„Да върнем повече, отколкото сме взели” било веруюто на Тодор Пенев
Пазарджик пази паметта за учителя и дарител от Свиленград Тодор Пенев, от чиято кончина се навършиха 85 години.
Роден в Мустафа паша/дн. Свиленград/ през 1871 г, Тодор Пенев Тодоров завършва класно училище в родния си град. След преместване на семейството в Пазарджик, учи занаят, работи като писар в околийското управление и като учител в Етрополе. С материалната подкрепа на по-големия си брат през 1896 г. завършва естествена история и химия във Висшето училище в София, по-късно Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Същата година е назначен за учител в класното училище в Пазарджик.
Съвременниците описват Т. Пенев като човек с умни очи, винаги сериозен и замислен, известен и със своя педантизъм, но и с интересните си уроци в клас. Под негово ръководство учениците прилежно правят сбирки от растения, насекоми и късове минерали, в събирателската работа давал пример и самият той. Създава за училището богат кабинет по естествени науки, всяка година водел учениците на екскурзия сред природата. Дълги години работи като член на настоятелството и активен член на Дружеството на класните учители, делегат на почти всички конгреси на учителската организация. Бил пестелив, вярвал само в науката.
Воден от максимата “да върнем повече, отколкото сме взели”, дарителят решава да остави в полза на обществото цялото си състояние, придобито в резултат на изключително скромния му и отдаден на професията живот, отбелязва енциклопедия „Дарителството“. Приживе Т. Пенев прави дарение от 5 хил. лв. на женското благотворително и просветно дружество “Просвета” в Пазарджик за строежа на нова сграда на Стопанското училище в града.
През 1936 г. завещава на Пазарджик имущество на стойност над 1 млн. тогавашни лева: къща с двор, спестовни влогове, ценни книжа. Благодетелят разпределя имотите и средствата между училищата и културните институции в Пазарджик: на смесената гимназия за образуване на фонд “Тодор Пенев”, от лихвите на който да се подпомагат бедни ученици при гимназията, на училищното настоятелство в града, на читалищата “Виделина”, “Св. Константин” и “Успех”. Част от средствата определя за основаване на фонд на името на дарителя и неговата майка Ана Пенева, от лихвите на който да се подпомагат приюти за старци или сираци.
Така изглеждала къщата на Тодор Пенев
Къщата си оставя на Смесената гимназия за пансион “Дом Тодор Пенев”, в който по решение на учителския съвет да живеят бедни ученици, които не са от града, и едно семейство, за да не остава къщата празна по време на ваканциите. Книгите си завещава на библиотеките при гимназията и читалищата в Пазарджик. Сред петимата изпълнители на завещанието са неговите брат и сестра Атанас и Мария Пеневи.
Дарителският жест намира широк отглас сред пазарджишката общественост както заради материалната си стойност, така и заради моралните подбуди на благодетеля. Поради тези причини Общинският съвет на Пазарджик на свое заседание, проведено на 31 окт. 1940 г., взема решение улицата, на която се намира къщата на дарителя, да носи неговото име.
Средствата в основаните фондове на името на Тодор Пенев влизат в състава на обединения фонд „Завещатели и дарители“, управляван от тогавашното Министерство на народното просвещение . През 1948 г. обаче фондът е закрит, като се влива в държавния бюджет.
Днес улица „Тодор Пенев“ напомня за прецизния и взискателен учител и щедър благодетел, отдаден на света на знанието и на една от най-възвишените човешки добродетели през всички времена – благотворителността.
Златка Михайлова
Свиленградчанин е бил сред големите дарители на Пазарджик
Инструменти
Шрифт
- Font Size
- Default
- Режим за прочит

