Да се поклони пред паметника ми дойде лично главнокомандващият на ВВС ген.-майор Румен Радев
130 г. от рождението на геройскизагиналия по време на Балканската война пилот Христо Топракчиев почетоха в Свиленград на 11 декември. Венци и цветя бяха поднесени на паметника на летеца, разположен в градския парк. Сред присъстващите имаше доста генерали и офицери. Да уважи събитието тук дойде лично главнокомандващият на Военно-въздушните сили (ВВС) ген.-майор Румен Радев. Величието на една нация не се измерва с големината на нейната територия и броя на населението, а с величието на духа на хората от тази нация, каза в словото си главнокомандващият. „Един такъв велик българин, който със своя дух, дело и живот доказа, че България е велика нация, е поручик Христо Топракчиев. В онези дни, когато целият български народ се вдигна на борба за своята свобода, национално самосъзнание, най-светлите и будни представители на нашия народ бяха тук. И днес, 130 г. по-късно, ние сме на тази свещена за нас земя. Свещена за нас специално ВВС, защото от Свиленград започва славният поход и полет на българската военна авиация. С летци като Христо Топракчиев и неговите колеги малка България за онова време става световна сила в авиацията. И не само световна сила... България показа, че има силни мъже с висок дух, сила, интелект и воля за победа. Христо Топракчиев е пример и за високо интелектуално ниво, тъй като в школата за летци във Франция той заедно с друг български летец – Симеон Петров, създават методика за кацане със спрял двигател. Тази методика заляга в програмите за обучение на тази школа. Благодаря на свиленградчани, че съхраняват нашата родова памет, нашата авиационна памет. Помнете и знайте, че тук са били, живели и са дали живота си за България велики българи. Нещо, което в наши дни трябва да следваме като пример“, каза в словото си ген.-майор Радев.
За живота и делото на Христо Топракчиев пък разказа Д-р ист. н. Стефан Димитров. Христо Топракчиев е роден на 16 декември 1885 г. в Бургас. Завършва Военното училище и в началото на 1912 г. е изпратен от българското правителство в къща „Блерио Аеронавтик“ – Франция за обучение на пилоти и механици на самолети. Завръщайки се от своето обучение през август 1912 г., е назначен за командир на Аеропланното отделение до завръщането на Радул Милков. Заедно с майор Златаров и поручик Симеон Петров участва в комисия за приемане на пристигналия в София аероплан „Блерио“. След обявяване на общата мобилизация в България през септември 1912 г. Първо аеропланно отделение получава заповед да се пребазира край Симеоновград, а от 11 октомври същата година се установява на летището край Свиленград. На 16 октомври е извършен първият боен полет на младата българска военна авиация от поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев. На 17 октомври бойните полети продължават. Поручиците Топракчиев и Богданов извършват полет над противниковите войски източно и западно от град Одрин. За втори път поручик Топракчиев лети на 18 октомври 1912 г. в продължение на един час. На 19 октомври същата година след смяна на опашката на самолета Топракчиев предприема пробен полет. Прелитайки 200-300 метра, самолетът се изкачва стръмно нагоре и губи скорост, стремително полита към земята и експлоадира. Самолетът и неговият пилот изгарят. Българската военна авиация дава своята първа жертва. Изключително значими е приносът на Христо Топракчиев за развитието на българската военна авиация . Затова в знак на признателност, с височайша заповед №90 от 25 юни 1920 г. на министъра на войната, той е повишен в чин „капитан“ със старшинство от 11 октомври 1912 г.
След като бяха поднесени венци и цветя на паметника на Христо Топракчиев военната делегация, начело с ген. Радев, посети гроба на летеца, разположен в двора на ЦДГ „Слънце“. Разгледа и макета на самолет „Блерио“, намиращ се във фоайето на ОбА. С такъв самолет Топракчиев е извършвал своите героични полети. Преди да отпътуват от Свиленград гостите бяха поканени на официален обяд.
