29
Пон, Ное
18 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Европа дължи съществуването си на България и българите

Христина Хранова, участвала в пет войни и въстания и с шест кръста „За храброст“, е поредната забравена българска героиня

Димитър Гилев е на 28 години, от четири години е учител по история в СУ „Д-р Петър Берон“ в Свиленград. Силно вярва, че историята ни обединява - така е било през Средновековието, през Възраждането, така е и сега. За да провокира интереса и вниманието на учениците си, често влиза в класната стая, преоблечен в дрехи от различни епохи и пресъздава сцени от живота на героите ни. Нарича себе си „съвременен будител“ и това не е претенция, а предизвикателство:

- Димитър, с какви чувства посрещна Деня на народните будители?

Както всяка година, с много обнадежденост и вяра, че нашият народ ще се събуди един ден. Това е неизбежно и историята го доказва многократно. Аз вярвам в това и работя в тази насока от години, като смея да кажа, че вече виждам плодовете на труда си в съзнанията на всички, които се докоснат до мен и познанието. Съжалявам само, че повечето българи се „сещат“ за народните будители само на една дата. Как така не видях деца или родители по паметниците из града? Защо Вазов и Левски се подминават пренебрежително от 90% от гражданите, като дори не обръщат поглед към тях? Аз много ги наблюдавам тези неща. Държанието на човек, когато е близо до паметник говори много за ценностната му система. Някои хора може да ми се обидят, но в нашия град такава почти няма. Всяка година повтарям на моите ученици и последователи в Интернет, че будителите се помнят и почитат всеки ден, не само на една дата.

- Мислиш ли, че в днешния комерсиализиран свят съществуват съвременни будители? В миналото знаем кои и какви са били те, а сега, според теб, какъв трябва да бъде будителят?

- Няма значение какъв е светът, будители винаги ще има! В миналото будителите са били онези непримирими хора, които не могат да си мълчат и да гледат безучастно тежката съдба на народа си. Будител може да бъде всеки от нас, в различни етапи от живота си. Трябва да се стремим най-вече да бъдем полезни на обществото и родината си. В миналото будители са били свещениците, учителите, революционерите, дори обикновените селяни, които с личен пример показват какво значи да си българин, спазвайки древните ни традиции и обичаи. Най-важното днес е да обърнем внимание на децата, да ги възпитаваме в родолюбие. Според мен всеки един родител има отговорността да бъде морална отправна точка на детето и неговото съзнание. Децата са нашето бъдеще. Работата ни е, да ги изградим като добри и морално устойчиви хора, обичащи родината си. Аз тълкувам работата на будителя като събуждане на съзнания, не само на децата, но и на хора от всякакви възрасти. Ключът за пробуждането на заспалото българско съзнание се крие в самия човек. Работата на будителя е да го намери и използва правилно. Един будител трябва да бъде и добър психолог и педагог. Аз не съм професионален психолог. По диплома съм историк, но с годините съм се научил да чета хората като отворени книги и това много ми помага в будителската ми дейност като учител, защото се разбирам прекрасно с деца и родители.

- От разговора ни става ясно, че се самоопределяш като будител. Каква е причината?

- Да, определям се за такъв и го заявявам със самочувствие и гордост. Будителите са спасителите на народа - преди, сега и в бъдеще. Отдал съм живота си в олтара на историята и добруването на народа си. Давам всичко от себе си да събудя възможно най-много хора, да науча децата да обичат историята, да уважават бащиното огнище и традициите ни. Целогодишно пътувам, правя видеа, снимам, пиша, обработвам, чета, изследвам, сканирам, принтирам, ровя се в архиви, библиотеки и музеи, за да намеря и възродя забравената, подменена и дори изтрита българска история. Вече където и да отида хората ме разпознават, питат ме въпроси, говорим си с часове, когато имам време и възможност. Във всеки един град, дори по селата в Южна, Югозападна и Централна България знаят кой е Димитър Гилев. Канят ме в читалища, библиотеки и музеи в различни краища на страната. Получавам предложения да правя уроци по родолюбие като гост-лектор в университети и училища, но за съжаление много от тези инициативи се налага да ги отлагаме във времето заради противоепидемичните мерки. Всичко това е отражение на моята работа през годините. Радвам се, че хората оценят това, което правя, и вече близо 200 000 души са мои последователи в социалните мрежи и ме подкрепят. Това е моята най-свята мисия. За това живея.

- От няколко години работиш като учител по история в СУ „Д-р Петър Берон“. Откъде тази твоя любов по историята?

- Любовта ми към историята идва от самата история. Казвал съм го и в други интервюта, че тази моя страст към науката е от най-ранните ми години, когато се научих да чета и започнах да се интересувам от миналото ни. Още в 3 клас започнах да чета стари вестници и книги. Развих огромен интерес към историята, който с годините все повече се разпалваше. Всяко лято живеех на село, понеже съм от земеделско семейство. Свободното си време го прекарвах в четене на книги и гледане на исторически филми. Колкото повече научавах за историята ни, толкова повече бях убеден, че това ще стане моята най-голяма страст. Как да не обичаш историята, ако знаеш славното ни минало. Неизбежно е. Тръпки ме побиват като чета за Стара Велика България на кан Кубрат, за величието на древните българи, преди да се върнат на Дунава. Малко известен и прикриван факт в историята ни е, че българите НЕ идват за първи път на Балканите с Аспарух, а всъщност това е тяхното завръщане. Древните българи са били по нашите земи много по-рано от VII век. Без да влизам в подробни исторически справки ще Ви споделя, че Европа дължи съществуването си на България и българите. Ние спасихме континента от арабите и османците, като ги държахме на Балканите, далеч от сърцето му, и понасяхме най-тежките удари. Днешна Европа, такава, каквато я познаваме, е платена с българска кръв! Ние даваме писмеността на над 300 000 000 души по света. Наши свещеници, изпратени от княз Борис и цар Симеон, покръстват и ограмотяват всички балкански държави, включително и Русия. Да си спомним и за българските възрожденци - Паисий, Берон, Раковски, Левски, Ботев, Вазов, Бенковски и т.н.., списъкът е безкраен. Това са били най-уважаваните мъже на балканите, а някои от тях дори в Европа. Тези хора, тези будители имаха силата да променят света на българите и го направиха успешно. Събудиха един дълбоко заспал народ, смачкан физически и психически, а великаните от новата ни история като Стефан Стамболов поставиха нашето мило Отечество отново на картата на Европа като първостепенна сила на Балканите. Това е много малък процент от това, което трябва да знае всеки българин, но стига, за да се почувстваш горд и да развиеш любопитство към миналото си, то крие неизмерим героизъм!

- Какво е твоето послание, което искаш да бъде чуто от учениците ти?

- Казвам едно и също нещо не само на моите ученици, но и на всички мои последователи: Никога да не се срамуват, че са българи. Да помнят историята и да пазят българските традиции. Те ни запазиха като най-древния народ в Европа, с най-богатото и славно минало. Народ, който не познава историята си е като дърво без корен. Когато приемем в сърцата си, че сме наследници на най-великия народ на Балканите, тогава ще вървим напред. Това е най-важното, което трябва да знаят децата, и най-необходимото, за да развият горещо родолюбие в себе си.

- Лично на мен ми се струва, че отдавна вече у българина не гори този родолюбив пламък, който е бил в сърцата на предците ни. На какво, според теб, се дължи това родоотстъпничество?

- По тази тема мога да говоря с часове, понеже ми е голяма болка. В голяма част от съвремените българи липсват морал, ценностна система, чувство за дълг и чест, както и липса на уважение към историята и традициите. Днес всеки робува на зоната си на комфорт. Хората са се отдалечили много от духовната и историческа култура. Това е сериозен проблем, защото деморализира личността на човека. Въпреки че някои читатели най-вероятно няма да се съгласят с мен, аз мисля, че моралният упадък на народа и тоталното му духовно унищожаване започва още от 1944 г. и продължава до днес. Ако направим една обективна историческа справка, без да имаме пристрастия към партии и политици, всичко това се вижда като бял ден. Днес българинът не се интересува от историята си, понеже е психически смачкан роб на системата. Всеки иска да промени нещата, но само на думи, а трябват и дела!

- Освен учител, си и известен блогър, като твои онлайн уроци достигат до деца и извън пределите на България. Разкажи с какво друго се занимаваш... Какъв е твоят последен проект?

- Освен учител и историк, съм автор и на една книга. Това е моят „Сборник с лекции на Димитър Гилев“. В него съм писал по десет теми от Българското Възраждане, които смятам, че са забравени от българите. В моя сборник хората могат да прочетат за Тайните на Рибния буквар и процеса на неговото издаване. Писал съм за един от забравените съратници на Васил Левски - Матей Преображенски. Хвърлям светлина върху живота на родителите на Апостола - Гина и Иван Кунчеви. Също така развивам темите за големите български юнаци Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които, за съжаление, получават само няколко реда в учебниците по история. В моята книга хората могат да се запознаят и с истинското лице на Любен Каравелов и още няколко интересни теми от най-важната епоха в историята ни. В момента работя по новата си книга, която ще бъде посветена на един забравен български герой, революционер и съратник на Левски. Живот и здраве, ще я издам догодина. Работя и по издаването на книга с над 100 авторски български стихотворения, писани от една много възрастна жена от покрайнините на Търново. Тя се свърза с мен и ме помоли да препиша и издам нейната стихосбирка, посветена на България и българите. Автор съм и на десетки статии, които се публикуват в историческия сайт www.historytells.com. Сайтът е сравнително нов и тепърва ще го напълня с информация. Този проект e съвместен между мен и мои съратници, също историци. В моя Интернет проект „Древна България“ съм публикувал над хиляда статии за различни герои и събития през последните четири години. Всеки месец моята страница достига средно до 1 - 2 милиона души. Имам и други групи и страници, които достигат до десетки хиляди българи в България и чужбина. Всичко това е плод на много труд, лишения и средства. Последният проект, който заснех днес (б.ред.: 1.11.2021 г.), малко преди това интервю, беше за поредната забравена българска героиня в нашата история - Христина Хранова. Участвала е в пет войни и въстания. Наградена е с шест кръста „За храброст“. Тя е първата българска акушерка, работила по специалността си , както и първата жена водна спасителка в България. Ако на някой му е станало интересно и иска да знае повече за тази жена, може да изгледа проекта, който направих за нея, в моята страница „Древна България“ във Фейсбук.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА