19
Сря, Фев
30 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

/Продължение/

Страшимир Иванов Дочков се ражда в Цариград на 20 февруари 1873 г. След Освобождението семейството му се премества в Сливен и Страшимир учи в местната прогимназия.

В Сливен той е съученик с бъдещия писател Антон Страшимиров, с когото го свързва истинско приятелство. Като завършва прогимназиален курс, се премества в Бургас и учи до пети клас. После младежът се записва в Пловдивската мъжка гимназия.

През 1890 г. заминава за Солун и постъпва в прочутата българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. По онова време тя е един от най-значимите български просветни центрове в Македония и Одринско. Училището е истинско огнище на българщината и тук се формира светогледът на редица революционери, участвали впоследствие в националноосвободителните борби. Патриотичното възпитание в гимназията и кипежът сред учениците там оформят и революционните черти в мирогледа на Страшимир Дочков.

Правдиво описание на гимназията е направил един от първите ѝ директори Божил Райнов: „Няма да преувеличим, ако открито и смело кажем, че учителите на Солунската гимназия от оная епоха си наложиха великата задача да създадат хора деятелни, самоотвержени, патриоти, честни, с твърд характер“.

Но не само тежката съдба на останалите във вилаетите българи и тяхното освобождение вълнуват младия Дочков. Той става радетел и за социални правдини. В гимназиалните си години Страшимир е въодушевен от социалистическите идеи, които са модерни както в Европа, така и на Балканите. Още като ученик започва активно да сътрудничи и издава материали в социалистическите издания в княжество България – сп. „Ново време“, в. „Работник“ и в. „Социалист“.

През 1894 г. Страшимир Дочков завършва десетия випуск на Солунската гимназията с отличен успех. По негова препоръка там е приет първият му братовчед Милош Данов, син на известния просветител Христо Г. Данов. През същата година младият Дочков заминава за Одеса, за да следва естествени науки в Новоросийския университет. Включва се в работата на студентския социалистически кръжок. В документ на Департамента на полицията от 1895 г. сe съдържат имената на редица българи, сред които и младият Дочков, които за участието им в революционни кръжоци са изгонени от Русия.Страшимир Дочков се завръща в България и става учител в гимназията в Чирпан. Тук по това време е и Пейо Яворов, с когото се сприятеляват и имат много общи идеи и дейности. За този период намираме сведения в книгата на Ганка Найденова–Стоилова за Яворов: „Тъкмо през есента на 1895 г., когато Яворов се връща от София…в Чирпан условията са се твърде много променили. През тази есен в града идват отвън няколко учители, все будни младежи, запалени от социализма. Между тях личат Страшимир Дочков, естественик, който скоро става любимец на учениците от класното училище, Борис Сакъзов, брат на Янко Сакъзов, Георги Кованов, химик, Борис Зографов, Д. Дечев (по- късно професор по класическа филология) и др…Нова, свежа струя нахлува в живота на заспалото еснафско градче. Читалището заработва отново, създава се местна театрална група от учителите, която изнася само през една зима няколко сериозни пиеси…Създават се първите вечерни училища за занаятчийските работници, научни кръжоци, в които участват и ученици…Много скоро всички тези млади хора със сродни идеи и души образуват една общност, която съвсем естествено прераства в социалдемократическа партийна група.

Според историко-литературното изследване на Ганка Найденова, Яворов е секретар и организатор на социалистическата група, която обхваща към 30-40 души. Приятелството на Страшимир Дочков с Яворов от този период се основава на близките им политически възгледи и на желанието им да се борят за освобождението на българите в Македония и Тракия. Тази дружба с Яворов продължава и по-късно, в студентските години на Дочков. Когато през ваканциите той се завръща от Германия и отсяда в дома на Пейо Гарвалов, там чести гости са Яворов, Гоце Делчев, Яне Сандански, Христо Чернопеев и др. По време на тези срещи те обсъждат предимно въпроси на националнореволюционното движение в Македония и Одринско.

През 1897 г. в Чирпан са уволнени учителите социалисти, сред които и Страшимир Дочков. С финансова помощ от по-големия си брат Атила и цариградския българин Собаджиев на следващата 1898 г. той заминава за Швейцария, където записва медицина в Женевския университет. Две години по-късно Дочков се прехвърля в университета в Берлин, защото смята, че там ще получи по-добро образование от големите имена на европейската медицина. Петте години на следване, прекарани в Берлин от 1900 до 1905 г., са време на добро професионално обучение, но освен това и на плодотворна научна, литературна, критическа и политическа революционна дейност.

За личността на Дочков и влиянието му сред българската студентска емиграция в Берлин свидетелства проф. Александър Балабанов, по същото време студент в Германия. В своето автобиографично произведение „И аз на тоя свят“ той споделя следното за живота си в Берлин: “…там имаше една група също най-събудени и дейни българи, с които ми бе много приятно не само да се срещам, ами и да се препирам и дори да се карам и да бъда с тях по-често. Някои от тях бяха: преди всичко благородният, вечно услужлив, в значението на всички букви на думата човеколюбивият Страшимир Дочков...“. А по-нататък Балабанов продължава: „…авторитетът на споменатия вече Страшимир Дочков бе безграничен. Не с амбиция, не със сила, не с някаква суетност, а само и просто със своята безкрайна доброта и със своето човешко схващане на всички човешки работи – той бе покорил всички на себе си в своето комунистическо учение. Неговите мисли се вземаха за безпогрешни, той ни пленяваше всички…И за това не с ирония, а с истинско чувство бе наричан Папата…Той им бе папа и седеше на челното място на голямата маса…Папа.

В периода на следването си Дочков се занимава и с литературна дейност. Превежда произведения на талантливи прогресивни руски писатели. Според Стилиян Чилингиров преводът му на „Пъстри писма“ от Салтиков-Щедрин, направен под псевдонима „Очков“, е един от най-добрите преводи по онова време.

В Германия Страшимир Дочков работи активно и в пълна тайна за целите на националната кауза. Отраснал в будно възрожденско семейство, завършил школата на Солунската гимназия, той вече от десетилетие е свързал живота си с делото за освобождението на българите в Македония и Тракия. Страшимир Дочков става посредник за закупуване на оръжие и изпращането му в България. Свидетелство за това е писмо на Гоце Делчев до Тома Карайовов от лятото на 1903 г. В писмото Делчев дава указания как да действа пратеникът на ВМРО в Берлин, когато се срещне с „Доктора“ (Дочков) и как точно да бъдат изпратени боеприпасите за нуждите на освободителното движение.

Страшимир Дочков завършва семестриално висшето си медицинско образование в Германия през 1905 г. След известно забавяне, поради липса на средства, защитава докторска дисертация и получава степен „Доктор на медицинските науки“. Преподавателите му в Берлинския университет оценяват достойно качествата на младия български лекар и го канят да остане на работа в университета. Покана за работа вече д-р Дочков получава и от частната клиника на известния берлински професор д-р Бергман. Това е жест, не много често срещан в Германия по онова време, и въпреки големите перспективи, Страшимир Дочков отказва с мотива, че точно сега Родината му се нуждае от него.

Елена Влашева

На снимките: 1. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“в Солун

2. Честване на 11 май в гимназията в Солун

3. Неизвестен лекар, д-р Иванов и д-р Страшимир Дочков. Фотография на Иван Карастоянов

/Следва/