Матиас Хьопфнер, посланик на ФРГ в България: Мисията на Фронтекс трябва да се засили

Имате право, че казах това нещо в едно по-ранно интервю, но и днес съм на същото мнение. Една по-силна роля на “Фронтекс” би означавала и по-голямо и по-силно доверие от страна на европейските партньори в системата, по която функционира Шенген. Тук става дума за една наднационална система, за която е важно да получава такова доверие.

Въпросът беше в какво по-конкретно се изразява това, защото и в момента има представител на “Фронтекс”.

Прав сте, че има един представител, но представителите биха могли да бъдат и повече, тоест, по-интензивно да се изпращат представители на границата. Разбира се, има ограничения какъв да бъде техният брой, това е кадрово естество на проблема. Ние не можем цели групи да изпратим, но при всички случаи мисля, че по-голямо присъствие тук ще бъде от полза. Бих искал да ви споделя и своето лично впечатление от работата на Капитан Андреево, тъй като съм присъствал на място и смятам, че това сътрудничество се развива по страхотен начин. Към момента, когато аз бях там имаше един представител на “Фронтекс”, мисля че от Швейцария, и ми направи впечатление, че той по най-добър начин беше интегриран в работата на българската гранична полиция.

Наскоро Германия, а и някои други членки на ЕС настояват за възстановяване, макар и временно, на граничния контрол по вътрешните граници. Като причина се изтъква ненадеждният контрол по външните граници. Смятате ли, че Брюксел ще допусне подобни рестриктивни мерки и, ако това все пак се случи, няма ли да застраши бъдещето на Шенген?

Въпросът, който зададохте, е в същата посока, както предходния. Интензивиране на работата на Шенген. Френско-германското предложение, за което в случая става дума, вътре в общността не е нищо ново. Дори и сега при определени условия се практикува едно засилване на контрола по вътрешните граници от страна на страните-членки на Шенген, когато условията изискват такова интензивиране. Това обаче не означава, че Германия е срещу шенгенското пространство или иска да ограничи сътрудничеството в рамките на Шенген, или пък, че бъдещето на пространството е застрашено. Не, това просто ще бъдат мерки за гарантиране на сигурността в рамките на шенгенското пространство. И ако правилно съм разбрал, българското правителство подкрепя тази мярка, и мисля, че това е в полза, и в смисъла, в който България си представя нещата.

В България напоследък се заговори за възстановяване на безмитната търговия по външните граници. Съществува ли вероятност фрийшоповете да рестартират със санкция от страна на ЕС, или този въпрос е приключен веднъж завинаги?

Между Турция и Европейския съюз има спогодба и митата всъщност са много ниски. В този смисъл не виждам някаква необходимост от действия в тази област.

Тук става въпрос за акцизни стоки и за износ на акцизни стоки. По-конкретно – цигари и алкохол.

Трябва да призная, че в този смисъл детайлите не са ми известни. В ЕС съществува митнически кодекс, където са определени границите, до които може да се внася и изнася безмитна стока. Ако тези стоки, които се изнасят са до определен размер, тогава няма мито, но над този размер трябва да се плаща мито.

Какво мислите за проекта “Белене” и решението на българското правителство да се откаже от него?

Аз самият, пък и това е по-разпространеното мнение в Германия, приветствам решението на българското правителство да не изпълнява този проект. Вие знаете, че Германия за собствената си политика в областта на енергетиката, тръгна по един много ясен курс. Съществува един всеобщ консенсус, който обхваща целия спектър от политическата сцена, и този консенсус е, че ядрената енергетика, като източник за захранване с енергия, няма бъдеще. Единственият въпрос, по който има противоречиви мнения в Германия, е какъв да бъде остатъчният период, в който да продължат да действат съществуващите ядрени централи. Вие знаете, че след катастрофата с реактора във Фукушима, консервативното плюс либерално правителство, което е на власт в Германия в момента, взе решение за значително скъсяване на този остатъчен период на функциониране на централите, при което се наложи някои функциониращи централи много по-рано от първоначално предвиденото да бъдат изведени от експлоатация. Крайната цел е след 40 години електрозахранването, което в момента се състои в 80% от конвенционални източници, да премине на 80% на възобновяеми енергийни източници. Това обаче е една много амбициозна цел, защото изграждането на изцяло нова енергийна система означава и изграждане на нови и по-модерни енергопреносни мрежи, както и на технологии за съхраняване на енергия. Ключова роля тук играе ефикасността на енергията, защото енергия, която не може да бъде ефективно потребена, изобщо не би трябвало да се произвежда. Идеята, която стои зад това преосмисляне на системата, е идеята за сигурността и безопасността на енергията, защото за 30 години ние преживяхме 3 ядрени катастрофи, последната от които бе миналата година във Фукушима. Не можем да кажем, че ядрената енергия е безопасна, и че риска, който произтича, може да се контролира. Твърдението, че ядрената енергия е по-евтина, ще нарека по-смекчено, че е половината истина. Числата, които се представят, всъщност заблуждават, защото се премълчава колко високи са разходите за съхранение на отпадъците и колко високи са разходите за извеждане от експлоатация на централите.

Не е справедливо да се вземе непосредствената цена на електроенергията за киловатчас, която плащаме на снабдителите на енергия, защото всъщност съществуват и други разходи, а те се поемат от националната икономика на страната, където функционират ядрените централи, тоест, данъкоплатците на тази страна.

Страната Ви инвестира много в алтернативни енергийни източни, което създава много работни места. Това ли е начинът за справяне с кризата в Германия?

Вече споменах, че тази промяна в снабдяването с енергия е една много амбициозна цел и тя струва много пари. Но тя е и една инвестиция в бъдещето. Това е един гигантски проект за модернизация и изграждане на нова инфраструктура. За Германия, за която е известно, че разполага с една много добре развита индустриална база, мога да кажа, че в последно време във връзка с промяната в енергоснабдяването бяха разкрити около триста хиляди нови работни места. Трябва да кажа, че в една икономическа и финансова криза това играе много важна роля, защото изграждането на тази инфраструктура води до създаване на нова стойност и работни места вътре в страната, което е един много добър начин да се помогне за излизане от кризата. Както знаете, Германия е една страна ориентирана към износа, и мисля че не е необходимо да казвам, че световният пазар за технологии в областта на околната среда и ефективността се разраства много над средното ниво, в сравнение с други браншове.

Тази година се навършват 5 година от членството на България в ЕС. Какви са добрите и лошите страни, които виждате в развитието на България по пътя ни към Европа?

Обобщавайки, мисля че може да се каже, че петте години, през които България е член на ЕС, си струваха, въпреки че има още много какво да се направи. Самият аз не съм от 5 години в България, а от 2 години и половина, и за това време ясно се вижда, че инфраструктурата се развива много добре, не само изграждането на улици и магистрали, а и в други области се забелязва позитивно развитие. На сегашното българско правителство трябва да се признае, че успя значително да подобри усвояването на средствата по еврофондовете. Значително е нарастването, по наша информация става въпрос за увеличение от 11 на 19 процента, което все още не е достатъчно, но все пак е стъпка напред. За да може да се повиши още усвояването на средствата, което е необходимо, България трябва преди всичко да реформира административните структури и да ги направи по-ефективни, за да може парите да бъдат достъпни за хората и да се използват така, че да носят ползи. За целта би следвало да се създаде една система за строг контрол, която да не позволява да се злоупотребява с тези средства.

Вижда се един значителен ефект от използването на европейските средства в страната. В контекста на икономическата и финансова криза в Европа, мисля че за България това е един основен фактор за растеж и за застраховане на страната в условията на тази криза.

Споменахте система за по-строг контрол, която да не позволява злоупотреба със средства. Какви са Вашите наблюдения, има ли злоупотреби с европейски средства в България?

Злоупотреби с европейски средства, или поне опити за злоупотреба, има във всяка една страна в ЕС, включително и Германия. Именно за това става въпрос - системата за съдебен контрол в страната да не позволява те да излязат извън някакви граници и при установяване на нарушения, извършителите да бъдат наказани. Съществува необходимост от създаване на едни по-ефективни механизми. В тази връзка искам да спомена един случай като пример. Става дума за измама със средства от предприсъединителните фондове в областта на селското стопанство, когато германски и български извършители действат заедно. Тази измама бива разкрита. Германските извършители са получили вече влязла в сила присъда, докато в България се чака това да се случи. Това е случай по програма САПАРД. Но в този случай трябва да се обърне внимание и на службата против измами към ЕС – ОЛАФ, която работи много добре с тукашните правосъдни органи.

Как оценявате усилията на българското правителство за постигане на фискална стабилност?

Много високо оценявам усилията на българското правителство и преди всичко на финансовия министър, който се старае да спазва бюджетна дисциплина и Маастрихтските критерии. Това е факт, който трябва от всички да се оцени много високо. Икономическата сила на България, съотнесена с икономическата мощ на други държави, не е толкова голяма, тоест, необходимостта от освобождаване на финансови ресурси за други цели е много голяма и е много трудно в такива условия да спазваш стриктна бюджетна политика. За нас това е акт на проява на голяма сила. Германия приветства тези действия от страна на правителството, но и ние винаги сме акцентирали върху факта, че е необходимо да се осигурят целесъобразни условия за насърчаване на растежа.

В тази висока оценка влиза ли идеята на финансовия министър да се посегне на Сребърния фонд?

Този въпрос е национален прерогатив и един чуждестранен посланик във вашата страна би било добре да се въздържа да взима отношение. Има добри причини, които са в подкрепа на използването на Сребърния фонд, има и причини, които са против използването му. Сигурността на такива резерви би трябвало винаги да бъде на преден план, когато се дискутира този въпрос.

Интервюто взе: Николай Колев

/използвани са и въпроси на други медии на специална пресконференция в посолството на ФРГ/