23
Съб, Окт
19 Нови статии

Здравеопазване
Инструменти
Шрифт

И в Германия ситуацията с коронавируса е тежка, но държавата стои зад хората, прави всичко възможно да се справи с проблема

- Д-р Генов, изминаха точно две години, откакто прекратихте лекарската си практика в Свиленград и заминахте със семейството си в Германия. Защо предприехте тази промяна и как се чувствате в момента?

- Това беше едно решение дълго обмисляно и трудно взето от мен. Когато започнаха реформите, с голямо желание и оптимизъм направих собствена практика и исках наистина хората да се чувстват добре обгрижени. За съжаление в течение на годините първоначалният замисъл придоби съвсем друга характеристика. Насади се едно негативно отношение към общопрактикуващите лекари. И то продължава да съществува. Отношението на институциите към тази специалност и към нашата работа е също една от причините за това решение. Реално погледнато в България личният лекар не може самостоятелно да взема решение и да лекува пациентите си. От една страна е длъжен да го прави, а от друга е ограничен с нормативни наредби. Като под нормативни наредби имам предвид лимитите, трудностите при изписване на лекарства и при издаване на направления, при назначаване на изследвания. Целият процес на работа е тотално затормозен от неразумни разпоредби от страна на министерство и здравна каса. Голям е проблемът със свободното време на личния лекар. Внушиха в съзнанието на хората, че сме длъжни да бъдем нонстоп на работа. С времето пациентите сами осъзнаха, че това е абсолютно невъзможно и ненормално да се случи. Но докато успеем някакво свободно време да си извоюваме, минаха години. В нас се натрупа много умора. Този проблем все още стои висящ в България. Следващ момент е невъзможността общопрактикуващият лекар нормално да почива през годината. Възможността за продължително усъвършенстване все още не е решена. Професията ни изисква цял живот да следим новостите, да имаме възможност да посещаваме медицински форуми, за да бъдем в крак с новите тенденции в лечението на определени заболявания. Това в България не се случва. В един момент осъзнах, че трябва нещо да променя, за да мога да продължа напред.

- Разкажете как протича професионалният Ви път в Германия?

- Нещата се наредиха добре при мен. Работя като личен лекар. Условията на работа са много по-добри, отколкото в България. Работният ден протича спокойно. Когато той приключи, знаеш, че се прибираш вкъщи и нямаш повече ангажименти с проблеми на пациенти. Имаш време да прочетеш нещо ново. Разбира се, имаше и трудности с научаването на езика, с установяването на ново място за живеене, намирането на работа. Но това са етапи, през които всеки един човек в чужда страна преминава. Тук първичната извънболнична помощ е добре организирана, работи се без напрежение.

- Бихте ли описали накратко разликите между българската и германската здравни системи и качеството на здравеопазването в двете страни?

- Не мога да кажа, че съм напълно компетентен да давам такива оценки. Мога само да изразя едно мое лично мнение. Винаги съм си задавал въпроса, без да мога да намеря отговор - защо в България основната рамка на здравеопазване е сходна с тази в Германия, но не функционира добре. Първо и основно нещата винаги тръгват от горе. За разлика от България в Германия има повече от 70 здравноосигурителни каси. Има конкуренция между тях. Всяка една дейност в практиката на личния лекар е остойностена, тя има цена. Заплаща се на посещение и за лечение на пациент. Няма лимити за издаване на направления. Няма лимити за назначаване на лабораторни изследвания. Аз намирам това за една основна, важна разлика. Докато в България не се премине към остойностяване на всяка една дейност, нещата няма да се подобрят. От епикризите, които идват след изписване на пациента от болница, ми прави впечатление, че той е обгрижван многостранно. Като влезе там за едно заболяване, лекарите вземат отношение към всичките му проблеми. Заплащането по клинични пътеки в България унищожи комплексното лечение на пациента. В България на болниците се заплаща за определена диагноза. Приемайки болния за лечение на пневмония, болницата получава заплащане за лечение единствено на пневмония. А това, че той същевременно има придружаващи заболявания или остава неглижирано, или ако се вземе отношение, е за сметка на болницата. Здравната каса у нас не е самостоятелна, независима от държавата институция, реално тя не функционира като осигурително дружество. Нямам представа как е остойностено заплащането тук в Германия в болничната помощ, но факт е, че пациентът бива обгрижван с всичките му проблеми. Така беше при нас преди да започне реформата в България. Във вътрешно отделение с колегите винаги сме се опитвали да разрешаваме всички здравословни проблеми на пациентите. Точно това е един голям минус в здравната система на България сега. Друга разлика. Телефонът на лекаря в Германия не се знае от пациентите. Телефонът за връзка е единствено този на практиката. Когато приключи работният ден, лекарят има възможност да си почине, за да бъде възстановен и да може на следващия работен ден наистина качествено да изпълнява задълженията си. В България пациентът може да звъни по всяко време. Относно неотложната помощ, как са уредени нещата тук. В Германия неотложната помощ е много добре организирана от структура посредник между здравните каси и лекарите. Всяка област е разделена на райони. Осигурени са медицински екипи за спешните случаи и отделно за неотложните. Като всички лекари, работещи в доболнична помощ, не само личните, дават дежурства. Има два варианта на дежурство. Едно на три месеца в кабинет в събота или неделя. Работи се 3 часа преди обяд и 3 часа след обяд. Приемат се пациенти с оплаквания, които не търпят отлагане до първия работен ден. Здравната каса заплаща на лекаря дежурството и свършената работа през това време повече отколкото стандартното заплащане в нормалния работен ден. Лекарите имат интерес да дават дежурства. Вторият вариант на дежурство е личният лекар да си стои вкъщи и да е на разположение в извънработно време. Приема телефонни обаждания чрез центъра за неотложна помощ, разговаря с пациента, дава съвети и, ако не може да прецени какво е състоянието, тогава идва специализиран автомобил за домашно посещение. В България всичко е включено в една малка капитационната сума/бел.ред.-сума, отпускана за всеки пациент ежемесечно, независимо дали посещава лекаря, или не/ и ти си длъжен. Още нещо: всяка една практика в Германия работи с минимум две сестри, като в по-големите практики могат да бъдат и 4. Медицинските сестри допълнително разтоварват лекаря от административна дейност. Лекарят може спокойно да се занимава с разрешаване здравословните проблеми на пациентите си. Аз имах големия късмет да работя с една изключителна медицинска сестра в България, затова и издържах толкова дълго – 16 години. Голямата грижа за възрастните хора и хората с увреждания е друг важен момент. Повечето от тях са в старчески домове при много добри условия за живот и медицински грижи. На тези, които са вкъщи и не могат сами да приемат медикаменти, може да се назначи от личния лекар асистент, който да разпределя лекарствата им, физиотерапевт да извършва рехабилитация в дома и т.н.

- В Германия, както и в България, също има недостиг на медицински кадри. Защо това е така?

- В България е ясно защо има недостиг. Но по-интересно е в Германия, една добре устроена държава, защо има недостиг. В Германия лекарят поддържа жизнен стандарт над средното ниво за страната. Не е богат, но живее съвсем нормално. Има и страни, където нещата са още по-добре уредени като стандарт и заплащане. Затова една част от германските лекари се насочват натам. Това е нещо нормално, светът е едно цяло и човек може да сменя работно място и местоживеене. Когато има проблем, управляващите би трябвало да се замислят защо този проблем съществува и какво трябва да се направи, за да се отстрани. Медицинските кадри се насочват към страни с по-добро управление на здравната система, това е.

- Тази година преминава под знака на коронавируса. Каква е ситуацията в Германия, какви мерки се предприемат, какво е отношението на обикновения човек към пандемията, как държавата подпомага бизнеса и хората...?

- Бих могъл частично да отговоря на този въпрос, защото не мога да кажа, че имам цялостен поглед. Ситуацията е тежка. Има още по-висока заболеваемост при втората вълна. Общо взето мерките са разумни. Никога не е имало тотално затваряне на хората вкъщи. Сега отново не работят ресторанти, музеи, театри. Няма коледни базари. Обществените мероприятия са забранени, но хората могат спокойно да се разхождат по улиците, парковете, планините. Маските в затворени пространства са задължителни и това стриктно се спазва. Навсякъде при входовете на магазини и офиси има дезинфекционни материали. Общо взето призивите са да се ограничат контактите и да се спазва определеното отстояние. Има страх в хората, както навсякъде, и това е нормално. Заболяването се оказва понякога непредвидимо. Има неясноти в това какъв да бъде подходът, как да се лекуват пациентите. Разбира се, има и такива, които не приемат ситуацията на сериозно. Когато поради пандемията една фирма трябва да прекрати дейност, служителите се регистрират в службата по труда и за периода получават процент от брутната заплата , 60-70%. Имаше добавки към детските и други подпомагания. Усеща се, че държавата стои зад хората, мисли как да излезе от това положение и се прави всичко възможно.

- Като лекар какво бихте посъветвали съгражданите си в България?

- Моят съвет няма как да е по-различен от това, което по принцип в такава епидемична обстановка трябва да се прави. Да се избягват по възможност групови събирания, да се спазват мерките за хигиена – миене на ръце, носене на маска в затворени помещения. Заболяването при по-голямата част от хората протича като настинка, понякога безсимптомно. Не може обаче да се каже защо в даден момент нещата отиват към тежки форми и смърт. Така че – хигиенно отстояние и по-малко контакти. Това е моят съвет.

- Какво е отношението Ви към ваксинирането срещу КОВИД – 19, което се очаква да започне скоро?

- Едва ли може да съществува лекар, който да има негативно отношение към ваксините. Благодарение на тях човечеството е забравило някои тежки заболявания с висока смъртност. Други заболявания сред ваксинираните протичат по-леко. Може би при това заболяване не е необходимо 100% ваксиниране на населението, но хората, които са пряко ангажирани с лечението, възрастните хора, хората с придружаващи заболявания би трябвало да се ваксинират, според мен.

- Какви са бъдещите Ви планове? Смятате ли да се завърнете в България?

- Да работя като лекар в България – категорично не. Не виждам положителна тенденция за промяна в мисленето на управляващите в сектор здравеопазване. Здравето не е приоритет на управляващите от почти всички правителства досега. Надявам се да мога да работя тук до пенсионирането си. А след това, здраве и живот, ще видим.

Интервюто взе: Николай Колев