Разпространител на католицизма става монахът Пантелеймон
Мъже и жени католици помагали на революционното движение в Одрин
Известно е, че Ватикана е проявявал голям интерес към Балканите и по-специално към България. Още по времето на царуването на Борис I (852-889) папата се е опитал да наложи католицизма, но претърпял неуспех. Ватикана не пропуснал удобния случай при царуването на Калоян (1197-1207), но и сега претърпял провал. През 1616 г. след поредната неуспешна война на Турция срещу Австрия австрийците придобили право да покровителстват католиците в Турската империя. Така католическата пропаганда се разпространила най-много в Северозападна България и Пловдивско.
След Кримската война (1853-1856) българо-гръцките църковни разпри се изострили твърде много. От това живо се интересували френският, английският и австроунгарският консул в Турция. Благодарение на засиленото политическо влияние на западните велики сили пред турската власт, Ватикана се опитал да използва недоволството на българите от Цариградската гръцка патриаршия и изпратил в Одрин полски свещеници да проучат почвата за ново униятско проникване между българите.
Пръв, който дошъл в Одрин, бил отец Хероним Кайшевич. Той заминал от Ватикана за Турция на 6 юли 1862 г. В рапорта си отец Кайшевич пише, че в Пловдив живеят 2000 католици, а в околните села те са около 8000 и предлага да се открие българско училище в Одрин, което ще струва на Ватикана не повече от 15 000 франка годишно.
Първият проповедник, изпратен от Ватикана в Одрин, е полският свещеник Качановски, който се настанил в махала Киришхане. Скоро било открито училище и параклис. Съставът на учениците бил разнообразен, но преобладавали българчета. Не след дълго в Одрин дошли и се присъединили към мисията Вартоломей Моравец, Шимон Кобжински и Томаш Бжеска.
Но кога е проникнало униятството в Студена, Мустрак и Дервишка могила?
Разпространител на католическата пропаганда сред българите в трите села станал монахът Пантелеймон.
Пантелеймон е роден през 1798 г. в село Соуджак (Студена), Каваклийско ( Тополовградско). Той е българин, който се отдава на монашеска служба в атонските манастира. Бил красноречив, фанатичен и смел изобличител на недъзите на гръцкото духовенство. Обявен в сектанство, той бил преследван от църковните власти и няколко пъти заточван в атонските манастири. Първото му заточение съвпада със заточението на двамата видни българи Иларион Макариополски и Неофит Бозвели, но докато за последните двама има запазен документ за пребиваването им в Атон, то за Пантелеймон липсва. Това явно говори, че неговата дейност е монашеска, но в никакъв случай не е народно-възрожденска. Това се подкрепя и от факта, че Пантелеймон бил изпратен на островите Тасос и Пастра в Егейско море, където е създал монашески братства. В началото на 60-те години на XIX век Пантелеймон се явява в Одринско като проповедник, но бил заплашен от ново заточение. За да го избегне, той приел унията през януари 1864 г. Като уният той бил взет под защита на дипломатическите представители на Англия, Франция и Австро-Унгария. В резултат на много борби бил оставен на свобода и се върнал в родното си село, където развил манастирско-строителна дейност. Независимо от мистичните му възгледи, Пантелеймон става проповедник на българското право. През 1875 г. за учениците от студенското училище бил издаден специален буквар от 14 страници, написан от учителя при българо-унгарската гимназия Георги Лалов Голчев от Калофер.
Вестник „Съветник“ в бр.37 от 12 декември 1864 г. обяснява покатоличването на с. Студена с желанието на селяните да се служи в черквата на български език. Но за да се назначи български свещеник, селото трябвало да заплати 1500 гроша. Като не са могли да ги платят, селяните се обърнали към унията.
Второто село, в което католицизмът също пуснал корени, е Мустрак, където около 20 семейства с 89 жители са приели униятството. В селото е имало манастир с монахини чужденки. През 1878 г. по време на Руско-турската война отец Васил Гарфулев от Малко Търново довел 20 ученика от Одрин в Мустрак, за да избегнат турските насилия над българчетата.
Списанието „Ръководител на основното учение“ (кн.22 от 1874 г.) съобщава, че католическата пропаганда се опитвала да открие училище в с. Левка, но левчани са отказали.
В Одрин дейността на полските мисионери не се е ограничавала само с организиране на училище, но и бил назначен за униятски владика българинът Рафаил Попов от Стрелча. Междувременно отец Бжеска бързо напредвал с изучаването на български език и първата си проповед той произнесъл в католическата църква „Свети Пророк Илия“, построена в одринското предградие Киришхана и осветена на 7 ноември 1865 г. Десет години по-късно до черквата била построена камбанария, на която релефно били излети образите на славянските просветители светите братя Кирил и Методий.
С писмо от 9 юни 1894 г. до Българската екзархия управляващият Одринската епархия архимандрит Софроний дава следните сведения за католическата пропаганда сред българите в Одрин и Одринско. Според дядо Софроний в Одрин има 9 български семейства, признаващи върховенството на папата. До 1873 година владика е бил Рафаил Попов, а до Балканската война постът се е заемал от владиката Михаил Петков. По това време били построени още две черкви, освен „Св. Пророк Илия“. В Калето била издигната черквата „Св.св. Кирил и Методий“, а в махала Каик – „Св. Димитър“. В тези три храма са служили 13 свещеника, 1 архидякон и 6 кандидати за свещеници. Към тях трябва да се прибавят и 16 прислужника. В гимназията пък учели 77 ученика, като всички били на пансион. Повечето от учениците били от България. Учителите били 11, като от тях 8 духовника. В града имало едно първоначално училище с 15 ученика и преподаватели от гимназията. През 1882 г. в Одрин било открито и девическо училище на милосърдни сестри, в което се обучавали 71 ученички от различни народности, но предимно българки. Преподавателки били 11 калугерки и 4 кандидатки за такива. По-късно се създава и девическо училище със 145 ученички, но без българки. Те били обучавани от 15 калугерки. Освен тези училища, в пет одрински махали имало и начални, които били с пансиони.
В близкото до Одрин българско село Акбунар (Бял извор) имало 30 семейства католици и черква, изградена през 1878 г. Село Покрован, Ивайловградско, пък било цялото католическо. То имало 60 български къщи и първоначално училище с 30 ученика. През 1870 г. селото преминава към католицизма и Одринското католическо братство им изградило черква. Според турската статистика от 1897 г. броят на католиците в Одрин възлизал на 717 души, което се потвърждава и от секретаря на българското консулство в Одрин – Карайовов. Но никъде не е посочена етническата им принадлежност.
През 60-те години на деветнадесети век в Цариград излизал вестник „България“, орган на католическата пропаганда в България. Изданието доказало, че разбирателство между българи и гърци не може да има, ето защо единственото спасение за българите била унията с папата. Друг вестник, излизал през 1909 г. като защитник на католицизма, е „Ученическа мисъл“ – орган на Българската католическа гимназия.
Срещу католическата пропаганда се надигат и редица видни български възрожденци – П.Р.Славейков, Найден Геров, Иларион Макариополски и др. Редица български вестници застават на страната на Българската екзархия и силно критикуват навлизането на католицизма сред българите. Вестник „Съветник“ от ноември 1868 г. съветва гражданите на Одрин да се пазят от проповедника Пантелеймон. Българската екзархия също била недоволна от влиянието на католицизма, ето защо екзархът наредил на българския владика Синесий да посети село Мустрак на Архангеловден през 1879 г. Тази визита на Синесий дала плодове много по-късно.
Българите, които са приели католическата вяра, се ползвали със закрилата на папата и на западните консули, пребиваващи в Одрин. Пред турското правителство огромно влияние са имали и Франция, Англия, Италия, Германия и Австро-Унгария. Много са имената на българските владици, свещеници, монаси и монахини, които са служили на католическата вяра и на българското революционно движение. Те са се чувствали много по-свободни и по-независими, отколкото обикновения българин.
На Великден 1873 година младежи, подготвени от известния български революционер Тодор Каблешков, са пели песента на Добри Чинтулов „Вятър ечи, балкан стене“. За тази постъпка младежите били арестувани, но след два дни освободени, тъй като за тях се застъпил владиката Рафаил Попов. По време на Старозагорското и Априлското въстание много вдовици и сираци били доведени в Одрин. Техният брой особено се увеличил по време на Руско-турската освободителна война. За тях се е грижила българската католическа община в града.
Лазар Димитров, гимназиален учител в Одрин от 1896 до 1901 година и председател на Одринския окръжен революционен комитет, в своите спомени пише: “... по-късно Панайот Манов се запозна с един негов съгражданин, католически свещеник в Караагач, на име Неофит от Щип, Македония. Макар и католик, Неофит беше горещ патриот и прие с готовност да ни служи – да се предават вестниците от чиновниците на жп гарата до него, а ние да ги прибираме, когато намерим за удобно. Това беше неоценимо улеснение. Прибирахме вестниците и писмата, когато имаше голямо движение между Одрин и предградието Караагач в празничните дни“.
Свиленградчанинът Спас Добрев поставя началото на масовото революционно движение в Ортакьойско (Ивайловградско) през 1902 година. По това време той е бил учител в село Драбишна. Пръв помощник на Добрев станал католическият свещеник в с. Покрован – Иван Бонев. Той бил родом от Кукуш, Македония, човек с висше образование, високо интелигентен, голям родолюбец и работник. Поради тези си качества свещеник Бонев оставил отлични спомени сред населението. Той пренасял от Одрин за Ивайловград динамит, бомби, патрони, пистолети, пушки, писма, вестници и книги с противодържавно съдържание, като изпълнявал задачите си точно и акуратно. Попаднал в затвора след Козлуджанската афера, той вдъхвал надежда и вяра на българските затворници. По застъпничеството на западните консули в Одрин отец Иван Бонев е освободен от затвора след няколко месеца.
Не само мъжете католици са били в помощ на революционното движение в Одрин, а и жените чужденки, принадлежащи на тази вяра. В село Студена в католическия манастир имало калугерки чужденки, които често отивали в Одрин. Стоян Димитров, учител в селото, им давал революционна кореспонденция, която монахините носели в Окръжния комитет и откъдето се връщали с отговор.
По време на Балканската война около 100 видни българи и десетина души от Свиленград и Дервишка могила били заточени в град Измир. Там те били подложени на гладна смърт, но били спасени от баграмските монахини. Много българи по време на 149-дневната обсада на Одрин по време на Балканската война са намерили подслон в пансиона на Българската католическа гимназия. Между тях били Георги Фотев, Иван Димитров и Павел Ковачев. Всички те са оцелели благодарение на грижите, които е полагал за тях владиката Михаил Петков.
Димитър Гюзелджов
На снимката: Българската католическа гимназия в Одрин
Статията, чийто автор е краеведът Димитър Гюзелджов, вече покойник, е публикувана за пръв път във в. „Старият мост“ през 1996 г.