Според европейските магистрати санкциите, предвидени в Наказателния кодекс за валутни нарушения, са твърде високи. Решението е революционно за правото в ЕС. Много висока оценка за свиленградския принос даде пред „Старият мост“ проф. д. ю. н. Атанас Семов, известен наш специалист по право на ЕС
Предвидените в Наказателния кодекс санкции за недеклариране на валута и валутни ценности в особено големи размери са твърде високи и не са пропорционални на тежестта на нарушението. Това постанови Съдът на ЕС в Люксембург с решение по повод запитване на Свиленградския районен съд. Отговорът на европейските магистрати предвещава революция в българското наказателно право, тъй като решенията на Европейския съд са по-високостоящи в йерархията в правосъдната система и от този момент всички български и европейски съдилища трябва да се съобразяват с това решение, независимо какво се предвижда в законите на различните европейски държави. Отговорът от Люксембург дойде, след като съдия Добринка Кирева от Свиленградския районен съд по настояване на адвокат Иван Иванов направи преюдициално запитване по повод дело за недекларирана валута в особено големи размери. Прокурор Милена Славова също подкрепи искането.
Свършената работа от адвоката, съдията и прокурора получи изключително висока оценка от проф. д. ю. н. Атанас Семов, известен наш специалист по право на ЕС /неговото становище, специално изпратено до „Старият мост“, публикуваме отделно/. Според българския наказателен кодекс недекларираната валута се отнема в полза на държавата и на нарушителя се налага допълнителна глоба в размер 1/5 от стойността на валутата или лишаване от свобода в срок до шест години / чл.251, ал.1 от НК/. Преди това НК предвиждаше глоба в двоен размер на недекларираната валута, но веднага след преюдициалното запитване парламентът промени закона и намали размера на глобата десетократно. С определение на шести състав на Съда на ЕС, след изслушване становището на Генералния адвокат, е заявено недвусмислено, че Правото на ЕС (Регламент 1889/2005г) не допуска национална правна уредба, която като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране предвижда от една страна отнемане на недекларираната сума в полза на държавата и от друга страна - наказване на виновните лица с предвидените за извършеното престъпление наказания. Според европейските магистрати съдилищата в България не могат да постановят като допълнителна санкция отнемането на недекларираната валута в полза на държавата.
Решението на СЕС, въпреки че е постановено по конкретно свиленградско дело, разпростира действието си върху целия Европейски съюз и е задължително за всички съдилища и административни юрисдикции на територията на ЕС. По смисъла и в изпълнение на това решение, когато има предвидено друго наказание, никога не следва да се отнема недекларираната валута, тъй като това води до прекомерност на санкцията и нарушаване на Правото на ЕС. Това обаче не важи, когато бъде доказано, че недекларираните парични средства са с незаконен произход или са предназначени за незаконни цели. Решението на Съда на ЕС е революционно за България, тъй като за пръв път в българската история съдилищата са длъжни да НЕ налагат предвидена в Наказателния кодекс санкция. Освен това, извън конфискационната норма на чл.251, ал.2 от НК, се поставя под съмнение и съразмерността на множество други наказания с европейските принципи за справедливост и пропорционалност. Тъй като това решение създава колизия между вътрешната наказателна норма и европейското право, нормалното развитие е българският законодател да предприеме изменения в Наказателния кодекс, така че да го хармонизира с правото на Европейския съюз.
Отговорът на магистратите от Люксембург провокира и въпроса как да се решат започнатите и незавършени дела за недекларирана валута и валутни ценности през турско-българската граница. Според адвокат Иван Иванов, който бе инициаторът на запитването до Съда в Люксембург, задържаната валута или валутните ценности задължително трябва да бъдат върнати на приносителя им, а при нововъзникнали нарушения те не трябва изобщо да бъдат задържани. Поставя се въпросът дали като изключение, за обезпечаване на евентуална бъдеща глоба, може да бъде задържана, при спазване на процесуалния ред, сума в размер на не повече от 20% от недекларираната, като същата трябва отново да бъде върната, ако деецът бъде оправдан или му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”. СМ
Несъмнен свиленградски принос за правната система на България
Няма съмнение – направеното от РС - Свиленград преюдициално запитване до Съда на ЕС е събитие! Вече имах възможност да го представя пред студентите си в Международната магистърска програма и в Едногодишното професионално обучение (общо над 500 съдии и адвокати от цялата страна!) като първото българско смислено запитване до Съда на ЕС по наказателно дело… Отговорът на Съда на ЕС е не просто решаващ за делото, което РС - Свиленград гледа, но и с огромно значение за българската правна система.
То потвърждава пълната обвързаност на цялата правна система със спазването на Правото на ЕС (и в конкретния случай неприложимостта на норма от Наказателния кодекс, която е непропорционална на преследваната легитимна цел). То има огромно значение и за разкриването на пълната несъстоятелност на въведените само преди месеци нови текстове в българския НПК, които ограничават (очевидно в пълно противоречие с правото на ЕС) правото на наказателния съдия да отправя запитване до СЕС само по въпроси от материята „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие” и ясно потвърждава, че ВСЕКИ СЪДИЯ може да отправя запитване до СЕС по ВСЯКО ДЕЛО, което има връзка с правото на ЕС. Затова смятам, че особено признание заслужават адвокатът по делото Иван Иванов, прокурорът, подкрепил искането за запитване, и съдията, отправил го компетентно и допринесъл несъмнена обща полза! Несъмнено ще цитирам този принос в лекциите и научните си трудове!
Проф. д.ю.н. Атанас Семов, директор на Института по Европейско право, зам.-председател на Българската асоциация по Международно право
