Навършват се 150 години от рождението на свиленградчанина Павел Ковачев - учител, общественик, достоен възпитаник и деец на Българската екзархия, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Роден в бедно семейство в Мустафа паша, Османската империя, след прогимназия в Одрин той завършва педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия, където сред учителите му е Петко Каравелов. Следва две години педагогика и философия в университета в Йена – Германия. Тогава обаче придошлите води на Марица събарят родния му дом, а скоро след това и баща му умира. Останал без средства, е принуден да се завърне в България и да поеме своя път на учител. Първоначално преподава в родния си град, а след това в Скопие, Велес, Одрин и други места. Участва в подготовката Илинденско-Преображенското въстание. „В революционното дело съм посветен още през 1896 г. в Свиленград“, пише той в спомените си. След въстанието Павел Ковачев е управител на Петокласното девическо училище в Битоля, а през 1905 г. става главен учител в Прилепската гимназия.
След закриването на българските училища в Тракия, в края на август 1920 г. Павел Ковачев отива в Кърджали, където първоначално работи в прогимназията. След създаването на първата в Източните Родопи непълна смесена гимназия, той става първият и директор. Въпреки трудностите на времето и района ръководи гимназията с вещина, слага основите на много традиции, печели уважението и на ученици, и на родители, на които разширява светогледа и събужда желание за знание, култура и напредък.
Под негово ръководство учениците му правят разкопки в околностите на с. Глухар, където разкриват основите на старинна църква. Находките се пренасят в Кърджали и с тях се поставя началото на музейното дело в града. Ковачев събира интересни материали и за историята на с. Манастир/днес в Гърция/, за тракийския войвода Таню Николов, за историята на тракийската организация. Води учениците си по пътеките към Перперикон, Асеневата крепост и други исторически места. Избран е за съветник в настоятелството на дружеството за историко-археологически проучвания на източнородопския край, което носи името на крепостта Устра.
От 1920 до 1944 г. Ковачев е сред най-активните обществени фигури в града, разказват днес музейни специалисти в Кърджали. Избран е за председател на местните клонове на културно-просветно дружество „Тракия”, на „Съюза на закрила на децата”. През 1933 г става основател и пръв председател на пчеларското дружество с името „Риган”. Активно участва в различни комитети за организиране и издигане на Паметника на загиналите за освобождението на Кърджали през 1912 г., присъства във всички по-значими събития в града. Изнася сказки и беседи, посещавани масово от гражданите. Навсякъде Павел Ковачев е пример за неуморим творчески дух, а за педагогическата си дейност е награден от Министерството на народната просвета със златен медал.
Ковачев умира на 15 май 1959 г. Името му ще остане завинаги в златните страници на този край със своя стоически и непримирим дух на активна просветителска дейност, казват изследователи на делото му.
В Държавния архив в Кърджали се съхраняват няколко фотографии на Павел Ковачев с ученици и учители от 30-те и 40-те години на 20 век. Там се пазят и записки от негови краеведски проучвания, оригиналната лична карта на Павел Ковачев, издадена в Кърджали на 14.09.1927 г, на която личи отпечатък от десния палец съгласно тогавашните изисквания. В регистрирания в архива негов личен фонд има също свидетелства, издадени от мъжкото училище в Свиленград, от четвъртокласното училище в Одрин, от Солунската мъжка гимназия и Йенския университет, от Българската екзархия в Цариград, членска карта от Българското дружество „Червен кръст“ свидетелство за венчавка и други документи .
На снимката: Учители и ученици от Педагогическото българско мъжко училище в Скопие, сред които и Павел Ковачев
Златка Михайлова
