14
Пет, Дек
13 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Българското училище се нуждае най-много от разбиране

Мариян Боянов е роден на 30 август 1979 г. в Хасково. Средното си образование завършва в ЕСПУ „Желязко Терпешев“ в Любимец. Завършил е ПУ „Паисий Хилендарски“ със специалност „Биология и химия“. От 2007 г. работи в системата на образованието, като учител в ОУ „Хр. Ботев“ - Левка, а по-късно и като директор на същото училище. От 2012 г. след спечелен конкурс поема управлението на най-голямото училище в общината - СУ „Д-р Петър Берон“:

- Г-н Боянов, с какви нови идеи започвате новата учебна година?

- Винаги съм се стремял в училище да бъдем обърнати към новото, стъпвайки здраво на добрите традиции, които сме наследили от нашите предшественици. И през тази година в СУ „Д-р Петър Берон“ ще работим в посока на това не само да даваме знания на нашите ученици, но и да направим всяко дете значимо и важно, да открием новатора, креативната личност и твореца у всеки ученик, да го накараме да повярва в себе си и възможностите си.

- Има ли нови учители и по какво ще преподават те? Срещате ли проблем с кадрите и каква е средната възраст на преподавателите в СУ „Д-р Петър Берон“?

- Обявили сме свободни работни места за учител по музика в начален етап, учител по математика и информатика в прогимназиален етап, учител в начален етап и учител по история и цивилизация. В последните шест години наемаме учители по различни учебни предмети и засега не сме имали кадрови проблеми. Средната възраст на преподавателите, досещате се сами, не се различава от тази в страната. Голяма част от преподавателите са над 40 и 50 години, но постепенно в училището навлизат и млади хора. Това е добра възможност за взаимодействие между опита и зрелостта, от една страна, и ентусиазма на младостта, от друга, а това е от полза за всички.

- Има ли интерес от страна на младите хора към учителската професия?

- Смея да твърдя, че има. За работа при нас кандидатстват все повече млади хора, въпреки че проблемите в образователната система са добре известни. Радвам се, че все повече наши ученици се ориентират към педагогически специалности и са мотивирани да работят като учители.

- Призвание ли е тази професия? Може ли всеки да бъде учител?

- Всяка професия изисква да имаш призвание за нея. Особено учителската, защото детската душа е като бял лист хартия и до голяма степен от учителя зависи какво ще бъде написано на нея. Ние работим с най- крехкия материал - детската душа, и освен знания ни трябват много обич, търпение, толерантност, способност да съпреживяваме.

- С какви чувства ще влезе българският учител в класната стая на 17 септември?

- Не мога да говоря от името на българския учител, но за себе си и колегите си мога да кажа, че както всяка година, започваме с надежда, с нагласата да постигнем високи резултати в работата си, но и с ясното съзнание, че ще имаме много трудности, допълнително натоварване, напрежение.

- Каква е тенденцията с първолаците – намаляват или се увеличават те с всяка изминала година?

- В последните години имаме устойчивост в броя на учениците в първи клас. Приемът преминава без сътресения, надявам се, че тази тенденция ще се запази.

- В света на новите технологии имам чувството, че децата са с една крачка пред учителите си. Опасно ли е според вас това? Има ли разминаване между учители и ученици?

- Не бива да подценяваме учителите по отношение на работата с новите технологии, мнозинството от тях ги прилагат успешно. Ние сме наясно, че ако изостанем от учениците, ще заговорим на различен език. Но да напомня, че освен удобствата, които носят съвременните технологии, те крият и опасности за подрастващите. За да се избегнат те, децата, родителите и учителите им трябва да бъдат дигитално грамотни и да не се занижава родителският контрол по отношение на използването им.

- Има ли програми за повишаване на квалификацията на преподавателите?

- Разбира се, в училище по утвърден план се провежда не само вътрешна квалификация, но и с участието на външни обучители. Всяка година преподавателите преминават обучение по избран от тях проблем. През пролетта например обект на обучение бяха т.нар. „облачни технологии“ в учебния процес, свързани с използването на нови технологии.

- Преди да станете директор сте били учител по биология и химия. Лично Вас на какво ви научи тази професия? На какво успяхте да научите вашите ученици и на какво ви научиха те?

- Човек научава много неща, ако има желание да го направи. Научи ме например да ценя повече времето и да го разпределям правилно. Да бъда по-търпелив, да търся новото в професията и възпитанието на децата, да ценя повече тяхното мнение. Опитвам се да науча и учениците си на това.

- Какво дава и съответно взема учителската професия?

- Дава много: удовлетворение, когато видиш резултатите от труда си, обич, приятелство, уважение. Взема понякога от личното време и времето за семейството; спокойствието, че след приключването на работния ден нямаш повече служебни ангажименти. Работното време за учителя е много относително и много разтегливо понятие.

- Унизен ли е родният учител?

- Аз лично не съм се чувствал унизен, но това е въпрос на вътрешна нагласа. Може да съм ядосан, когато хора, които са далеч от образованието, дават оценки и се опитват да формират мнения и нагласи, но не и унизен. Да, въпросът с учителските заплати е широко известен в обществото от десетилетия, но аз смятам, че недостойното понякога заплащане унизява не учителя, а обществото, което така оценява труда на хората, на които поверява бъдещето на децата си, а и на страната.

- От какво най-много се нуждае българското училище сега?

- Разбиране - от родителите, обществеността, отговорните за образованието фактори. Осъзнаването, че ценностите и поведението на личността се възпитават не само в училище, а и от заобикалящата среда. По-скоро децата пренасят проблемите от „външния свят“ в училище. Да забравим въпроса, който някога възрастните хора задаваха често към непослушните: „На това ли ви учат в училище“ и да се осъзнае, че всички учат на нещо децата.

- Какво е най-голямото предизвикателство в нашето образование?

- Да изграждаме личности с морал, мотивация и ясни цели. - Какво пожелавате на колегите си за новата учебна година? - Здраве, разбира се. Много търпение, нови успехи и удовлетворение от работата.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА