работя в момента, определено няма да се решат в следващите няколко седмици или месеци. Още ми е твърде рано да определя кое е най-трудното ми дело. Мога да кажа, че първият случай, по който работих още като студентка, беше криминален – опит за убийство, а вторият по цивилно право – транзакция за закупуване на имот.

Мислиш ли, че вече си постигнала „американската мечта“?

Всеки има различна дефиниция за „американската мечта“. За някои тя означава да създадат собствен бизнес или да си купят къща, или да станат богати. Аз не съм една от тях. В речта си на церемонията по време на завършването ми деканът на факултета каза, че, ако трябва да избираме между успех и щастие, винаги да изберем щастието. Този избор направих и аз.

Обикновено българите зад граница много често сравняват тук и там. Как виждаш ти тук и там в различните аспекти на живота – манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот, традиции?

Навсякъде си има предимства и недостатъци. В Америка животът е по-забързан, но си ценен. Хората са културни и учтиви. Не са студени, а напротив – настроени са много приятелски и са страшно любезни. Те поздравяват и се усмихват, без да те познават. Ние – българите, имаме да наваксваме доста в това отношение. В момента, за съжаление, българското правителство не инвестира в манталитет, култура, ценности, морални норми или стандарт на живот.

Какви качества трябва да притежаваш, за да пробиеш в Щатите?

Честност и упоритост.

Какво ти даде новата родина и какво ти отне, каква е личната ти преценка, променила ли си се и в какъв смисъл?

Всичко тече, всичко се променя. Разбира се, че и аз съм се променила, а в какъв смисъл, този отговор оставям за хората, които ме познават. Те най-добре ще преценят.

И като заключение, какви са мечтите ти за бъдещето?

Да мога да постигна мечтите си.