Почина Иванка Балабанова – жената, която посвети живота си, чувствата си, въжделенията си, посвети себе си на големия български поет Ивайло Балабанов.
Отиде си неговата муза, неговата единствена Ваня... „А муза посидела и ушла...“
Смъртта е настъпила след нелеп инцидент.
Съболезнования, Ивайло, приятелю!
Съболезнования за тежката загуба и на децата на Ваня - дъщерята Неда и сина Димитър. Гордейте се с майка си! Помнете я!
Ние също няма да я забравим.
ОЧИ
На Ваня
С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, Господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?
Как така бяла птица и гарван в едно съчетаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
декември край мен мирише на цъфнали ябълки.
И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
с ъс слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.
Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!
Ивайло Балабанов
