Адвокат Иван Иванов: Решението на съда в Люксембург може да се окаже фундаментално за европейската практика

- Адвокат Иванов, миналия четвъртък в съдебно заседание по наказателно дело на Районен съд-Свиленград, свързано с незаконно пренасяне на валута през турско-българската граница, сте поискали съдът да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург относно тълкуването на редица европейски правни норми, свързани с прилагането на българското право по конкретното дело, и съдът е уважил искането Ви. Може ли да обясните по-подробно какво означава това и защо бе поискано мнението на Съда на ЕС по това дело? - Искам да започна малко по-общо. България, като член на ЕС е обвързана от Общностното право, което е с примат пред националното, а националният съдия е и съдия по Правото на Европейския съюз. Правото на ЕС не е международно право и правните актове, които се приемат от европейските институции, не подлежат на ратификация от националните парламенти, а след влизането им в сила стават част от вътрешното право на държавите-членки – в момента 28 на брой. В тази връзка принципът на примата на правото на ЕС над националното означава, че националният съдия е длъжен да не прилага която и да е национална норма, която противоречи на съюзното право и неизпълнението на това задължение води след себе си започване от страна на Европейската комисия на наказателна процедура против държавата. За да се избегне тази опасност, когато има неяснота относно тълкуването на европейските норми във връзка с конкретен казус, съдията, както и всяка друга юрисдикция, могат, но не само това, те са длъжни да отправят т. нар. „преюдициално запитване” до Съда на ЕС, който е единствено компетентен да тълкува европейското право. В конкретния случай поисках и съдът уважи искането ми, като отправи до Съда в Люксембург преюдициално запитване по три въпроса относно тълкуването на разпоредби от Регламент /ЕО/ № 1889/2005г., Хартата за основните права в Европейския съюз и Договора за функциониране на Европейския съюз в смисъл дали допускат национална правна уредба като тази по чл.251 от Наказателния кодекс, който предвижда твърде тежки санкции при недеклариране вноса/износа на валута и валутни ценности през българска граница, която е външна за ЕС.

- Какво в настоящото дело породи съмнение за наличие на несъвместимост между разпоредбите на българския Наказателен кодекс в чл.251 и Правото на Европейския съюз?

- Съществува европейски регламент от 2005 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа, свързан с мерките против изпиране на пари и предотвратяване въвеждането на печалби от незаконни дейности във финансовата система на Европейския съюз, с който е въведено изискването за задължително деклариране на вноса и износа през външна граница на ЕС на парични средства в брой, на стойност над 10 000 евро. Съгласно Регламента, държавите-членки въвеждат санкции, които трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи. Именно по отношение изискването за съразмерност на наказанието спрямо нарушението считам, че съществува ярко противоречие между Правото на ЕС и санкциите, които са предвидени по българския закон. Принципът за съразмерност е основополагащ за правото на ЕС и е заложен не само в конкретния регламент, а и в Хартата за основните права в Европейския съюз. Освен това Договорът за функциониране на Европейския съюз, който е основополагащ документ с общо действие за всички държави от ЕС, забранява мерки и процедури, които да представляват средство за произволна дискриминация и прикрито ограничение на свободното движение на капитали и плащания между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни. През 2015 г. Съдът в Люксембург постановява решение в отговор на преюдициално запитване на унгарски съд в гр. Кечкемет дали разпоредбата на унгарския закон, който за подобни нарушения (при тях външна за ЕС граница е Сърбия) предвижда административна санкция – глоба в процент от недекларираната валута, която в максималния си размер е 60% за суми над 50 000 евро, е пропорционално наказание. Съдът на ЕС отговаря, че глоба в такъв размер е несъразмерна на нарушението и санкциите по регламента имат за цел само да осигурят по-ефикасен контрол върху движението на парите в брой, които влизат или излизат от Съюза, като при това трябва да се спазват принципите, признати в Хартата. Тук не говорим за парични средства, които имат доказано незаконен произход, или пък са предназначени за престъпни цели, а единствено за формалното нарушаване на общото задължение за деклариране, какъвто е и случая, за който се води делото в Районен съд-Свиленград. Какво става по българското право? Недекларирането на вноса или износа на парични средства и валутни ценности през външна за ЕС граница, когато е в особено големи размери, е криминализирано през 1995г. с разпоредбата на член 251 от Наказателния кодекс, който предвижда две алтернативни наказания – или лишаване от свобода за срок до 6 години, или глоба в двоен размер на недекларираната валута, а освен това, наред с едно от двете наказания, предвижда задължително пълна конфискация на паричните средства или валутни ценности, предмет на престъплението. При това българският НК не се интересува нито от произхода, нито от предназначението на парите, а санкционира самото им недеклариране, като формално нарушение. Тоест при нас, съпоставено с унгарския закон, не само че деянието е престъпление и не само че е възможно да влезеш в затвора (или да отнесеш двойна глоба, но като престъпник, а не като нарушител), но и ти отнемат всички недекларирани пари. Това е в пъти по-жестоко от санкцията по унгарския закон, която е административна глоба в определен процент и за която Съдът в Люксембург казва, че е несъразмерна. С аргумент за по-силното основание, щом унгарската глоба е прекалено голяма за такива нарушения, то българските санкции са направо репресивни.

-- Какви последици може да има за делото, а и въобще за правото, евентуалното решение на Съда в Люксембург по повод на запитването. - Последиците могат да бъдат огромни, подчертавам – огромни! Решението на Съда на Европейския съюз може да повлияе не само на развитието на конкретното дело и на неговия краен резултат, но, както се изрази и д.ю.н. Атанас Семов – един от корифеите в европейски мащаб в областта на Право на Европейския съюз - разпоредбата на чл.251 от НК е типичен пример за „несъвместимост” на вътрешна правна норма с Правото на ЕС и това запитване може да има огромни косвени последици за българското наказателно право. Това е така, защото ако съдът на Европа се произнесе с решение, че санкциите по чл.251 от НК са несъвместими с Правото на ЕС, то трябва да се преосмислят и много други санкционни разпоредби в редица други текстове от НК, където за не толкова сериозни нарушения, криминализирани като престъпления, са предвидени твърде тежки наказания. Освен това под съмнение ще бъдат поставени и множество наказателно-процесуални норми относно доказването и др. Отделно от това се отваря пътят за отправяне на преюдициални запитвания до Съда на ЕС и по множество други разпоредби от наказателното и административно-наказателното право. Има и друго много важно нещо. Макар, че решението на Съда на Европейския съюз ще бъде постановено във връзка с конкретното дело на Райнен съд - Свиленград, по което са му поставени въпросите, неговото решение ще бъде абсолютно задължително за всички държави в ЕС и за всички техни институции. Всички съдилища на територията на Европейския съюз - от най-малкия провинциален съд, до върховните съдилища и конституционния съд на всички държави-членки, ще следва да се съобразяват за в бъдеще с него, относно тълкуването на нормите на европейското право, както и ще трябва да преценят съвместимостта на собствените си наказания с това, което е прието в решението на Съда в Люксембург. Тоест, последиците от решението на Съда на ЕС по това дело надхвърлят териториалните граници на България и се разпростират върху целия Европейски съюз, като задават задължителна правна рамка, с която трябва да се съобразяват всички. Неизпълнението на решенията на СЕС води след себе си до две последици: започване от страна на Европейската комисия на наказателна процедура против държавата и второ – възможност за търсене по гражданскоправен ред на отговорност от държавата за причинени вреди.

- Друг път отправяни ли са преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз в Люксембург по въпроси, свързани с наказателното право?

- Доколкото ми е известно – не. Мисля, че това е първото подобно, изхождащо от български съд и едно от изключително малкото преюдициални запитвания въобще до Съда на ЕС от която и да е държава-членка, в областта на наказателното право. До този момент никой не е поставял под съмнение безусловното действие на Наказателния кодекс на територията на България, в която и да е негова част. Мисля, че след решението на Съда в Люксембург, валидността на много негови разпоредби, а и на множество наказателно-процесуални норми, особено в новоприетите фундаментални изменения на НПК, ще бъдат поставени под въпрос. А иначе Правото на Европейския съюз започна да си пробива път и в българските съдилища, макар бавно и неуверено, но това е бъдещето. Съдилищата, особено софийските, започнаха да отправят преюдициални въпроси до Съда в Люксембург и да спират делата, до произнасяне на решение от СЕС. България, като част от ЕС, е длъжна да познава и да прилага европейските правни норми, а където няма такива с директен ефект, които пряко да могат да бъдат приложени, държавните органи, в това число съдилищата, са длъжни да тълкуват вътрешните норми в светлината на европейското право, както и да не прилагат която и да е вътрешна норма, която му противоречи, пряко или косвено, без значение дали е законова или подзаконова, или дори конституционна, и без значение дали по нея има съдебна практика, пък било то и тълкувателна практика на Върховните съдилища и на Конституционния съд. Тук е мястото, вместо да изказвам специална благодарност до съда за проявеното правно разбиране и решимост, да цитирам отново д.ю.н.Атанас Семов, който в личен разговор по повод отправеното преюдициално запитване каза: „Чудесно е, че си попаднал на съдия, която разбира значението на Правото на ЕС и не се страхува да отправи запитване, а и прокурорът очевидно е подходил почтено и грамотно!” Това е именно проблемът пред прилагането на Правото на ЕС на българска територия, а и въобще в останалите държави-членки – непознаването и неразбирането на европейското право и отделните разпоредби, съдържащи се в множеството регламенти, директиви, решения и други, а така също и непознаването на практиката на Съда на Европейския съюз. Това се отнася до огромната част от практикуващите юристи – съдии, прокурори, разследващи органи, адвокати, а правото на ЕС е и ще става все по-важно, с оглед задълбочаване на интеграцията между отделните европейски държави. Затова и вече започнаха и се провеждат обучения на магистратите и адвокатите по Право на ЕС. Хубавото е, че все повече юристи от различните гилдии участват в тях, защото да познаваме Правото на ЕС е много важно, но още по-важно е да го познаваме по един и същ начин. Това гарантира качество на правосъдието в България и все по-добра защита на правата и свободите на гражданите и на бизнеса.

- Кога може да се очаква Съдът в Люксембург да излезе с решение?

- Трудно е да се каже, може би ще минат година - година и половина. Искането се изпраща от Съда на ЕС с езиков превод до правителствата на всичките 28 държави-членки, които могат да изразят становище в определен срок. Такова становище задължително дава и Генералния адвокат, който ще бъде определен по делото. Това е процедура, която отнема време, но е в интерес на правосъдието.

 

Интервюто взе: Николай КОЛЕВ