10
Пон, Дек
10 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Дишаме замърсен въздух заради печките с твърдо гориво и горенето на гуми

Адвокат Свилен Овчаров e на 40 години, от Свиленград. Има адвокатска кантора в София и Свиленград . Специалист е по екологично право, като на доброволни начала консултира природозащитни организации. Син е на известната тук адвокатка Всевдана Овчарова.

- Свилене, Свиленград бе сред 12-те града в страната, където на 4 януари се проведоха протести в защита на Пирин.Ти си един от инициаторите на тези протести. Защо Свиленград бе избран?

- Не съм инициатор, а се включих впоследствие. Група млади планинари от Свиленград са чули за протестите в София и възмутени от решението на Министерския съвет от 28 декември инициираха този протест тук. Аз се включих, защото имам опит и контакти, а и знам за какво става дума. Помолиха ме да им разясня юридически проблема с това решение.

- Защо само в 12 града имаше такива протести?

- Въпросът трябваше да бъде защо в толкова много градове имаше такива протести. Като се замислим, Пирин е един край на България и малко засяга, например, хората във Варна и Русе. Само че това е най-красивата българска планина и тя е национална гордост. Обръщам внимание на патриотите, че най-хубавата гора в България, възпята от възрожденските народни будители – Раковски, Чинтулов, Вазов и много други, не може да позволиш да бъде сечена. Не може да обясняваш, че на всяка отсечена 120-годишна мура ще засадиш 5. Хубаво, ще ги засадиш, но ще ги чакаш 120 години да порастат ли, да станат красиви и привлекателни за туристите? Това възмути цяла България и протестите станаха доста масови.

- По този начин обаче не се ли спъва ски туризмът и бизнесът на хората, които живеят там?

- Бизнесът в Банско не е на хората, които живеят там. Банско е презастроен с хотели, като 90 % от тях са на софиянци. Всеки банскалия ще ви го каже. Дори концесионерът Юлен, дето уж ще строи нови лифтове, се дразни от много хотели, защото реално не печели от тях. Тук говорим за презастрояване и големият проблем не е дали ще има или няма да има втори кабинков лифт. Ние сме за, но никой досега не е показал откъде ще мине той. Това, срещу което протестираме, е, че с решението от 28 декември МС разрешава урбанизация и строителство на най-различни неща, вкл. хотели, в 45 % от територията на Пирин.

- Да, но правителството отрича, че ще има застрояване...

- То отрича, но е написано на хартия – премахва се забраната за застрояване в таблица 32 по плана за управление на Пирин за зона IIA на площ от 45 % от територията на парка Пирин. Те могат да говорят всичко, но това го пише черно на бяло. Те могат да говорят, че за всяка отсечена мура ще има 5 нови, но не са го написали. Може да говорят, че ще има втори кабинков лифт, но няма начертана полоса, нито с думи е отбелязано. Предвидено е строеж на неограничен брой писти, което значи сеч и лифтове и неограничена съпътстваща инфраструктура, което значи строителството на нови хотели. За тази зона дори няма ограничение за инфраструктура, всичко може да се строи. Говорим за разминаване между думи и дела. Обвиняваме Нено Димов, който уж е министър на екологията, а внесе това решение. Вторият кабинков лифт е кьорфишек. Така че цяла България скочи, защото не иска да бъде изсечена и презастроена планината Пирин, за да може кметът на Банско да прави нови хотели и квартали в горския пояс.

- Мислите ли, че с вашите действия ще успеете да промените това решение на Министерския съвет? Имате ли достатъчно привърженици за каузата?

- Оптимисти сме. Факт е, че в големите градове привържениците са много повече, отколкото в Свиленград. Тук се събраха 20 – 30 души на протеста, но за мен това е много добър резултат, защото Пирин е далеч от нас и нашите проблеми. Малко свиленградчани са били като туристи в Пирин. И скиори няма. Точно скиорите са против новите лифтове, защото са карали на Банско и знаят за какво става дума. Планинарите също са против, защото като отидеш лятото да видиш изсечената гора...

- Привържениците на тезата да се инвестира в ски туризма дават за пример страни като Швейцария, Австрия, Словения, където този бизнес бурно се развива, има голямо застрояване...

- Който е ходил в Алпите знае, че няма такива мегаполиси като Банско. Там спряха строителството на курорти още през 80-те. Там има отделни хотелчета в гората, далече един от друг и между тях гората си стои. По този начин те развиват туризма доста по-печелившо, защото привличат хора с повече пари за разлика от Банско, който привлича сръбски и турски туристи на много ниски цени. Швейцария и Австрия имат дълъг сезон – 4-5 месеца с дебел сняг, а България – 2 месеца. Ние може да се сравняваме със Словения - бивша социалистическа страна, планините са до 3 000 метра, точно като България, големи са колкото в България. Словения има единственото предимство, че е по на север. Няма да видиш големи мегаполиси като Банско в тези държави. Както на Хърватското крайбрежие, примерно, няма да видиш Слънчев бряг. Каквото е строено през 80-те години - това е. Оттук нататък се работи с малки китни хотелчета, заобиколени с цветя и дървета. Това привлича по-заможни туристи. Банско е най-големият зимен курорт в Европа като леглова база.

- Това не означава ли, че в планината няма да се строят хотели?

- За съжаление, през декември община Банско пусна нов устройствен план за 8 нови квартала нагоре в горския пояс на границата с в територията на Национален парк Пирин. Това са нови квартали на Банско, но нагоре в планината и това се разбра на 3 януари сутринта от медиите. Излиза, че решението на МС от 28 декември не обслужва втори кабинков лифт, а ето тези нови квартали.

- Обвиняват екоорганизациите в България, че защитават чужди интереси, получавайки финансиране от чужбина.

- Категорично заявявам, че никой от никъде не получава финансиране. Това че Европейският съюз дава на някои екоорганизации да броят риби в Дунав, какво пречи? Аз например не вземам пари. Дори адвокатски услуги, когато върша, го правя като доброволец и не получавам хонорар. Хората, които организираха протеста в Свиленград, са местни младежи на по 20 – 30 години, работят собствен бизнес, плащат си данъците. Тези протести не се организират от екоорганизации, а от множество доброволци и любители на природата и планината, които нямат нищо общо с екоорганизациите.

- Ако започне изпълнението на това решение, какво ще последва, според теб?

- По празниците си загубих времето да анализирам това решение и ви казвам – няма да последва втори кабинков лифт. Това, което реално ще последва е, кметът на Банско да процедира устройствения план и 8 нови квартала да са вече нагоре в планината. А ще продължат ли протестите? Подозирам, че ще продължат до отмяна на това решение. Очаквам да станат все по-масови. Протестите информират обществеността, че това, което говори министър Нено Димов, е лъжа и кьорфишек.

- Ти се специалист по екологично право. Наскоро във вестника публикувахме данни за замърсеността на въздуха в Свиленград. Оказва се, че сме един от най-замърсените европейски градове, което бе голяма изненада за нас. Според теб на какво се дължи това и какви мерки могат да се предприемат?

- Забелязал съм това, защото когато съм в Свиленград, дишам този въздух. Учудвам се как така град без никаква индустрия наблизо, без сериозен трафик на автомобили се замърсява. Една от причините според мен са незаконните сметища около града и изгарянето на автомобилни гуми. Автосервизите трябва да дават гумите за рециклиране, а не на хора, които ги горят заради телта. Паленето на гуми е опасно за околната среда и е незаконно, затова трябва от общината и пожарната да санкционират нарушителите. Другият още по-сериозен замърсител, който засяга не само Свиленград, но и много населени места в България, е отоплението с твърдо гориво. Според мен проблемът идва най-вече от помощите в натура с твърдо гориво. Смятам, че помощта в твърдо гориво трябва да бъде спряна и да бъде заменена с паричния й еквивалент или поемане сметката за електричество. Защото тази социална мярка в момента трови цяла България.

- На последните избори „Зелените“ не успяха да влязат в Парламента. Защо в България нямат това влияние, каквото имат в някои страни на Запад?

- Факт е, че в България нямаме силна зелена партия, каквато има например в Германия и Австрия. Много хора са прави като казват, че на по-богатите общества им е по-лесно да мислят за екология. Обаче! Нека започнем от местните си проблеми. Хората започват да се вълнуват от екологични проблеми, когато по-скоро опре до тях. Нещо, което пряко ги засяга – мястото, където живеят, бизнесът, който въртят. Например, дишаш замърсен въздух със сажди. Дишаш го ден-два и спираш да подценяваш екологичните проблеми. Виждаш, че трябва да се вземат някакви мерки, които властта не предприема. Говорят, че някой горял гуми незаконно. Ами обадете се на общинския съветник, обадете се на Пожарната, обадете се на общинския служител по екология... Подавайте сигнали, търсете отговорност, бъдете активни. Тогава ще видите, че се стига до някакви резултати.

Интервюто взе: Николай Колев