Носител на Кръст за храброст става на 100 години /обновена/

Столетникът Христо Кожухаров: Не се лишавам от нищо, но с мярка

 

Свиленградчанинът Христо Кожухаров, който е носител на Кръст за храброст от Втората световна война, на 26 юни тази година навършва 100 години. През дългия си живот дядо Христо е видял какво ли не. Затова днес столетникът може с часове да разказва интересни истории за случилото се с него през годините. Неизменна негова спътница в живота е съпругата му Мария, като двамата имат след себе си почти 70-годишен брак.

Христо Кожухаров е роден през далечната 1915 г. Като дете помагал на баща си, който имал малка бакалийка. После успял да завърши висше образование по финанси, издържал е изпит по банково счетоводство и станал счетоводител в тукашната гимназия. Скоро след това обаче му предложили да работи в тогавашната Българска народна банка, където е преминала основната част от трудовия му път. Дядо Христо бил ценен и уважаван на работното си място. За дългогодишната си работа през 1975 г. е удостоен със званието Отличник на БНБ. Получавал е и други отличия, които жена му Мария грижливо пази и до днес. Безспорно обаче най-голямото от тях е Кръст за храброст, който е заслужил по време на участието си във Втората световна война. Бях на самата бойна линия, нашият полк беше разбит, разказва дядо Христо. Аз бях в резерва, приех войниците, които бягаха, и с тях образувах лента, добавя столетникът. После всички успели да стигнат до една височина, откъдето започнали да стрелят с 4 картечници. Тогава нашата авиация ни откри и се предотврати голямо кръвопролитие, въздъхва свиленградчанинът. За тези си действия нашенецът е бил удостоен с Кръст за храброст. Отличието му сега е на ревера на едно негово сако. От подофицер по време на войната, за която може да разказва много, свиленградчанинът е произведен в офицер. Бил е уважаван от войниците. Веднъж 7-8 души бяхме обградени от противника около седмица и нямахме храна, спомня си дядо Христо. По едно време ми донесоха една каска, пълна с хапки и тогава разбрах, че всеки ден другите са отделяли от залъка си за мен, разказва трогателната случка столетникът.

Свиленградчанинът е бил известен и като многократен кръводарител. Обявеше ли се кампания, отивах да дам кръв, поне 15-20 пъти съм го правил, споделя дядо Христо. Получавал е и картички, че дарената от него кръв е спасила човешки живот.

Дядо Христо дълги години се е занимавал и с пчеларство, било му като хоби. Много съм хапан от пчели, но това не ме притесняваше, защото имах имунитет срещу отровата им, обяснява столетникът. Обичал да яде мед, приемал и пчелно млечице. Сега все още му се услаждат шоколадовите бонбони. А две пакетчета с други обикновени бонбонки са залепени на таблата на леглото му, за да му е удобно да си взима, тъй като е трудно подвижен вече и повечето време прекарва в леглото. Вместо вода предпочита да пие лимонада. Харесва гозбите, в които има месце. Понякога в постните ястия си дробял кренвирши. Обича и плодове и зеленчуци. Всичко ям, от нищо не се отказвам, споделя столетникът. Правилото му обаче е да не прекалява.

Достигналият достолепната възраст свиленградчанин е бил страстен пушач. От сутрин до вечер пушех, казва дядо Христо. Дори и миналото лято отивал на тераската на къщата си и изпушвал по една цигарка. Сега обаче вече не го прави, защото не може да излиза, обяснява жена му Мария. На времето е обичал винцето, ракийката и мезенцето. Сега понякога пийва по 2-3 пръста вино, но вече не може да носи, сам чувства, че не му се отразява добре, споделя съпругата му, която пък през 2015 г. ще навърши 90 г. Двамата с дядо Христо са семейство почти 70 години, най-вероятно бракът им е най-дългият в Свиленград. Оженили се на 8 декември 1946 г. Една година по-рано се сгодили, но изчакали с женитбата. Баща ми беше починал и не беше редно да правим сватба, обяснява баба Мария. Двамата имат една дъщеря Калина, която от около 30 години живее в Германия. Там са и внучките им Зара и Мира, с които възрастните хора се гордеят. Две съученички на дъщеря им сега им помагат в домакинството и с удоволствие слушат разказите на дядо Христо за житейските му истории. Наскоро столетникът станал да се пораздвижи с проходилката, но паднал. Личната му лекарка отишла да го прегледа и казала, че е в добро здраве.

Въпреки че е трудно се движи и прекарва времето си само вкъщи, дядо Христо не е загубил желанието си за живот. На приятелите си казвал, че ще живее поне още 5-6 години. Непременно да дойдете да ме снимате за вестника на рождения ми ден, когато ще стана на 100 години, поръча ни той, когато си тръгвахме от дома му.

Елена МИХАЛЕВА