31-годишната свиленграчанка Константина Христианова Дянкова-Харрасс стана доктор на химическите науки в Германия. На 16 декември тя защити дисертация в областта на биополимерите. Темата ми бе за хидрогелове, които могат да се използват като заместител на повредена човешка тъкан, уточни Константина. Докторантурата си тя защитава пред четирима професори от Института за полимерна химия в Аахен (RWTH Aachen University).
Константина е родена на 2 септември 1982 г. в Свиленград. Баща й е педиатър – д-р Христиан Дянков. Работи в детското отделение на местната болница. Майка й пък Кичка е медицински работник в Бърза помощ. Има по-голям брат Димитър, който е специалист по качеството в „Кока – Кола“ в София.
Нашенката завършва средното си образование в СОУ „Д-р Петър Берон“. Тук й преподава Елена Атанасова, от която Константина получава добра основа в областта на химията. След 11 клас е приета в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където завършва магистратура „Полимерна химия“. През ноември 2005 г. съвместен проект между химическия факултет към СУ и Института за композитни материали в град Кайзерслаутерн я отвежда в Германия. След 6-месечна практика се мести в университета в Аахен, където прави и докторската си дисертация. От януари 2011 г. пък до момента е научен работник и преподавател по химия и физика на полимерите в университета в Кьолн.
В Германия Константина среща голямата си любов Михаел Харрасс, който също е завършил магистратура по химия и е доктор инженер. Двамата живеят в град Вупертау, на около 50 км от Кьолн.
„Не всички хора в Германия са студени, както се говори. Има и приятелски настроени, които през всичките тези години ми помагаха. В началото обаче ми бе доста трудно, защото в университета следяха всяка моя стъпка и търсеха грешки в работата ми. С времето успях да се докажа и адаптирам към средата“, сподели Константина. Според нея подобно на Германия образованието в България също било на много високо ниво. Химическият факултет на Софийския университет е признат за образователен център от високо ниво не само в България, но и в Европа, подчерта тя.
Мечтата на Константина е да започне работа в голяма химическа компания, естествено на престижна позиция. Обичам родния си град, близките и приятелите си, но на този етап не мисля да се завърна там, каза с носталгия тя. Едва ли с моята специалност ще намеря реализация в България.
Диляна ЦВЕТКОВА
