11
Вт, Дек
11 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт
На времето, освен с митницата, малебито и коприната, Свиленград беше известен и с многото си велосипеди. Дори през 70-е години на миналия век една статистика сочеше, че по брой на колела на глава от населението градът е на първо място в страната.Тогава и колоезденето като спорт бе силно развито тук, имали сме даже републикански шампиони.
През последните години този спорт залиня, но велосипедът си остана предпочитано средство за придвижване. Равнинният терен, климатичните условия, компактността на града благоприятстват използването му. И сега няма къща, в която да няма поне едно колело. Мъже, жени и деца, яхнали велосипеди, могат да се видят по всяка една улица. За съжаление обаче не са създадени никакви условия за безопасно движение на велосипедистите. Няма нито една велоалея. Интензивният автомобилен трафик по улиците, много от които са превърнати и в паркинги, прави придвижването с велосипед, освен неприятно, изключително опасно.
Когато в цяла Европа, а вече и в много градове в България, приоритетно се изграждат велоалеи, тук, в града на колелетата, велосипедистите са принудени да слаломират между автомобилите, рискувайки здравето и живота си. На Запад дори министри отиват на работа с колелата си, нещо обикновено е полицаи да патрулират, въртейки педали. Придвижването с колело, освен че е по-икономично, е по-екологично и по-здравословно. Затова доста европейски фирми и учреждения дават бонуси на служителите си, които отиват на работа с велосипед.
В Свиленград обаче вместо велоалеи предпочитаме да строим ненужни автогари. Някой може да печели от това, но не и гражданите.
Николай КОЛЕВ