Та да ти разпраям, Мите, изтъркаляха се три години кет не съм та видял, бя, та санким напреж да та питам ке си, ко си? Кат та гледам, харен ми са видиш. Върви ли търговийката, има ли алъш-вериш?
За меня ко да ти разпраям, направих 70 лазарника. За годините съм най-харния. Рекох си: глей си рахатя, ходи си за риба на Ардата, карай си моабетите. Там изкарвам коджа време. Стопи ли са мартенския сняг съм там доде падне първия по Димитровден. Там моабетите върът един слъд друг – от харни по харни. Та хапвам си, пийвам си...
Да ти кажа, я съм най-стария балъкчия по таа вода, други няма. Едни си отидоха от тоо свят, Бог да ги прости. И много други се отказаха. Я съм рекъл: докато мога да карам колата и да се качовам на лодка, ки съм там. Затва в касабата са показвам баскереть да фанат да ма търсят по диреците – демек че съм заминал при Свети Петър. Ама на, стифасах да ги сторя 70, демек юбиляр. Та таман на празника разбрах гачи имам базбая приятели. Ама от не така, а от коскожам години. Голям джумбиш, изненада ми сториха. Напрали ми голяма картина с много кадрота от моабетите, дет сме праили барабар с децата ни, харни моменти от празниците, които сме прекарали заедно, без да кажат на мене или жената - демек – изненада, сюрприз.
Дойдоха с голяма торта, бутилка вино с мое кадро и хубава честитка от семействата Мария и Иван Савови, Ваня и Янко Начеви, Дора и Васко Божинови, Златка и Иван Иванови, Мая и Димитър Димитрови, Валя Здравкова, Тони и Данчо Йорданови. Скъпи приятели, обичам ви!
Та, Мите, казвам ти, разреваха ме. Така не съм ревал кат дете да ма шамареше майка. Пък я често си праях за лабуть.
Та кет ти разпраям, Мите, залисан в моабети и рибарлъка, ни радио слушам, ни телевизор гледам. И кат са прибрах по Димитровден, нама кво да са прави, хванах да гледам телевизора, радиото да слушам и вестниците да чета. Друг пъть съм ти казвал, че я чета два вестника - „Стария мост“ оригинала /а, бе, Мите, имаше и друг „Мост“, ама гаче ли излезе камъшов, та Марица го засурна/ и „Стършел“. Другите ги барам с машата, оти много лъжат. Харно, ама в моя любим вестник един ден прочетох една голяма лъжа: някой кератия беше писал, че в куманистко, да интернираха роднините на избягалите към Запад, им разрешавали да вземат с тях и добитък. Е, тва е дърта лъжа. Моя роднина ми разказа, че са ги товарили в говежди вагони. Една от жените била бременна и на една от гарите поискала вода. Милиционерът отвънка й казал: „Ние ва караме да мрете, пък ти искаш вода!“. Търкалето Георги, сигя дето има хотел зад банката, е роден в такъв вагон. Тях ги интернираха, защото двамата му чичовци бяха побягнали на Запад.
Та ето това писание ма ядоса и затва реших да показвам лъжите на куманистите – старите и сегашните. Една от големите лъжи, които казват сигя, е че демокрацията опразнила селата. Селата ги опразни текезесето: зеха земята на хората и те побягнаха по градищата. Ако не беше текезесето, никой нямаше да си остави къщата и земята и да дойде в града. Я си мисля и съм слушал стари хора, които казваха: Ако си стоеше земята ни, синове или зетьове щяха да останат при нея. А като има млади хора в селото, ще има деца, училище, черква, поп, даскал, доктор. Това са думи на дядо Георги, мой комшия на Гарата.Те, куманистите, мислеха, че децата ми ще седат в ТКЗС. Ама не стана така. Те дойдоха в касабата и яз след тях. Е, затова опустя нашето село.
Та, Мите, и я реших да пиша до моя любим вестник за тея лъжи...
Христо Стефанов - Джапана
