В архивния фонд на Българското национално радио, съхраняващ гласовете на именити личности, се пази и запис на поручик Радул Милков, пионер на бойната авиация в България. Интервюто е правено през 1961 г., година преди кончината на националния герой. Пред микрофона той разказва за първите самолети на българската бойна авиация, за победното щурмуване на Одрин.
Роденият в Пловдив в семейство на свещеник Радул Милков завършва военната гимназия, след която и Военното училище в София през 1906 г. През 1912 г. завършва курс за пилоти в Немския имперски летателен клуб в Германия. Участва в Балканската война като пилот, командир на Първо аеропланно отделение, действащо при Одрин. Отделението се намира в местността „Малките ливади“ край освободения от българските войски Свиленград.
На 16 октомври 1912 г. със самолет „Албатрос F-2“ Милков извършва заедно с поручик Продан Таракчиев първия боен разузнавателен полет в историята на родната авиация. Мисията е изпълнена благополучно, макар и рискована, тъй като самолетите тогава летели на малка височина. Слабо информираните турски войници реагирали по-скоро с паника, виждайки новото крилато оръжие. Знаменателното събитие е отразено съвсем кратко в дневника за бойните действия на аеропланното отделение. То остава в историята като бойното кръщение на младата българска военна авиация. Двамата авиатори са наградени с военния орден „За храброст“.
На 14 ноември се осъществява първият групов боен полет в световната практика. Четири самолета, един от които пилотиран от Радул Милков, летят заедно и бомбардират одринската гара Караагач. В онези дни се поставя и началото на военновъздушната фотография. Р. Милков при изпълнение на бойна задача взема като наблюдател кореспондента на английския вестник „Дейли Скеч“ Гор. Поради малката скорост на фотоапарата и слабата чувствителност на фотоплаките, както и заради силните вибрации на самолета, снимките излизат не особено сполучливи. Р. Милков е и първият български авиационен кореспондент за чужбина по време на Балканската война.
Радул Милков се уволнява на 11 март 1920 г. като подполковник. Става активен член на управляващия БЗНС на Александър Стамболийски. На 9 юни 1923 г. е арестуван. След 1939 г. работи в самолетната фабрика „Капрони Български“ – Казанлък . Издава „Нашата авиация“ - месечно илюстровано списание за пропаганда на въздухоплавателното дело в България. През 1948 г. е произведен полковник от Военно въздушните сили на НРБ. Умира на 16 февруари 1962 г. в София.
През 1957 г. Милков замисля да напише своите спомени за историята на българската авиация, които завършва на 9 септември 1959 г. Те са озаглавени “Из страниците на българската военна авиация” и се състоят от две книги, всяка по две тетрадки, пише ст.н.с. д-р Николай Котев , изследовател в областта на военната история. За съжаление досега е открита само една тетрадка, която обхваща периода 1916 - 1919 г. Ръкописът на пилота-ветеран съдържа интересен момент за провеждането на първия авиационен празник в България – „Денят на Белите орли” на 18 ноември 1917 г.
Улици в Свиленград, София , Пловдив и с. Звездица, Варненска област, днес носят името на прославения пилот. А датата 16 октомври на неговия исторически полет е обявена през 1963 г. за Ден на българската авиация и военновъздушните сили.
Златка Михайлова
