05
Вт, Ное
24 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Интервю с Николай Колев, издател и главен редактор на в. “Старият мост”

На 6-и януари т.г. вестник „Старият мост” навършва 25 години. Точно на тази дата през 1994 г. на бял свят се появява първият му брой. От тогава досега са издадени точно 1289 броя – рекорд в цялата история на периодичния печат в Свиленград. По повод юбилея разговаряме с издателя и главен редактор на вестника Николай Колев

- Г- н Колев, на 6-и януари т.г. вестник „Старият мост” има юбилей – навършва 25 години. Как бихте определили тази възраст – като младежка или зряла ?

- Младежка по дух и зряла по опит и установени традиции. Ако направя паралел с човешкия живот, вече сме възмъжали. Това – в кръга на шегата. Иначе 25 години е сериозен период, особено за един местен вестник. Впрочем, „Старият мост“ е един от първите частни вестници, появили се в България в годините на демокрацията, и от малкото оцелели толкова време

- Как решихте да издавате вестника?

- Преди да създам „Старият мост” бях главен редактор на общинския вестник „Граничен хоризонт“, който през 1991 г. преименувахме на „Мост“. В уводната статия на първия брой тогава писах защо избрахме това име. С екипа, който ръководех, издавахме близо три години „Мост“-а. Вестникът достигна завиден тираж и се радваше на изключителен читателски интерес. Статутът му на общинско издание обаче позволяваше на местната власт да се меси в редакционната политика. Тогава реших да създам независим вестник, като споделих идеята с редакционния екип, който я прие въодушевено. Всички до един напуснаха общинската редакция и дойдоха с мен.

- Как се спряхте на името „Старият мост“?

- С екипа умувахме как да кръстим новия вестник. Искахме по някакъв начин да запазим в наименованието думичката „мост“, защото имахме и моралното, и професионалното право на това/все пак ние създадохме и наложихме този вестник/. Един ден, след като обсъждахме различните варианти в ресторант „Микс“, идеята дойде от собственика на заведението Владимир Овчаров. И досега си спомням как подскочих, когато той предложи отпред да сложим „старият“, мотивирайки се, че така най-добре се подчертава кой е истинският/старият/ мост.

- 25 години по-късно „Старият мост” продължава да се радва на завиден читателски интерес. Как постигате това?

- Аз не искам да хваля собственото си издание. Не мога обаче да скрия, че съм удовлетворен. „Старият мост“ държи всички рекорди от началото на вестникоиздаването в Свиленград досега. Той е с най-много издадени броеве, първият седмичен, първият осемстраничен и първият цветен вестник тук. От 11 години вестникът има и електронно издание и се чете от много наши сънародници в различни краища на света. Най-важното за мен обаче е високото читателско доверие, както и оценката на специалистите.

- Все пак, на какво се дължи високото читателско доверие?

- Журналистиката е като всяка друга професия. Искат се познания, умения, труд. Но и още нещо, за да бъде истинска – свобода и безпристрастност. Зависимият журналист няма как да си служи свободно със словото и да бъде обективен. Той сам си налага цензура, дори директно да не му слагат пранги

- Напълно независими медии и журналисти обаче няма...

- Така е, но има една граница на компромисите, която не трябва да се прекрачва. Отвъд нея са подмазвачеството, мижитурството, продажността. Това най-вече се отнася по отношението към властимащите. Истинското свободно слово винаги е било критично към управляващите, така да се каже техен коректив. Така е по целия свят, поне в цивилизования. Лесно е да демонстрираш бабаитлък към по-слабия, към беззащитния, към опозицията, от която почти нищо не зависи. Да бъдеш критичен към силните на деня се изисква освен доблест, и кураж.

- По-прагматично е обаче да обслужващ властта, по-доходно е, не само по-безопасно...

- Разбира се, но тогава се превръщаш в придворен слуга. Журналистът трябва да бъде слуга единствено на обществото. За съжаление, нашата професия все повече се комерсализира и чалгализира.

- Все пак една медия трябва и да печели, как се издържа един вестник, например?

- Основно от приходите от реклама. Постъпленията от продажбата са символични, те дори не покриват разходите по отпечатването. Ненормално е, но в момента едно кафе струва повече от един вестник. Разбира се, близките до властта медии биват захранвани, както и такива обслужващи корпоративни интереси.

- Рискована професия ли е журналистиката?

- Истинската – да. Според някои международни изследователи – на трето място по рискови ситуации.

- Вие имали ли сте сериозни проблеми след публикации в „Старият мост”?

- Случвало се е, но това е част от професията.

- Спомням си, че преди години в дома ви беше хвърлено взривно устройство.

- Да, това беше през 1996 г.- 400-грамова тротилова шашка в двора ми разтърси целия град. В никакъв случай обаче не се смятам за жертва на покушение, въпреки че семейството ми тогава изкара голям късмет. През тези години много мои колеги в страната наистина пострадаха сериозно, някои дори - трагично. Те заслужават поклон.

- Може би това е причината българската журналистика в преобладаващата си част да е по-предпазлива?

- Не само. В миналогодишната класация на международната организация „Репортери без граници“ България е класирана на последно място в ЕС по свобода на словото. В планетарен мащаб сме поставени на 111 позиция, след Македония и Боливия.

 - Може ли да се каже, че каквато е държавата, такава е и журналистиката ни?

- Може, но донякъде. Според мен по-важно е обществото. В страни, в които има активно гражданско общество, демократичните принципи и свободата на словото са много по-силни. Ако хората проявяват инициативност, сигнализират за нередности, отстояват правата си, и медиите ще бъдат по-мотивирани и окуражени да защитават истината.

- Да завършим с нещо по-ведро – най-приятните ви преживявания в професионален план през тези 25 години?

- Те са много. В момента се сещам за три. На първо място участието ми в националното жури за престижните журналистически награди „Паница“ през 2004 г., нещо, което приех не толкова като лично признание, колкото като оценка за вестника, който оглавявам. Изключително приятни изненади за мен бяха две излъчвания по националния телевизионен ефир. Първото беше през 1998 г., когато новините в централната емисия на БНТ започнаха с показване и цитиране на вестник „Старият мост“. Другото подобно нещо се случи в Шоуто на Слави по БТВ, когато гост му беше Милко Калайджиев. Колеги тогава ми се обадиха и казаха, че това е прецедент. Незабравими за всички от редакцията ще останат и организираните от вестника коледни шоу-програми „Златната паница“ с участието на именити български изпълнители като Йорданка Христова, Васил Найденов, Тони Димитрова, Орлин Горанов, Илия Ангелов, Теди Кацарова, Иван Балсамаджиев и др. „Старият мост“ организира през 1994 г. и първия в Свиленград конкурс „Мис Свилена“, специални гости на който бяха Силвия Кацарова и Павел Попандов. Разбира се, незабравимо за мен ще остане посещението ми в Страсбург по покана на Европейския парламент и срещите ми с председателя на европейската комисия Жозе Мануел Барозу, председателя на ЕНП Джоузеф Дол и евродепутати. Ще запомня и срещата ми по време на семинар в германското посолство с посланик н. п. Матиас Хьопфнер, когото имах честта да интервюирам, професионалните ми контакти с президентите Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, с министър-председателите Стефан Софиянски, Иван Костов, Бойко Борисов и др.

- Някои твърдят, че „Старият мост“ се е превърнал в институция...

- Дано да е така, това би ме радвало.

- Какво бихте искали да си пожелаете занапред?

- Първо, искам да благодаря на хилядите читатели на „Старият мост“ за високото доверие към вестника. Да им пожелая да са здрави, ведри, да съхранят усета си към стойностните неща в живота и, ако е рекъл Господ, още дълги години да си бъдем взаимно полезни. Искам да благодаря и на всички журналисти, които през тези години са работили в редакцията. Без техния професионализъм и гражданска позиция вестникът не би имал успех.