Архимандрит Януарий: Нека с вяра, надежда и стоплени сърца посрещнем настъпващите празници
Църквата в кв. Гарата - „Св. Йоан Рилски“, е с нов свещеник от началото на декември. Архимандрит Януарий идва от Шипченския манастир „Рождество Христово“, където през последните 7 години е бил игумен. След негова молба от църковното ръководство решават, че в свиленградския квартал имат остра нужна от духовен водач и го пращат тук. Още като встъпва в длъжност местните миряни го посрещнали с думите, че 3 години се молели на Бог да им изпрати свещеник. Най-накрая молитвите им били чути. Архимандрит Януарий нито за миг не съжалил за решението на митрополита. „В Свиленград се чувствам много добре, защото знам, че съм необходим на хората. Щом Бог ме е изпратил тук, значи така е трябвало. А и местното население е изключително топло и отзивчиво към мен“, сподели свещеникът. Той ще служи в „Св. Йоан Рилски“ докато църквата не го призове на друго място. „Аз съм монах и като такъв съм се врекъл на послушание, което е една от добродетелите. В служение на църквата ти доброволно отричаш собствената си воля“.
Всъщност светското име на Януарий е Янко Джангозов. Той е роден през 1984 г. в асеновградското село Дълбок извор. Едва на 20-годишна възраст влиза в манастир, а 3 лета по-късно става архимандрит. Причините да стане монах предпочита да запази за себе си, но споделя, че не той е избрал, а Бог го е напътствал в решението. „ Господ Исус Христос казва в свещеното писание: Не вие мене избрахте, аз вас избрах. Ако някой си мисли, че монасите са светци, се лъже. Ние сме хора като всички останали, но се стремим да живеем според правилата, начертани от Спасителя. Отдали сме живота си на Бог, борейки се с всичките изкушения и изпитания“, споделя Януарий, който е израсъл в недотам религиозно семейство. Майка ми и баща ми вярваха, но по свой си начин, като повечето от тяхното поколение, които са израснали в атеистичния режим, уточни свещеникът. Затова останал и много изненадан, когато споделил пред родителите си, че иска да учи в семинарията в Пловдив, а те, вместо да се възпротивят, също настояли за това. Междувпрочем, в живота на духовенството го въвеждат баба му и дядо му, които още от дете постоянно са го водели по манастири и църкви. След като завършва семинарията, архимандрит Януарий заминава на специализация в Гърция, където изкарва езиков курс. Всички очаквали, че ще продължи образованието си там, но той решил да се върне в България и запише Богословие в университета в Шумен. Постъпва в Шипченския манастир през 2004 г. Не е семеен, тъй като монашеството не му позволява. „В църквата има две движения – брачно и безбрачно. Монашеството е безбрачното духовенство, а енорийството – брачното“, уточнява Януарий. Дори и да нямал жена и деца, не се чувствал сам, защото имал много приятели. В никакъв случай не можел да си позволи да се отчае, тъй като това било смъртен грях. „Както и да се развие животът му, човек не трябва да се отчайва. Трябва да има вярата, надеждата и любовта, че Бог има възможността да отмие и оправи всички наши грешки. Има една много популярна сцена, на която Господ Исус Христос чука на дървена врата и чака някой да му отвори. Не че не може да отвори, но... Вратата е самият човек, ако му отвориш, ще влезе в сърцето ти“, казва архимандритът.
Що се отнася до църковните дела, Януарий споделя, че го чакало много работа. „След смъртта на отец Петър преди около 3 години храмът в кв. Гарата е без свещеник. Въпреки това църковното настоятелство тук е успяло да съхрани традиции, което ме изненада. Това и положително настроените хора, които идват на службите, ми дава надежда и сили занапред“, подчерта архимандритът. Той вече се е заел и с подобряване състоянието на материалната база на храма. Направил е проект за нов иконостас, тъй като досегашният е в плачевно състояние. Тепърва предстои да стартира кампания по събиране на средствата. Нужни са 12 хил. лв. Който има възможност и желание, нека помогне, обръща се към миряните Януарий. Напролет предстои и ремонт на храма – камбанарията в момента е в плачевно състояние, покривът тече, мазилката се руши. Дворът обаче бил това, което направило страхотно впечатление на свещеника още със стъпването му тук. Трябва не само градината към църквата, а и сградата да се облагороди, за да се превърне мястото в едно райско кътче, каза архимандритът.
Той не пропусна да поздрави всички читатели на в. „Старият мост“ по случай най-светлия християнски празник – Рождество Христово. „Раждането на Спасителя - Господ Исус Христос, е съединението на човек с Бог. В този радостен и светъл празничен ден най-напред искам да пожелая на читателите Ви Бог да им дарува физическо и духовно здраве, радост, мир, любов. Да дарува сплотеност на семействата им. Когато на Бъдни вечер се съберете с близките си на трапезата, се помолете и за онези хора, които нямат къщи, семейства. Нека се помолим да няма войни и светът стане едно по-добро място за живеене. За да се сбъднат онези словословия, които пастирите около Витлеем чули при раждането на Господ Исус Христос: Слава на висините Богу и на земята мир между човеците благоволение. Нека се молим за това благоволение между човеците. Нека с вяра, надежда и стоплени сърца да посрещнем и настъпващата 2015 г.“, каза архимандрит Януарий.
Диляна ЦВЕТКОВА
