Носител на Кръст за храброст чества 100-годишен юбилей

Свиленградчанинът Христо Кожухаров, който е носител на Кръст за храброст от Втората световна война, чества 100-годишен юбилей на 26 юни. Специално за празника тук дойде дъщеря му Калина, която от около 35 години живее в Германия. Внучките на дядо Христо Зара и Мира също пристигнаха от чужбина за вековния му рожден ден. Всички заедно със съпругата му Мария Кожухарова, с която имат зад гърба си 70 години съвместен живот, подготвиха специално тържество за столетника. Преди това семейството отпразнува и юбилея на баба Мария, която навърши 90 години на 7 юни.

През дългия си живот Христо Кожухаров, за който „Старият мост“ писа през февруари т. г., е видял какво ли не. За това днес с часове може да разказва интересни истории за случилото се с него през годините. Роден е през далечната 1915 г. Като дете помагал на баща си, който имал малка бакалийка. После успял да завърши висше образование по финанси, издържал е изпит по банково счетоводство и станал счетоводител в тукашната гимназия. Скоро след това обаче му предложили да работи в тогавашната Българска народна банка, където е преминала основната част от трудовия му път. Дядо Христо бил ценен и уважаван на работното си място. За дългогодишната си работа през 1975 г. е удостоен със званието Отличник на БНБ. Получавал е и други отличия, които жена му Мария грижливо пази и до днес. Безспорно обаче най-голямото от тях е Кръст за храброст, който е заслужил по време на участието си във Втората световна война. Бях на самата бойна линия, нашият полк беше разбит, разказва дядо Христо. Аз бях в резерва, приех войниците, които бягаха, и с тях образувах лента, добавя столетникът. После всички успели да стигнат до една височина, откъдето започнали да стрелят с 4 картечници. Тогава нашата авиация ни откри и се предотврати голямо кръвопролитие, въздъхва свиленградчанинът. За тези си действия нашенецът е бил удостоен с Кръст за храброст. Отличието му сега е на ревера на едно негово сако. От подофицер по време на войната, за която може да разказва много, свиленградчанинът е произведен в офицер.

Дядо Христо е известен като многократен кръводарител. Дълги години се е занимавал и с пчеларство. Обичал да яде мед, приемал и пчелно млечице. Все още му се услаждат шоколадовите бонбони. Всичко ям, от нищо не се отказвам, споделя столетникът. Правилото му обаче е да не прекалява. Столетникът е бил страстен пушач, но вече не може да излиза на вън да пуши, тъй като е трудно подвижен и прекарва времето си на легло. В домакинството на възрастните хора помагат две съученички на дъщеря им – Марина и Павлина. Марина се увлича по поезията и специално за стогодишнината решила да го изненада със стихотворение.

Елена МИХАЛЕВА