26
Вт, Окт
20 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

/продължение /

Д-р Страшимир Дочков се установява в Свиленград през 1925г., след като напуска Одрин. Назначен е за околийски лекар в града – разрушен до основи по време на войните, изостанал, беден, без връзка почти със свободна България. Той настоява пред управата да се направят решителни промени - нови водоизточници, нови улици, канализация, улично осветление.

Дотогава местното население е пиело вода от кладенци (бунари) или направо от река Марица. Новият околийски доктор заявява недвусмислено нуждата от изграждане на тръбопровод, който да осигури чиста питейна вода в града и околните села.

Като лекар Дочков съобщава на кмета и общинските съветници мнението си по санитарните въпроси. Той им обръща внимание, че кланицата за животни има нужда от хладилник. Кметът Стойчо Старирадев оценява аргументите като убедителни и предлага да се изгради модерен хладилник към кланицата, отговарящ на съвременните изисквания за модерно охлаждане на продуктите. Тогава се взема решение заедно с хладилника за съхранение на сирене, кашкавал и месо, да се построи и покрит пазар (хали). Замисля се двигателят на хладилника да се използва едновременно и за осигуряване на електрическа енергия за уличното осветление на част от града. 

Тъй като аптечната дейност в града се увеличава, управата взема решение да се построи специализирано здание за 450 000 лева. През 1936 г. двуетажната стилна сграда на главната улица е завършена и е обзаведена с оригинални стелажи от орехово дърво. Д-р Дочков активно участва в създаването на новата общинска аптека, в която се нанася и градската амбулатория. Той се включва и при обособяването на аптеката като самостоятелно общинско предприятие.

Докато живее и работи в Свиленград д-р Дочков получава пълно съдействие на местните власти и на здравните служби в селищата от околията. Според протоколите на общинския съвет, когато той е влизал в кметствата, призован за съвети по здравни и други въпроси, всички чиновници и общински служители ставали на крака в знак на уважение и почит.

При обсъждането на общинския бюджет за 1933 г. Страшимир Дочков внася предложение да се отпусне кредит за борба с инфекциозните болести, тъй като градът се намира на границата с Турция, а тя по думите му е постоянен източник на зарази. На това заседание той настоява да се предвидят 100 хил. лева за лекуване на деца, без разлика на материалното им положение, в случай на зараза. За предпазване от епидемии предлага да се дадат 50 хил. лева, а останалите 50 хил. – за откриване на станция за бременни жени, родилки и кърмачета при градската амбулатория. Благодарение на здравните грижи, полагани от д-р Дочков за най- малките в Свиленград, детската смъртност в града и околията значително намалява.

Много от инициативите в Свиленград д-р Дочков осъществява с помощта на съпругата си Елена Фотева. След 20-те години на миналия век в града се настаняват много бежански семейства, които живеят в огромна нищета и бедност. За да бъде в помощ на родителите и сираците, семейство Дочкови осигурява безплатна ученическа трапезария и топла храна през зимните месеци за близо 200 деца. активното съдействие на лекаря в Свиленград се открива първият дневен детски дом. По това време местната кооперация „Коприна“ разширява производството си и от складове за съхранение на пашкули, каквато е била първоначалната дейност на бубарската кооперация, се превръща във фабрика за точене на естествена коприна. Във филатурата са наети близо 100 жени. В новата детска градина майките работнички могат да оставят децата си през деня – на грижите на надежден персонал. Начинанието се посреща с голяма радост и на следващата година детската градина е разширена, за да приема повече деца.

С негова помощ са построени красиви и хигиенични училищни сгради в повечето села из околията. С много усилия и труд той се включва в изграждането на модерно водоснабдяване на града и околностите му. Доставя помпи, прави ремонт на водоизточниците, защото е убеден че здравето на хората зависи много от хигиената и чистотата на питейната вода.

Чрез упорита работа и със съдействието на местните власти д-р Дочков създава здравни служби в 19 селища от околията.

В Свиленград Страшимир Дочков става автор на нещо революционно за края на 20-те години на миналия век – по негова инициатива в града се създава една от първите детски почивни станции в страната. Свиленград става пионер в тази област благодарение на околийския си лекар.

Безспорно, с безупречната си репутация като лекар и с факта, че владее седем чужди езика, д-р Дочков получава всеобщо уважение от местното население. Успял е да излекува много хора, чиито спомени дълги години ще му пресъздават образа на голям професионалист и много хуманна личност. Както правилно отбелязва и Александър Балабанов, „той бе отличен лекар, после в живота си, не гонеше нито слава, нито почести, нито имоти, а само добро да прави на човека“.

По-възрастните жители на града и досега още си спомнят за особената топлота, с която докторът преглежда болните. По думите им той е бил изключително загрижен и щедър към пациентите си. Всичко, което е припечелвал, е давал за обществена полза и за своите пациенти.4 Не си прави сметка, че може да изпадне в голямо бедствие, както се случва по-късно в живота му.

В мемоарите си Димитър Катерински, един от председателите на районния комитет на ВМРО, пише: „За жалост ние не можахме да му се отплатим, нито да му помогнем, когато той по-късно остана без средства“. Във вече споменатата статия във в. “Граничен хоризонт“ от 1991 г. Жанета Йорданова пише, че като лекар Дочков е имал възможност да натрупа състояние. Но той не построява нито къща, нито спестява пари, а напротив – след смъртта си оставя 7 000 лева дълг на своето семейство.

В същата статия синът му Васил Дочков разказва пред Жанета Йорданова какво си спомня от детството, прекарано в Свиленград. Когато д-р Дочков лекувал дете от бедно семейство, не само че не вземал пари за прегледа, а често дори вадел портфейла си и давал на майката пари за лекарства и отделно други за – мляко, мед и яйца, като казвал: „Булка, вземи – да се възстанови детето по-бързо“.

Друг случай, който той знаел от майка си Елена Дочкова, е също показателен за безграничната доброта и загриженост на доктора към децата. Случило се така, че дъщерята на валията в Одрин се разболяла тежко. За да намерят най-доброто лечение за нея, родителите ѝ отиват в Берлин. Там им казват, че в България има много добър специалист – д-р Дочков, който е техен възпитаник. Разбрали, че напразно са били толкова път, родителите на момичето се връщат в София и търсят там препоръчания доктор, защото смятат, че той е вече много известен лекар и навярно работи в столицата. Но, за тяхно учудване, след дълго търсене го откриват да практикува в Свиленград. Д-р Дочков наистина помага на болното момиче и в знак на благодарност турския управител му дава кесия с жълтици. Но скромният и благороден лекар отказва да я приеме. Взема само една жълтица, която по-късно дава на снаха си, а останалите помолил да бъдат дадени на бедните деца.

Интересен факт е, че Страшимир Дочков е лекувал някои от пациентите си в Свиленград с иглотерапия. Използвал е игли от платина, за да лекува различни заболявания. Тъй като специалността му е хирургия, той я практикувал и в Свиленград. Правил е операциите в амбулаторни условия. Имало е случай, при който спасил с операция човек, когото в София медиците смятали за обречен. Този пациент, не само оздравява, но и надживява хирурга си – д-р Дочков.

В периода от 1925 до 1936 г. името на доктор Дочков е свързано и с други инициативи в местния обществен живот. Известен е приносът му за възстановяване на градското читалище.

През 1923 г., непосредствено след двете Балкански войни и Първата световна война, в стремежа си да подтикне населението към по-активна просветна дейност, читалищното настоятелство настоява пред Окръжната постоянна комисия в Хасково при подготвяне на общинските бюджети да се предвиди сума за построяване на читалищен салон за тържества и театрални представления в Свиленград. През следващата година управителният съвет решава да покани официално дружествата в града – ловджийското, учителското, женското и др. – за общи действия по построяване на читалищен салон. Тогава неколцина будни граждани, сред които и д-р Страшимир Дочков правят по-смело предложение – да се изгради собствен читалищен дом. Започва се една неуморна дейност по защитата на проекта пред общината, пред частни лица и организации, която след много труд се увенчава с успех.

На 12 април 1925 г. на поредното годишно събрание е избран нов състав на управителния съвет на читалището. В него са избрани: председател – Бл. Златарев; секретар – Ставри Бояджиев; касиер – Христо Дянков и трима членове: д-р Дочков, Стойчо Петров и Стойко Илиев. Новото настоятелство има за задача да проучи въпроса за спешната нужда от читалищен салон. Трябва да направи и нужните постъпки пред институциите за подкрепа, за да се започне незабавно работа и ако е нужно, да се потърси и сключи заем.

През тази и следващата година, с помощта на цялото гражданство, местните кооперации и Популярна банка се събират парични средства и строителни материали за издигането на читалищната сграда. Но въпреки всичко, набраните средства от помощи, дарения и др. са недостатъчни. На читалището са преведени 70 000 лв., за да завърши строителството на собствена сграда. Малко по-късно настоятелството взема заем от местната Популярна банка в размер на 210 000 лв. и решава да изгради само големия театрален салон, без останалите части от плана.

Заради големите заслуги на Страшимир Дочков към читалищната дейност в града през този период той няколко поредни години е избиран за член на настоятелството. В зимните месеци на 1925 г. за местните читалищни дейци настъпва малък празник, когато разбират, че известният български писател Антон Страшимиров, който е приятел на д-р Дочков от ученическите години, ще посети града и ще проведе няколко литературни лекции. С големи усилия, в края на 1927 г., читалищната сграда е завършена, но без странични помещения. Свиленградчани посрещат новата 1928 г. в нов салон, с много радост и надежди. Тази голяма придобивка за града и неговите жители е осъществена благодарение на подкрепата, която дава свиленградската община и на събраните помощи от читалищните членове и свиленградската общественост. По сведения на Иван Чончев, с активното съдействие на д-р Страшимир Дочков, свиленградската Популярна банка, в продължение на три години опрощава читалищния дълг за строежа на сградата. Банката опрощава над 200 000 лв. дългове на читалище „Просвета“.

Въпреки ентусиазма след откриване на новата читалищна сграда продължават да липсват средства за пълноценното разгръщане на читалищна дейност. Следват много инициативи за привличане на повече граждани в читалището. Според повечето членове на управителния съвет, първо трябва да се привлекат младежите, членовете на спортни организации, местната интелигенция, след това да се организират курсове по ограмотяване и професионална подготовка на населението.

Но именно д-р Дочков е човекът, който поставя пред ръководството най-болезнения проблем. Според него, за да се засили просветната дейност на читалището, която е и основната му цел – е необходимо да се ускори организирането на читалищна библиотека.9 Син на печатар, издател и редактор, Страшимир Дочков ясно осъзнава, че читалищната традиция е родолюбивата искра, която трябва да продължава да тлее, за да се съхрани градът с неговите традиции и култура, за да продължи напред в бъдещето.

На снимките: 1.Популярна банка. Пощенска кщартичка, 1936 г. 2. Свиленград. Общ изглед. Пощенска картичка, 1937 г. 3, 4. Строителство на градските хали през 30-те години на XX век. 5. Застилане на улица през 30-те години на XX век. Фотограф: Ат. Марашев. 6. Градската баня през 30-те години на XX век

 

 Елена Влашева

/продължава/