Огняна Душева – бронзовата олимпийска медалистка от Свиленград: „Наши“ и „ваши“ убиват българския спорт

Огняна Георгиева Петрова-Душева е родена на 20 декември 1964 г. в Свиленград. Започва да тренира кану-каяк още в ранна възраст – едва на 12 години – в армейското физкултурно дружество „Тракия“ в Пловдив. Тази първоначална стъпка поставя основите на нейния блестящ спортен път. От 1981 г. е неизменно сред топ състезателките по каяк в националния отбор на България. През 1987 г. печели бронзов медал на Световното първенство в Дуисбург в дисциплината двоен каяк (К2-500 м) заедно с Иванка Бадалска. Най-големият ѝ успех обаче идва на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г., когато като част от четворка (К4-500 м), завоюва бронзов медал – първо олимпийско отличие за нея и истински триумф за България.

Родният Свиленград

Любовта ми към това малко китно градче, в което съм родена, е останала в сърцето ми от дете, започва разговора ни Огняна. Майка ѝ е била от Пловдив, а баща ѝ – от Свиленград. Заминават да живеят в Града под тепетата, когато е на 1 годинка, но е прекарала доста от детството си в Свиленград. Понякога ходихме с баща ми до там само за да изядем по едно малеби, спомня си Огняна и с тъга споделя, че баща ѝ починал миналата година. Тя разказва с голяма обич за родния си град и роднините, които все още живеят в него. Неин втори братовчед е гласовитият Милко Калайджиев.

„Калайджиевият род е от страна на баба ми. Тя се казваше Фота Калайджиева, а дядо ми - Петър Соваджиев. Напуснали сме Свиленград, когато съм била на 1 годинка и от 1965-а живеехме в Пловдив. Имах братовчеди и братовчедки в Свиленград, с които подържахме връзки. Леля ми Веса - сестра на дядо ми, беше акушерка в болницата в Свиленград. При нея съм се родила. С нейната дъщеря Огняна бяхме най-добрите приятелки. Като малка съм прекарвала летните си ваканция на гости при тях. Винаги бях щастлива, когато посещавах Свиленград. Чувствах се обичана от всичките ни роднини там”, разказва олимпийската медалистка. Като допълва: „Спомням си ресторант „Свилена“ - обичахме да ходим с дядо ми там и да слушаме Милко... това беше преди осемдесетте (смее се). За последно бяхме с баща ми преди 10 години в сладкарницата на центъра, където ядохме малеби“.

Образование и личен живот

Каякът я привлича още с първата си среща с него. „Слънце, въздух и вода… Бях палаво дете, пълно с енергия и исках да тренирам нещо. За късмет, треньор по кану-каяк дойде в училището ми и записваше деца. Аз не знаех дори какво значи каяк, но се записах и така започна всичко от 1976 година та до днес, като съм в каяка всеки ден”, спомня си Огняна за избора си на този спорт. След края на състезателната си кариера не напуска спорта. Завършва Националната спортна академия и става треньор и преподавател, вдъхновявайки млади спортисти както у нас, така и в чужбина. Омъжва се за състезателя по каяк Адриан Душев и двамата имат две деца, които също избират пътя на каяка – Кристиян и Олимпия Душеви. "Те сами се насочиха към каяка. Ние с баща им искахме да тренират тенис и бяха започнали и двамата много успешно, но уви - решиха и избраха каяка. Отлични и доказали се спортисти са, но Олимпия имаше проблеми с федерацията. Тя спечели квота за Европейски игри, но федерацията реши да подари квотата на свой състезател без резултати. Навсякъде има “наши“ и “ваши“… Олимпия остана разочарована от корупцията в БФКК (Българската фдерация кану-каяк) и се отказа от спорта. Сега е до мен, майка на две прекрасни момченца. Кристиан претърпя тежка операция и дълго се възстановяваше, но сега постепенно отново се завръща в каяка”, разказва Огняна.

Олимпийски медал и международно признание

Най-яркият момент в спортната ѝ кариера е Олимпиадата в Сеул през 1988 година. В дисциплината К4–500 м, заедно с отбора на България, Огняна завоюва бронзов медал – постижение, което и до днес е сред най-значимите успехи за страната ни в женския каяк. През 1987 г. тя печели и бронз от Световното първенство в Дуисбург (Германия) в дисциплината К2–500 м. В продължение на години Огняна е сред най-силните български състезателки, оставяйки незаличим отпечатък в историята на този спорт.

Професионален принос след спортната кариера

Отличното ѝ представяне като спортист я води до това да бъде номинирана сред десетте най-добри спортистки на България през изминалото столетие в дисциплината каяк-жени. След състезателната си кариера, продължава в спорта като треньор. Започва първо като треньор в Тракия през 1991 г., а след това излиза в майчинство. После 5 години работи като учител по Физическо възпитание и спорт и от 2008-а е международен треньор. 4 години е била старши треньор в Турция (2008 – 2011 г.) „Постигнах европейска титла с моето момче за юноши на К1-200м. Имах и много А финали на Световни купи и Европейски първенства с тях и при мъже и жени”, споделя Огняна за треньорството си в Турция. От 2011-а до 2012-а е наставник в Иран на жени каяк и кану. „С отбора в Иран постигнах сребърен медал в кану жени на 200 м и А финали на каяк жени на 200м и 500 м на Световна купа. Бяхме най- добър отбор девойки в Бохум (Германия ) и спечелихме голямата купа с над 10 златни медала в кану и каяк”, разказва Огняна. След Иран две години (2012 – 2014 г.) е старши треньор в Тайланд, като води отбора до това да е най-добрият в Азия. През 2015-а е в Шанхай - треньор на кану мъже и юноши, където под нейно ръководство достигат 7-мо място на Китайски национални игри и много добри резултати на всички китайски състезания. През 2016-а година заминава за Филипините. Там състезателите ѝ стават световни шампиони в Драгонбоат на 200 и 500 м и достигат Б финали на Световно първенство за юноши в каяк и кану девойки и юноши. От 2017-а година до сега е в Германия, където допринася за интеграцията на хора с увреждания в спорта. Като наставник там печели Олимпийски бронзов медал от Париж. “Този медал и тази дата няма никога да ги забравя – 8 септември 2024-а... през нощта баща ми почина, на сутринта моята състезателка спечели бронзов олимпийски медал. Имам много европейски титли с нея. Бронзов медал от световно първенство, шампионка от Световни купи. В Токио 2021-ва бях с двама мои Пара атлети и имаме 4-то и 9-о място там”, споделя Огняна.

Разочарование

Душева е доказателство за силата и упоритостта, произлезли от скромния Свиленград. Превръща ранното си увлечение в световен успех и след Олимпиадата извежда българския спорт до международни върхове чрез ролята си на треньор и съдия. Нейната история вдъхновява новите поколения, а приносът ѝ към спортната общност остава непреходен. Но... от гласа и душата ѝ блика силно разочарование от сегашното ръководство на Българската федерация кану-каяк. „Нито за миг не съм съжалила, че избрах спорта. Той дава здраве, самоувереност, решителност, самочувствие, слава, приятели от цял свят. Но, ако попаднеш на хора като в нашата федерация( БФКК ), които са в момента, то те ще ти отнемат всичко… и успехите, и желанието и мотивацията и здравето и ще ти разсипят бъдещето... жалката истина. Деца таланти имаме много, но, когато федерациите се превърнат в комерсиално дружество, тогава състезателите остават на заден план и естествено спорта ни губи славата си и успехите, които имахме до 2000 година“, споделя с прискърбие Душева. На въпроса „Какво е необходимо на спортистите днес, за да бъдат олимпийски медалисти?“ тя отвърна: „Добър треньор, добра материална база, финансова подкрепа, добра и отговорна федерация, която да подпомага изявите на спортистите, да ги подкрепя и да ги финансира и стимулира. Да има честна и справедлива селекция за националните отбори и да няма „наши“ и „ваши“, които убиват българския спорт. А ние в България талантливи деца имаме много“.

Бъдещите планове

Историята на Огняна Душева е вдъхновяваща – пример за това как една жена от малък град може да покори световните върхове със силата на духа, труда и любовта към спорта. От бреговете на Марица до олимпийските вълни в Сеул – нейната история е не просто спортна биография, а истински урок по характер. В нейно лице Свиленград има своята жива легенда. Тя ни показва, че няма значение откъде тръгваш – важно е колко силно вярваш и колко здраво се бориш. А Душева има още много какво да даде на спорта. „Следващата голяма цел са ми Олимпийските игри в Лос Анжелис през 2028 година. Пожелавам си да съм здрава. А на вашата прекрасна аудитория пожелавам много здраве, практикувайте спорт за здраве, обичайте се, посрещайте деня с усмивка и се радвайте на малките и истинските неща! Бъдете щастливи!”

Автор: Диляна ЦВЕТКОВА