23
Чет, Май
13 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Проучване на тема „Производството на бубено семе-греньорството в Свиленградско“ е публикувано в сборника „ Паметта за традицията“. Изданието е на етнографския музей на открито „Етър“. Автор на изследването е известният етнолог доц. д-р Георги Граматиков, дългогодишен директор на Регионалния исторически музей в Хасково.

Бубарството, семеен поминък до средата на 20 век, е неделима част от производството на бубено семе- греньорството. Документи доказват, че от цветущите бубарски райони на нашите земи, в това число и земите на Свиленградска околия , от 1850 г. до 1860 г. са произвеждани и изнасяни ежегодно стотици килограми бубено семе, използвано от бубохранители главно във Франция и Италия, а също в райони на Османската империя. „Цариградски вестник“ и други български вестници отделят място на страниците си на този поминък.

През 1907 г. свиленградчаните Христо Дянков, Александър Попов и Желязко Метларов завършват курсове по греньорство в намиращия се на Пътя на коприната град Бруса/днес Бурса/. Това са първите квалифицирани местни греньори в града, които години наред заемат първостепенно място в производството на бубено семе, отбелязва доц. д-р Георги Граматиков. Друг свиленградчанин - Спас Добрев завършва по-късно курсове в Образцов чифлик край Русе.

В края на 19 в. и началото на 20 в. населението на Свиленград и околните села произвежда годишно до 3500 унции бубено семе, а за отглеждането на бубите се изграждат специални къщи с чардаци. Формират се големи градски фамилии, които държат първенство в производството на пашкули: Бояджиеви, Хаджипетрови, Сарколеви, Марашлиеви, Братя Гачеви. В домашната копринена индустрия по-известни са имената на хаджи Грудю и дядо Тодор, които през 1905 г. представят на вилаетската изложба в Одрин бяла и жълта домашно точена коприна и получават медали.

В периода от 1922 до 1932 г. в Свиленградска околия е отгледано средно от 5000 до 5500 унции бубено семе. Шесетима греньори работят и в с. Любимец: Александър Вапцаров, Александър Николов, Кера Яйцарова,, Веса Топалова, Кера Козалиева, Георги Кожухаров. При кооперация „Коприна“ в Свиленград през 1932 г. се открива първият селекционен пост, клон на Опитната държавна бубарска станция във Враца, с цел да се типизира и уницифицира пашкуленото производство в Южна България. За това съобщава и вестник “Свиленградски глас“, където е публикувана статия на агронома Михаил Георгиев. Списание „Бубарски преглед“ помества статия на свиленградския греньор Караманов, в която се казва, че производството на бубено семе трябва да се постави на по-модерни, научни начала.

Греньорството, което е неразривно свързано с пашкулопроизводството, играе важна роля в стопанския живот на свиленградчани през вековете, пише доц. д-р Георги Граматиков.

Публикуваната в сборника научна статия е част от монографията „Бубарството и копринарството в Свиленград “ В нея авторът се позовава на множество документи от архиви и музеи, научни трудове, периодични издания. Ръкописът обаче още не е отпечатан. Идеята той да види бял свят с финансовата подкрепа на Свиленград засега не е осъществена. След като инициативата за уреждане на музейна експозиция за бубарството потъна в забрава, може би ще се намерят радетели Свиленград да има писана история за поминъка, дал името на града навеки.

Междувременно отделни глави от монографията ще бъдат отпечатани и в други авторитетни научни издания. 

Изследванията на доц. д-р Георги Граматиков са посветени на проблемите на българската етнология и история, на историята на селищата от Хасковския регион и др. Неговите монографиите „Узунджовският панаир“, „Хасковските минерални бани“ и „Традиционното производство на хранителни растителни масла в българските земи през ХV – ХХ век“ са издадени от Института по етнология и фолклор с етнографски музей при БАН – София. Автор е и на монографиите „Индустриалецът и дарителят Стойчо Марчев“, „История на Народно читалище „Заря“ – Хасково 1858 – 2008 г.“, „История на град Ивайловград 1912 – 1944 година“ и „Хор „Родна песен“ по широкият друм на голямото хорово изкуство“. В съавторство пише двутомна „История на град Хасково“, „История на град Харманли“, „Димитровград. Кратък исторически очерк“ и „История на село Сираково“. През 2007 г. е избран и включен в престижното издание „2000 бележити интелектуалци на ХХІ век“ на Международния библиографски център – Кеймбридж, Великобритания. Член е на Тракийския научен институт.

Златка Михайлова