Работя с 40-годишна германска машинка, новите не струват нищо
Надписът „Бръснарница“ отдавна вече не може да се срещне по витрините на лъскавите фризьорски салони. В Свиленград обаче все още има две такива дюкянчета. Едно от тях е на Стойо Митев, по-известен като Стойчо Бръснаря. Въпреки преклонната си възраст – 77 г., този човек всеки ден отваря вратите на малкото си салонче на ул. „Иларион Макариополски“. Дюкянчето му е чисто, старомодно и уютно, а вътре ухае на лимонова вода. Практикува професията си от 16-годишен или по-точно от далечната 1953 г.
„Чух по радиото, че свиленградската кооперация „Единство“ търси бръснари чираци и реших да се запиша. Когато започнах, имаше 8 майстори – бръснари. В началото ме караха да мета пода, да подавам ножиците, да пера кърпите, все такива неща. След около десетина месеца започнаха да ме подготвят за майстор. Станах един от най-добрите в занаята“, сподели Стойо Митев.
Така младият тогава бръснар започва своята кариера, като работи цели 36 г. в кооперацията. И ако днес огромната конкуренция в професията кара фризьорите завистливо да броят клиентите в съседния салон, то едно време всички в бранша са работили весело и задружно. „В началото, когато нямахме още касиери да събират парите, клиентите плащаха на нас. Едно подстригване тогава струваше 10 ст., а бръсненето – 20 ст., но някои даваха и по повече. Оставаха пари за почерпка. Много задружни бяхме. По празници купувахме някое животно и се събирахме всички заедно със семействата си да празнуваме. Сега вече не е така, хората станаха повече егоисти и много рядко ще срещнеш някой, който да те поздрави даже, все едно не те познава. Но такъв е животът, какво да се прави“, спомня си веселите години бай Стойчо.
В практикуване на бръснаро-фризьорската професия той изкарва до 1989 г. Тогава развалили салона на кооперацията, който се намирал в центъра на Свиленград, и трябвало да започне работа в ЗНОРЧ. През 1997 г. се пенсионирал и отворил собствен салон, в който работи и до днес. Упражнява професията повече като необходимост от контакт с хората, отколкото като финансова нужда. За възрастния бръснар е най-важно клиентът да остане доволен и да се върне отново в салона. „За мен всички клиенти са еднакви и доброто ми отношение към тях е едно и също. Не ги деля на бедни или богати, на българи или роми и т. н. Задължен съм да ги посрещна с усмивка и да направя услугата така, както искат. Доброто отношение и качеството на работа са допринесли за това да имам редовни клиенти вече толкова много години. Клиентите ми са най-различни. Повечето са възрастни хора. При мен идват и няколко жени, защото ги подстригвам за 2 лв. Фризьорките им вземали по 5 – 6 лв. Правят си сметката, че за тези пари ще дойдат при мен три пъти. Що се отнася до бръсненето, едно време имах към 30-ина души на ден. Сега, ако на месец дойдат толкова, се радвам. От една страна, хората се страхуват друг да ги бръсне, а от друга – появиха се много уреди и консумативи, с които да се обръснеш. Като започнем от електрическите самобръсначки, през тези за еднократна употреба, та стигнем до геловете и пяната. Старите уреди обаче не ги давам за нищо. Работя с 40-годишна германска машинка. Новите не струват нищо, развалят се за 2 – 3 години“, разказва бръснарят.
Той с огорчение споделя, че професията му е изчезваща. Искал да научи сина си Георги на този занаят, но той се дърпал. Горе – долу се справя, ама не мисли да се занимава с това, каза старият майстор. По думите му бръснарството вече не било толкова печеливша професия, както едно време. „Хората в миналото идваха често, а сега - не. Бръсненето някога беше за стотинки, но въпреки това от него се печелеше. В момента цените са високи. Не можеха българите да разберат, че от високи цени не се печели. Мислят си някои, че колкото по-големи са цените, толкова по-голям ще е оборотът. Да, ама не. Хората виждат колко струва услугата или стоката и просто я подминават. Касата остава празна. Не става така. Повечето свиленградчани нямат пари и пестят от всичко. Ако цените са по-ниски, ще има повече клиенти, повече оборот и всички ще са доволни. Това важи за всички стоки и услуги“, категоричен е бай Стойчо.
Макар много хора да смятат, че на тази възраст човек трябва да се отдаде на заслужена почивка, за свиленградския бръснар почивката е именно работата му. „За толкова години не ми е омръзнала професията, обичам я. Като не работя два – три дни ми става терсене. Свикнал съм с хора, с приказки, с работа... и така минава времето по-лесно и по-приятно. Прави ми удоволствие да работя. Това е истината“, споделя накрая Стойчо Бръснаря.
Диляна ЦВЕТКОВА
