12
Съб, Окт
24 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Двата вида – шипоопашата и шипобедрена, срещащи се в България, са световнозащитени

Деца от училищата на територията на Източни Родопи, в това число и Свиленград, ще бъдат обучени да разпознават сухоземните костенурки, срещащи се в България. Инициативата е по проект „Спешни мерки за опазване на двата вида сухоземни костенурки и ключови за тях места в Източни Родопи”, финансиран от програмата Мтел Еко Гранд и изпълняван от природозащитно сдружение „Биосфера”.

В помощ на експертите, които ще провеждат срещите с ученици, ще бъдат новоиздадени плакати и стикери. Информационните материали ще се разпространяват на територията на Източните Родопи с цел да се повиши обществената подкрепа за опазване на сухоземните костенурки и намаляване на бракониерството, което е широко застъпено в тази част на страната.

Събирането на шипобедрените и шипоопашати сухоземни костенурки от природата с цел отглеждането им като „домашни любимци“ или използването им за храна е една от основните заплахи за двата вида, споделиха от „Биосфера“. Въпреки дългогодишната ни работа по опазване на видовете все още ставаме свидетели на посегателства срещу сухоземни костенурки в района на Източните Родопи, казаха още от организацията. Основна заплаха за намаляването на числеността на влечугите била и унищожаването и влошаването на състоянието на местата им за хранене и размножаване. Намаляването на популацията налагало работата с подрастващите, която имала за цел да повиши информираността и заинтересоваността на младите хора за опазването на костенурките.

В миналото двата вида сухоземни костенурки, които се срещат у нас – шипобедрена и шипоопашата, са били широко разпространени. Днес обаче са застрашени от изчезване в световен мащаб и са включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN). Те са приоритетни за закрила съгласно международното и национално законодателство. В България сухоземните костенурки попадат под защитата на Закона за биологичното разнообразие, съгласно който нарушителите се наказват с глоба до 10 000 лева. В Наказателния кодекс наказанието за бракониерство пък е до 5 000 лв., лишаване от свобода до 5 години и заплащане на обезщетение за всеки унищожен екземпляр.

СМ