16
Пет, Ное
18 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

У нас не обичат умния, можещия, успешния, споделя видният наш социолог. В най-новата си книга „Феноменология на чувствата“ професорът обръща специално внимание на консумативното общество, конформизма, равнодушието като социални факти у нас сега

Георги Фотев е роден в свиленградското село Димитровче. Почетен професор на Нов български университет. Автор е на голям брой научни публикации у нас и в чужбина. Той е национален програмен директор на „Изследванe на европейските ценности“ (European Values Study). Действителен член на Европейската академия на науките и изкуствата (European Academy of Sciences and Arts) от 1993 г. Министър на науката и висшето образование (1991). Три мандата е бил директор на Института по социология към БАН.

Сред основните му трудове са книгите: „Социална реалност и въображение“ (1986, изд. на гръцки език в Атина, 1996), „История на социологията“, том 1–2 (1993), „Другият етнос“ (1994), „Ethnicity, Religion and Politics“ (1999), „Криза на легитимността“ (1999), „Граници на политиката“ (2001), „Диалогична социология“ (2004), „Дисциплинарна структура на социологията“ (2006), „Дългата нощ на комунизма в България“ (2008), „Ценности срещу безпорядък“ (2009), „Българската меланхолия“ (2010), „Сфери на ценностите“ (2012), „Смисъл и разбиране“ (2014), „Човешката несигурност“ (2016), Социологията като строга наука (2018), „Феноменология на чувствата“ (2018) и др. В чест на проф. Фотев е публикуван сборникът „Светове в социологията“ (2006) с участие на негови ученици, колеги и на световни имена в социологията като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъръуей и др

. - Проф. Фотев, може ли накратко да обрисувате картина на българското общество в момента, каква би била тя? Какви сме, накъде отиваме, имаме ли свой собствен път?

- България има много драматична историческа участ. Многократно е правен погрешен избор. Не сме се научили да гледаме мъжествено на заблудите от миналото. Моята книга „Българската меланхолия“, публикувана преди няколко години, се занимава с дълбочините на българското само-преживяването и завършва с извода за необходимостта от вяра в нашите възможности като народ. Верният исторически избор е членството ни в НАТО и в Европейския съюз. Ако поставяме това под въпрос, за съжаление има такива измамници, сме загубени.

- Вие сте изследовател на човешките взаимоотношения. Как са се развивали в нашата страна те от времето на тоталитаризма досега?

- В една от моите книги употребявам метафората „опакованото общество“, която се отнася за живота в условията на тоталитарно-комунистическата система. Метафората е повлияна от естетиката на световно известния български творец Христо Явашев, познат в цял свят като Кристо. Той се е отказал от българската си идентичност. Решението на този знаменит артист ни натъжава, но не се питаме защо Христо е избрал да е Кристо. Има горчиви причини. Разопаковането на обществото извади наяве нелицеприятна картина. Виновна била демокрацията. Искам България да стане уютна страна. Това не е фантазия. Възможно е.

- В новата си книга „Феноменология на чувствата“ специално място отделяте за безразличието, консумативното общество, конформизма, равнодушието като социални факти. Това ли е най-големия социален бич в момента?

- Безразличието е най-опасната настроеност на човека към другия човек, към ближните и към себе си. Казвам ви: не подценявайте безразличието. То е по-страшно от омразата и от други основни негативни чувства. Безразличието е лишено от смисъл съществуване (екзистенция). Нощта на безразличието в обществото е населена с чудовища. Помислете.

- Казвате, че безразличието не трябва да навява меланхолия, а да ни кара да отговаряме с дела. От какви практически действия най-много се нуждаем сега?

- Нуждаем се от нови форми на солидарност.

- Защо, според Вас, сме на опашката и в социално, и в икономическо, а и в духовно отношение в Европейския съюз, където сме членове вече 10 години?

- За мен е нетърпимо да сме на дъното. През тази година тече петата вълна на Европейското изследване на ценностите (European Values Study), което обхваща 47 европейски страни и се провежда в интервал от 10 години. Аз съм един от ръководителите на този мега проект. В България приключихме и сме сред десетината страни отличници. Да престанем с хленченето, с вайкането и тюхкането. Други да ни освобождават, някой да ни дундурка, все никой ни е виновен. Не, не, решително. Не на този манталитет.

- Кое ни пречи да се отделим от дъното и да минем на по-предни позиции?

.- Примирението. У нас не обичат по-умния, можещия, успешния и т.н. От завист ги втриса. Още Елин Пелин казал, че ако у нас се роди гений, той ще бъде гений на завистта. В „Българската меланхолия“ съм търсил отговор на въпросите като Вашия. В тридесетте години на 20 век било популярно изречението „Всеки е виновен до доказване на противното“. Не го ли чувате днес от всякъде около вас?

- От БСП наскоро съобщиха, че вече не били алтернатива на ГЕРБ, а на системата. Как Вие разбирате това?

- Не разбирам тези глупости. Коя е тази система? Да поставят действителни проблеми на обществото. Това в условията на нарастващата комплексност на общественото развитие е много трудно. Комунистическо високомерие. Не били алтернатива на управляващата партия?!. Тежненията по загробилото страната ни минало е мрачен знак. С омраза се руши и нищо не се създава, казвам в новата книга, която споменахте.

- Известно е, че сте демократ, бил сте министър от СДС. Какво пропуснахме в началото, което трябваше да се случи, за да бъдем сега на по-предни позиции?

- Помагал съм според възможностите си за демократизацията и европейската ориентация на страната ни. Уважавам хората посветили се на политиката, но съм преди всичко човек на науката. Много са пропуските и заблудите, но да се твърди денонощно, че преходът бил провал е перфидна форма на реваншизъм, на малодушие и бягство от лична отговорност. Тръпки ме побиват като си помисля, че страната ни е на сто и някое си място в света по лиса на свобода на медиите, че ще се възстановява радио „Свободна Европа“. Потрес.

- Вие сте от Свиленград. Имате роднини тук. Навестявате ли родния си град, или не Ви остава време? Интересувате ли се от неговото развитие?

- От община Свиленград съм. Роден съм в с. Димитровче. Били сме изселени в Разградско. Завършил съм гимназията в Свиленград. В Димитровче са останали само гробищата, където от мрамора са откъртили бронзовия лик на моята непрежалима майка, която беше невероятна личност. Роднините ми живеят в Свиленград. Много са скъпи на сърцето ми. Надявам се да видят интервюто. Укорявам се, че все не ми е оставало време. Всеки свиленградчанин знае, че Вазов е бил в нашия град. Но вероятно малко хора знаят една негова мисъл: че човек обича онези места, от които има красиви спомени. Нещо съм подочувал за промените в Свиленград. Искам да знам повече за гимназията. Канили са ме в много чуждестранни университети, но на въпроса Ви не бих пропуснал да отговоря с вълнение, ако някой от гимназията се беше сетил да ме покани за говоря пред учениците. Моля Ви, пишете ми как е с книжарниците, има ли сериозни книги или както навсякъде е залято с пошла книжнина, как е моята любима градска библиотека от времето ми на ученик в гимназията.

- Известен български учен сте, общественик, почетен гражданин сте на щата Оклахома (САЩ). У нас почетни граждани стават предимно спортисти, певци, бизнесмени... Това част от обърнатата ценностна система ли ни е?

-За мен си остава най-вълнуващо, когато през 1993 г. си подновявах за годината читателската карта за Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и служителката ми каза: „Господин професоре, има решение Вашата карта да е вече безсрочна като почетен читател на Народната библиотека. Честито!“. Мисля, че такава карта имаше и легендарният Радой Ралин, който, както е известно, е отказвал най-високи ордени и медали. Бяхме близки с него и редовни читатели в четвърта читалня на Библиотеката. Но това е един дълъг разказ. Споменавате за ценностната система. Ето, това е важно. Темата за ценностите има централно място в моето творчество. Суетата е вятър работа. Признанието може да има значение за другите хора, да ги мотивира за добри дела, да им вдъхва решителност и кураж, да ги учи на благородство и т.н., и т.н. Но ние не се славим като страна, която цени своите надарени хора.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА