Силвия Георгиева, изп. директор на НСОРБ: Общините са изправени пред една от най-трудните си години

Нарасналите разходи ще бъдат компенсирани основно чрез свивате на инвестиционните програми Не се предвижда вдигане на местните данъците

Силвия Георгиева е родена в Свиленград. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалности „Политически науки“ и „Европейска публична администрация“ с профил „Местна власт и управление“. Има следдипломна квалификация „Лидерство и местна демокрация“ от Централноевропейския университет в Будапеща. Специализирала е управление на проекти с европейско финансиране в България, Белгия и Гърция. Опитът й в местното самоуправление е повече от 15-годишен. В него се включват работата й като общински съветник в част от мандата 2003 – 2007 г. и длъжността управител на „НСОРБ – Актив“ ЕООД, което е консултантската фирма на НСОРБ. Там опитът й е от създаването на дружеството през 2006 г. до 1 януари 2018 г., когато пое ръководството на Националното сдружение на общините в република България. Години наред е и ръководител на Фондацията "Свиленград 2000". Омъжена, с едно дете.

- Г-жо Георгиева, в интервю по БНР заявихте, че местните данъци няма да се вдигат. Какво Ви дава основание да твърдите това? Нали всяка община сама определя данъчната си политика.

- Общините имат право да определят размерите на местните данъци и такси в диапазони, определени със Закона за местните данъци и такси, с решения на общинските съвети. В Националното сдружение членуват всички 265 общини и ние имаме наблюдения върху дейността им, включително и върху данъчните им политики, на ежедневна база. Затова, имайки поглед към макрокартината, към днешна дата мога да твърдя, че за 2022 г. общините не са предприели вдигане на местните данъци. На някои места ще има минимални промени в размера на такса битови отпадъци. Нашите наблюдения през 2021 година показват, че много малка част от общините, въпреки трудностите, предприеха подобни непопулярни стъпки. Не защото няма обективна необходимост, а защото общините, повече от всички в страната, ясно разбират трудностите, които хората преживяват. През последните години общините увеличаваха своите данъчни приходи основно с подобряване на събираемостта и това е похвално. За съжаление, приходоизточниците на общините са ограничени. Именно затова НСОРБ от години настоява за преосмисляне на този модел. Факт е, че вече открито се заговори за финансова децентрализация и в плановете на новото правителство това е заложено като ясно формулирана задача, която трябва да бъде осъществена до приемането на Бюджет 2023. Последните месеци значително промениха картината, на фона на която повечето общини подготвяха своите разчети: все още няма приет държавен бюджет за 2022, говори се за нов модел за разпределяне на капиталовата субсидия, рязко се повиши цената на строителството, поскъпна драстично електроенергията. Дори само тези обстоятелства пораждат основателна тревога в общинските власти дали ще могат да разполагат с нужния ресурс, за да гарантират предоставянето на основните публични услуги. Убедена съм, че както общинските съветници, така и гражданите, могат да оценят обстановката и да приемат аргументите на общините, в които се предлага макар и минимално увеличаване най-вече на такса битови отпадъци.

- В същото интервю казвате, че разходите на местните власти за издръжката на всички общински системи са нараснали над 30%. Откъде ще дойдат приходите, за да се компенсира тази голяма разлика?

- Общините са изправени пред една от най-трудните си години, защото много малка част от разходите могат да бъдат реално прогнозирани. В същото време източниците на приходи са драстично намалени. Всичко това прави разговора за преразглеждане на модела на разпределение на данъците между общините и държавата още по-важен. Дори само два от факторите, които участват във формирането на цената на публичните услуги – електроенергията и минималната работна заплата – са достатъчни, за да илюстрират резкия скок в себестойността на услугите, предоставяни от общините - сметосъбиране и сметоизвозване, улично осветление, поддръжка на обществените пространства. Ако към тях добавим цените на горивата за отопление, поскъпването на хранителните продукти – си даваме сметка колко рязко поскъпва издръжката и на училища, детски градини и социални структури. Трайни остават и разходите за противодействие на пандемията, които доскоро не калкулирахме, защото смятахме за инцидентни. На този фон общините през 2022 г. приоритетно ще разплащат разходите по издръжка, като ръстът им ще бъде компенсиран основно от свиване на инвестиционните програми. В условията на неприет държавен бюджет за 2022 г. (за първи път от 15 години) работим с много неизвестни, затова ще разплащаме приоритетно сметките за храна, отопление, осветление и възнаграждения, така че да осигурим непрекъсваемост на основните публични услуги.

- Възможно ли е оптимизиране на дейността на общините и въвеждането на по-икономичен режим на управление?

- Общините имат 17 законово определени задължения, разписани в Закона за местното самоуправление и местната администрация – отговарят за училищата, детските градини, уличното осветление, социалните услуги, културата и културното наследство и др. Освен това през годините с различни нормативни актове на общините са вменени още над 800 отговорности, записани в 8 кодекса, 150 закона и над 500 подзаконови нормативни актове. По-голямата част от тях са прехвърлени на местните администрации, без да бъде осигурен финансов ресурс за тяхното изпълнение. Може би в бизнес структурите е възможно временно да бъдат закрити някои производства, да бъде намалена производителността. В администрацията на местно ниво това не е възможно. Няма как да получавате разрешение за строеж само в 2 дни от месеца, когато общината може да осигури компетентния експерт. Няма как удостоверение да ви бъде издадено, не когато ви е нужно, а когато намерим компетентно лице, което да го завери. Немислимо е детските градини да работят до обяд, за да оптимизираме разходите. Защото това обрича родителите да загубят работата си. Преобладаващата част от местните администрации работят с изключително редуцирани екипи. Това е добре от гледна точка на разходите за персонал. От друга страна - ограничава служителите в тези администрации от възможности за кариерно развитие. След като изгубят мотивация и перспектива, започват да търсят реализация в частния сектор. Оптимизацията ще дойде от една страна чрез разширяване на електронните услуги, което ще стане едва след като бъдат дигитализирани всички общински архиви. От друга – чрез предоставянето на споделени услуги от няколко общини – например общи ИТ служби, общи технически служби, съвместно управление на човешките ресурси. Тези две задачи бяха определени като приоритетни в коалиционното споразумение засега за централните администрации, но със сигурност ще обхванат и местните. НСОРБ ще засили подкрепата си за капацитета на общините по тези две задачи.

- Новото правителство се закани да извърши големи съкращения в държавната администрация. Смятате ли, че този процес трябва да засегне и общинските администрации?

- Това зависи от съответните администрации. Уверенията на правителството е, че и в държавните структури съкращенията ще бъдат предшествани от функционален анализ и от преценка на натовареността. Със сигурност има институции, които могат да се похвалят с излишък на персонал и липса на резултати. Общините не са сред тях. Последните две години показват, че основната част от обществените процеси в държавата се осъществяват от местната власт. През 2021 г. именно местните власти бяха натоварени с всички дейности и ангажименти, необходими за функциониране на държавата.

- Какви трябва да бъдат приоритетите на общините през следващата година, според Вас?

- Приоритетите на общините ги диктуват гражданите. Жителите на региона са будни, пътуват по света и имат високи критерии. Само те чрез своите представители в Общинския съвет могат да определят приоритетите за развитие. Добре е гражданите да не абдикират от тази своя важна обществена роля. Що се отнася до НСОРБ, като обединение на всички български общини, ние ще продължим да подпомагаме общините в укрепване на техния административен капацитет. Животът поставя пред нас нови предизвикателства – зелената сделка, дигитализацията, въвеждането на модерните технологии. Всички те изискват системно повишаване на знанията и уменията на работещите в системата на общините. Със средства на ЕС НСОРБ изпълнява мащабна програма за обучение на общински служители, която, въпреки трудностите, ще продължи и през 2022 г. Навлизаме в нов програмен период. Той е „нов“ не само в хронологичен смисъл, но и защото въвежда изцяло нови правила на работа и управление на евросредствата. Гражданите и бизнесът ще имат важна роля в този процес и ще бъдат неразделна част от всеки проект, изпълняван от общината. Сериозно ще бъде развито междуобщинското сътрудничество, не само като възможност за предоставяне на споделени услуги, но и като работа на няколко общини по съвместни инвестиционни проекти. Особено активно предстои да работят общините с университетите и научните институти. Иновациите вече не са привилегия на научно-фантастичните филми. Те трябва да станат част от нашия живот.

- Наскоро проведохте среща с кмета на Истанбул по негова покана. Каква бе целта на визитата Ви в турския мегаполис?

- Преди седмица заедно с ръководството на НСОРБ посетихме кмета на Истанбул г-н Екрем Имамоглу по негова покана. Поводът за нашето посещение беше създадената по негова идея в края на ноември инициатива В40 Balkan Cities Network (В40 “Мрежа на балканските градове”). В нея членуват 25 общини от 11 държави, сред които и Кърджали. В подписаната декларация кметовете се ангажират да разширяват възможностите за сътрудничество помежду си и да преодоляват заедно предизвикателствата на зелената трансформация, иновациите и интелигентните градове, да разширяват туризма и партньорството в различни области. Много български общини също проявяват интерес за включване, а за Свиленград и общините от региона – това е изключителна възможност. НСОРБ ще организира онлайн среща за нашите членове, в рамките на която да бъде представена работата на мрежата и нейните цели, както и възможностите за присъединяване на нови градове към нея. Кметът на Истанбул ни прие в Агенцията по планиране. В миналото това е била резиденцията на кмета на града, а днес е превърната в своеобразен център за изследване и развитие на общинската дейност, базиращ своите проучвания и препоръки на задълбочени анализи и съпоставка с международния опит. Създаването на Агенцията има за цел да подготви мегаполиса за реализиране на мащабните планове за развитие на общината и утвърждаването му като един от най-динамично развиващите се центрове в Европа. В Агенцията по планиране работят около 250 служители, като са привлечени и експерти от академичните среди. Кметът на Истанбул сподели готовността си Агенцията да подпомага и общините-членове на инициативата В40 при планирането на иновативни решенията, като им предоставя know-how и експертиза. Имах възможност да се срещна и с общинското дружество за иновативни решения ISBAK, което вече 35 години работи за развитието на Истанбул като „интелигентен град“. Това е една истинска общинска „фабрика на бъдещето“, чийто опит ще покажем следващата година на заинтересовани български общини.

На снимката: С кмета на Истанбул Екрем Имамоглу

Интервюто взе: Николай Колев